Определение № 370 от 17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2011 г.

Производството е образувано е по касационна жалба подадена от В. И. А., Р. И. А. и И. Б. П. срещу решение от 07.06.2011 г. по гр. д. № 190/2011 г. на Благоевградски окръжен съд. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и констатира следното. Решението е постановено по предявен от касаторите установителен иск по чл. 56 ЗКИР за 76 кв. м. от имот пл. № 2399, като се приеме, че същите са част от имот пл. № 2397 към 1987 г., когато е приет ЗРП за [населено място]. От представеното удостоверение № 557 от 09.03.2009 г. издадено от [община] се установява, че данъчната оценка на имота, собствен на ищците, сега касатори, към който се твърди че принадлежат спорните 76 кв. м., възлиза на 2462.40 лв., която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е и цената на иска. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението с ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.20100 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въвззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая касационната жалба е подадена на 12.07.2011 г., поради което и на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК за нея е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изменението й. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната, а ако няма такава пазарната, оценка на вещното право, а по исковете за парични вземания – исковата сума. Данъчната оценка на спорния имот е с цена под 5000 лв., поради което подадената касационна жалба се явяват процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.