Определение № 829 от 04.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2483/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците М. Х. Б. и Г. Н. Б. срещу решение № 31 от 16. 03. 2018г. по в. гр. дело № 38/2018г. на Варненски апелативен съд /ВрАС/, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1561 от 25. 10. 2017г. по гр. дело № 993/2015г. на Варненски окръжен съд /ВрОС/ в частта му, с която касаторите са осъдени на основание чл. 49 ЗЗД, да заплатят солидарно на ищците Д. Х. М. и А. М. М., сумата 80 000 лв., на всеки един, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане /неправилно и некачествено изпълнение на работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към апартамент № 116 на адрес: [населено място], [улица], възложена от ответниците на третото лице – И. Ж. В./, причинило на 19. 10. 2012г. смъртта на техния син М. А. М., ведно със законната лихва от 19. 10. 2012г. до окончателното плащане и сторените съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Касаторите М. Х. Б. и Г. Н. Б. поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Касаторите въвеждат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд при извършване на въззивния контрол да се произнесе в мотивите си за вината на изпълнителя на възложената работа – И. Ж. В., доколкото към датата на постановяване на съдебното решение няма влязла в сила присъда на наказателен съд задължителна за гражданския съд по реда на чл. 300 ГПК?“; 2. „При уважаване на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу възложителя на работата изследва ли се задължително вината на дееца или е достатъчно само формалното му посочване без провеждане на пълно и главно доказване по този въпрос от страна на ищеца, както пред ВрОС, така и пред ВрАС?“; 3. „Длъжен ли е въззивния съд да изследва всички въпроси, свързани с твърдяното от ищеца непозволено деяние, т.к. вредоносният резултат може да е настъпил или да е последица от поведението на трето лице, а не на изпълнителя на работата. Следва ли да се изследва въпроса и чия собственост е вещта – бойлер и ако да в чия тежест на доказване лежи установяването на този факт?“; 4. „Въззивният съд следва ли да изготви подробни мотиви, в които изрично да обсъди всички събрани доказателства и наведени твърдения и в частност ползването на вещта бойлер в нарушение на техническо описание и инструкция за монтаж и експлоатация на „Бойлери електрически битови“, която предвижда вещта да се ползва в изключено състояние?“; 5. „При различни констатации на приети по делото съдебно – технически експертизи необходимо ли е да има изрични мотиви за това, коя от експертизите е отговорила на въпроса – технически изправен ли е бойлерът и ако не е по каква причина и каква е причинно – следствената връзка от неизправността на вещта и настъпилият резултат?“; 6. „При направено възражение за предаване на вещта – бойлер на пострадалия от ответниците, за което е съставен протокол – опис от 17. 10. 2012г. и факта, че тя се е намирала под неговия надзор и експлоатация в нарушение на технически и експлоатационни правила, следва ли да бъде преценено приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в процентно изражение на съпричиняването?“; 7. „Може ли да се ангажира отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД след като вещта – бойлер не се намира под надзора на ответниците и на третото лице – помагач И. Ж. В. и причинно – следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси не е доказана?“ и 8. „Правилно ли е приложен чл. 52 ЗЗД, който предвижда определянето на обезщетението по справедливост без да е дадена индивидуална преценка на моралните вреди поотделно на всеки от ищците, като се следи за множеството обстоятелства и взаимовръзки конкретни за настоящия спор?“, по които сочат разрешаването им в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 7 от 29. 12. 1958г., решение № 266/07.12.2016г. по гр.д.№ 1298/2016г. на Четвърто г.о., решение № 309/04.06.2014г. по гр.д.№1354/2012г. на Четвърто г.о. и решение № 9/02.02.2018г. по гр.д. №1144/2017г. на Трето г.о.. По горепосочените въпроси касаторите поддържат, че във формираната практика на ВС и ВКС и на по-ниско степенните съдилища няма точно и ясно съдебно тълкуване, поради което тя е недостатъчна и се нуждае от доразвитие и уточняване по пътя на тълкуването, последното от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевират и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност в контекста на зададените осем горепосочени въпроси. Ответниците по касационната жалба /ищци в производството/ - Д. Х. М. и А. М. М., подават писмен отговор, в който поддържат становище за нейната неоснователност. Третото лице – помагач на страната на ответниците - И. Ж. В. не подава отговор и не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна /ответниците в исковия процес/ и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по граждански спор в частта му по исковете с правни основания чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинило смъртта на сина на ищците, с цена на всеки от исковете над 5 000 лв.. Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че касаторите – ответници като титуляри на вещното право на ползване върху жилище в [населено място], [улица] прилежащо избено помещение, преустроено за живеене и отдаване под наем в нарушение на строителните правила и норми, с обособено санитарно помещение, са възложили на третото лице – помагач И. Ж. В., притежаващ квалификация на електротехник, монтирането на електрически бойлер с душ батерия в санитарното помещение на мазето, изпълнено през м. януари 2012г.. Счел е за установено от доказателствата в процеса, че на 17. 12. 2012г. ответниците като наемодатели са сключили договор за наем със сина на ищците – М. А. М. досежно горепосоченото избено помещение и че в деня на нанасянето на наемателя, при ползване на банята и душ батерията при пусната вода, през тялото му е преминал ток с високо напрежение, причинил мигновената му смърт. Въззивният съд е намерил поведението на електротехника, осъществил монтирането на електрическия бойлер в процесното санитарно помещение /третото лице – помагач/ за виновно и противоправно, базирайки се на безпротиворечивите изводи на съдебните експерти от приетата тройна съдебно – техническа експертиза. Според последните, при свързването на електрическия бойлер към електрическата мрежа са допуснати груби нарушения на техническите изисквания на Наредба № 3/2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии – използван е „мостов проводник“, който по принцип няма добра изолация и поради това следва да се поставя под мазилката; захранването на бойлера е осъществено двупроводно вместо трипроводно, корпусът му не е свързан към защитен проводник; нулевият проводник, захранващ бойлера преминава през комутиращ елемент – ключ във външното бойлерно табло, което е недопустимо и поради което се е получило офазяване на бойлера, при докосването на който от пострадалия, в случая чрез душ батерията, през тялото му е протекъл ток с високоволтово напрежение, причинил смъртта му. С оглед притежаваната професионална квалификация на деликвента, според рещаващия съд, като изпълнител на възложената от ответниците работа, той е допуснал съществени нарушения на изискванията за монтиране, безопасност и техническа експлоатация на електрическия уред, които е бил длъжен да знае и предвиди, поради което поведението му не може да бъде квалифицирано като друго, освен като противоправно и виновно. При установената с приетата медицинска експертиза по делото причинно – следствена връзка между причинилото токовия удар неправилно свързване на процесния електрически бойлер от електротехника И. Ж. В. и смъртта на сина на ищците, съобразявайки установените с гласни доказателства претърпяни от последните неимуществени вреди, ВрАС е счел за установен целия фактически състав на чл. 49 ЗЗД /виновно и противоправно поведение при или по повод изпълнение на възложена работа, вреди и причинно – следствена връзка между тях/ и е уважил всеки от исковете на двамата ищци за сумата 80 000 лв.. За размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил релевантните обстоятелства по смисъла на чл. 52 ЗЗД – починалият пострадал е бил само на 27 години, в разцвета на младостта си; смъртта му е причинила изключително силна мъка и болка от загубата му за родителите му, изживели шок и намиращи се в състояние на тежък стрес с разстройство на адаптацията, посттравматично стресово разстройство с голяма дълготрайност, в случая – до края на живота им, с тенденция към непрекъснато влошаване на соматичното и психично здраве с напредване на възрастта; влошеното физическо здраве на ищците в резултат на непозволеното увреждане с оглед появата на нови заболявания /ендемична гуша при ищцата/ и утежняването на съществуващи заболявания /исхемична болест на сърцето, коронарна болест с инплантиран стент и остър миокарден инфаркт през 2010г. при ищеца/, както и обстоятелството, че починалият е пълнолетен мъж, заживял отделно от родителите си и имал самостоятелен живот, макар без собствено семейство. Въззивният съд е намерил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в неизключване на бойлера преди използването му, от ключа, намиращ се на бойлерното табло извън банята, за неоснователно. Посочил е, че според експертите от техническата експертиза по делото, липсата на трети проводник, който да компенсира прекъсването на нулата в ключа на бойлерното табло е довело до това, че зануляването /затварянето на ел. верига/ е станало чрез човека към земята, а прекъсването на нулата може да се причини от различни причини – дефектиране на уреда, компрометиране на изолацията, токов удар и др., като в конкретния случай в електрическата верига вероятно е дефектирал ключа /изгоряла пластина при предходни множество къси съединения, установени със свидетелските показания на предишни наематели на процесното мазе/, който е изключил нулата и поради липса на трети проводник се е стигнало до офазяване на бойлера. Затова монтирането на електрически бойлер следва така да се извърши, че по никакъв начин нулата да не минава през ключ, който да е в състояние да я прекъсне при дефект. В гореизложения контекст според ВрАС изключването на бойлера от външното табло е ирелевантно към процесното непозволено увреждане, като единствената установена причина за настъпилия вредоносен резултат е неправилното свързване на уреда към електрическата мрежа двупроводно вместо трипроводно и чрез преминаване на нулевия проводник през комутиращ елемент /ключа на външното бойлерно табло/. При правилно трипроводно свързване на бойлера към електрическата мрежа, дори да настъпят дефектиране на уреда, компрометиране на изолацията му, токов удар или други обстоятелства, способни да причинят прекъсване на нулевия проводник, до офазяване на бойлера със затваряне на електрическата верига през тялото на ползващия го човек, не би се стигнало поради предпазното действие на третия проводник. Допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, т.е. включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото /т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Поставените от касаторите от първи до седми въпроси включително не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване в гореизложения смисъл, тъй като не съдържат правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, а въпроси относими към правилността на въззивния съдебен акт, които биха могли да бъдат разгледани само в случай, че бъде допуснат касационния контрол на някое от основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Дори да се приеме, че поставените въпроси /1-7/ притежават характеристиките на правни въпроси, същите или не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, някой от които въобще не са били обсъждани поради невключването им от страните в предмета на делото, или не осъществяват релевираните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК. Поставените първи и втори въпроси от касаторите, свързани с приложението на законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вината на деликвента и за задължението на въззивния съд да се произнесе по нея в своето решение, са разрешение в съответствие с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и с практиката на ВС и ВКС, вкл. цитираното от касаторите ППВС № 7/29. 12. 1958г., според които във всички случаи на непозволено увреждане, вкл. при гаранционно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа, вината на деликвента се предполага до доказване на противното. При наличието на законова презумпция, тежестта на доказване е обърната, като ответниците, а не ищците, следва да проведат насрещно доказване за оборване на презумпцията, т.е. че не е налице виновно поведение у извършителя на деликта. В този смисъл посочването в мотивите на съдебното решение, че е осъществен целия фактически състав на чл. 49 ЗЗД, означава че съдът е счел за необорена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД с наличните по делото доказателства, като паралелно висящото наказателно производство за това дали непозволеното увреждане съставлява престъпление по НК, без наличието на влязла в сила присъда, не поражда различни задължения за решаващия съд относно установяването на вината на деликвента в гражданския процес. В обжалваното въззивно решение решаващият съд е изложил и подробни мотиви защо приема действията на деликвента – електротехник по свързване на електрическия бойлер към електрическата мрежа за противоправни и виновни, изхождайки от професионалната му квалификация и задължението му с оглед на същата да знае и предвиди, че при свързване в нарушение на действащата нормативна уредба и правила за техническа безопасност, е възможно настъпването на процесния вредоносен резултат – зануляване през тялото на човека, ползващ електрическия уред и смърт поради токов удар. Трети, четвърти, шести и седми въпроси, зададени от касаторите в изложението към касационната им жалба, не са обуславящи за крайния изход на конкретния спор, тъй като изследвайки всички наведени от страните в преклузивните срокове по ГПК твърдения и възражения, вкл. за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия пострадал, въззивният съд е достигнал до извода, че от приетите по делото доказателства се установява една единствена причина за настъпилата смърт на сина на ищците – неправилното свързване на електрическия бойлер към електрическата мрежа от третото лице – помагач /деликвента/, възложено му устно от ответниците, към която обстоятелството дали ползването на бойлера е осъществено при изключен ключ на външното бойлерно табло е ирелевантно. В контекста на гореизложеното изследването на въпроса чия е собствеността на увреждащата вещ /бойлера/, при предявени искове с правни основания чл. 49 ЗЗД и установено виновно и противоправно поведение на деликвент при монтирането на вещта и свързването й към електрическата мрежа по възлагане на ответниците, съставляващо единствен причиняващ процесното непозволено увреждане фактор, е изцяло неотносимо към конкретния спор по чл. 49 ЗЗД. То би имало значение при предявени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД, каквито не са заявени от ищците. По отношение на соченото решение № 9/02. 02. 2018г. по гр.д. № 1144/2017г. на Трето г.о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, на което според касаторите противоречи обжалваното въззивно решение, според което при непозволено увреждане „вредата е възможно да е предпоставена от съвкупно въздействие на множество явления/събития като комплексен каузален фактор“ и противоправното и виновно деяние да не е единствена причина за вредоносния резултат, следва да се посочи че по делото не е установен „комплексен каузален фактор“ нито чрез съпричиняващо противоправно поведение на починалия пострадал /експлоатация на бойлера в нарушение на техническите и експлоатационни правила/, доколкото при правилно монтиран и свързан към електрическата инсталация бойлер не е необходимо изключването му при ползване от ключа на бойлерното табло, нито чрез съпричиняващо противоправно поведение на трето лице, различно от деликвента и пострадалия. Напротив решаващият извод на ВрАС е че единствената установена причина за процесния деликт е изпълнението на възложената от ответниците работа от третото лице – помагач в нарушение на действащата нормативна уредба по свързване на електрически уреди към електрически мрежи, при който нито въпроси за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, нито такива за съобразяване на присъдените обезщетения с наличието на комплексен каузален фактор, са от значение за крайния изход на настоящия спор. Без значение за обективната гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД е и под чий надзор е увреждащата вещ, при установено противоправно и виновно деяние на деликвент при или по повод изпълнение на възлагане от субекта на отговорността по чл. 49 ЗЗД като единствен причиняващ вредоносния резултат фактор. Петият въпрос на касаторите също не е обусловил решаващите правни изводи във въззивното решение. Нещо повече, такъв въпрос въобще не е бил обсъждан от въззивния съд, тъй като констатациите на експертите по приетите в исковия процес технически експертизи /единична и тройна/ не са различни или противоречиви, а напълно единодушни относно техническата причина – неправилното свързване на процесния уред към мрежата от електротехника – деликвент, причинила токовия удар и смъртта на сина на ищците. Последният осми въпрос за приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но спрямо него не са налице релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По този правен въпрос е формирана многобройна безпротиворечива практика на ВКС, с която атакуваното решение е изцяло съобразено. Решаващият съд е приложил критерият за „справедливост“, визиран в чл. 52 ЗЗД, съобразно задължителната и незадължителната практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, наличието на която изключва приложението на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства като: характера и интензивността на болките и страданията на ищците, които ще ги съпътстват с тенденция към задълбочаване и влошаване до края на живота им; младата възраст на починалия пострадал – 27г. и възрастта на ищците /55 г. за бащата и 51 г. за майката/, намиращи се в трудоспособна, но клоняща към пенсионна, възраст; здравословното състояние на ищците, сериозно влошено след смъртта на детето им; изключително близките отношения между родителите и починалия им син, на чиято помощ те са разчитали и обстоятелството, че починалият син все пак е заживял самостоятелно от родителите си в друго населено място, имал е собствен живот, ценено като фактор, от значение за по – нисък размер на присъдените обезщетения от обичайния при смърт на дете, с които конкретни обстоятелства съставът на ВрАС изцяло се е съобразил, обсъждайки ги подробно в мотивите на съдебното решение, за да присъди справедливия размер на процесните обезщетения от по 80 000 лв. за всеки ищец. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност, визирана в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. Доколкото касаторите не са изложили аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и в контекста на поставените осем въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено и основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,