Определение № 294 от 29.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 6/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. В. И. срещу определение № 387 от 12.11.2024г. по ч.т.д. № 569/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено определение № 799 от 18.09.2024г. по т.д. № 21/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора. С потвърденото определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, на „Астери Инвест“ ООД, ответник, е била присъдена сумата от 6 857. 56 лева разноски за адвокат, дължими на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК след частичното прекратяване на производството в частта на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на касатора-ищец срещу дружеството съгласно определение № 584 от 10.07.2024г. по т.д. № 21/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора.

Оплакванията в подадената жалба са, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно не е било съобразено, че извършеното частично плащане от ответника на адвокатското възнаграждение касае и предявения от него насрещен иск по гр.д. № 4566/2023г. на Софийски градски съд, както и че от тази страна не е бил представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. При наличните данни и доказателства със същата сила тълкуването относно плащането е можело и да е в обратна посока – платена е част от възнаграждението, договорено само по насрещния иск, а това изключва плащане на разноски за адвокатско възнаграждение по оттегления иск.

Касаторът иска след допускане до касация и отмяна на обжалваното определение, искането на „Астери Инвест“ ООД за присъждане на разноски да бъде отхвърлено, евентуално тези разноски да бъдат намалени до 2 737. 50 лева или до 3 663. 39 лева.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното определение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната и незадължителната практика на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните от касатора въпроси са:

1. Дължи ли се като разноски за адвокатско възнаграждение цялата частично платена сума в хипотезата на прекратено исково производство по един иск, когато това производство има за предмет още два иска, производството по които продължава, а частично заплатеното възнаграждение от ответника по оттегления иск не съдържа разграничения дали се отнася само за едно от възнагражденията, договорени с отделни размери за всеки от трите иска, респективно дали се отнася за всички възнаграждения?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение № 86 от 01.09.2017г. по т.д. № 1068/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50137 от 26.10.2022г. по т.д. № 473/2021г. на ВКС, ТК, І т.о.

2. Дължи ли се от съда присъждане на съдебни разноски, когато претендиращата ги страна не е представила списък по чл. 80 от ГПК, а от представените доказателства за направените разноски не може да се установи както основанието, така и размерът поотделно за всяка от разноските?

Касаторът сочи разрешението по т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което въззивното определение противоречи.

От насрещната страна по жалбата „Астери Инвест“ ООД е подаден отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд - Пловдив, както и не се установява вероятна негова нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С искова молба вх. № 36603/18.04.2023г. Х. В. И. е предявил срещу „Астери Инвест“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 157 639. 89 лева, представляваща обезщетение за вреди (пропуснати ползи от неполучени наеми) от забавеното изпълнение на преустройство на собствени на ищеца ателие и тавански помещения на административен адрес [населено място], [улица], съгласно уговореното по предварителен договор от 25.06.2014г., инкорпориран в окончателен такъв. Предявен е бил и иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 30 400 лева, обезщетение за лишаване от ползване на собствен на ищеца офис на адрес [населено място], [улица]. Въз основа на исковата молба е било образувано гр.д. № 4566/2023г. на Софийски градски съд.

В срока по чл. 131 от ГПК от „Астери Инвест“ ООД е бил подаден отговор, с който исковете са били оспорени като неоснователни, направено е било възражение по чл. 105 от ГПК за неподсъдност на делото пред Софийски градски съд по място, както и е била подадена насрещна искова молба с предявени срещу Х. В. И. искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение и частичен иск за сума от 97 791. 50 лева, обезщетение за забава на изпълнение на задължение по договор за учредяване на право на строеж от 07.08.202014г.

Възражението на „Астери Инвест“ ООД по чл. 105 от ГПК за неподсъдност на делото по място е било прието за основателно от състава на Софийски градски съд и делото е било прекратено с изпращането му на Окръжен съд – Стара Загора по подсъдност (определение № 1122 от 26.09.2023г.). Междувременно насрещният иск на „Астери Инвест“ ООД за реално изпълнение е бил оттеглен.

Въз основа на изпратеното за разглеждане дело на 10.01.2024г. е било образувано т.д. № 21/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора.

Производството по оттегления насрещен иск на „Астери Инвест“ ООД за реално изпълнение е било прекратено от състава на Окръжен съд – Стара Загора по реда на чл. 232 от ГПК (определение № 46 от 17.01.2024г.).

По делото съставът е присъединил т.д. № 75/2024г. (разпореждане № 531 от 27.03.2024г.), също образувано след изпращането на дело от Софийски градски съд по подсъдност (гр.д. № 6539/2023г.). Присъединеното дело е било образувано по искова молба вх. № 53438/06.06.2023г. на Х. В. И. срещу „Астери Инвест“ ООД с предявен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 273 816. 20 лева, дължима неустойка по предварителния договор от 25.06.2014г. От ответника по делото отново са били предявени насрещни искове – по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за две суми от по 30 000 лева. Исковете са били предявени като частични.

С молба от 01.04.2024г., подадена по пощата на 28.03.2024г., процесуалният представител на „Астери Инвест“ ООД е представил договор за правна защита и съдействие от 07.07.2023г., сключен от дружеството. Съгласно уговореното в договора за първия иск, заведен от Х. В. И. по гр. д. № 4566/2023г. на Софийски градски съд, е било уговорено възнаграждение от 10 950 лева, за втория – 3 080 лева, а за насрещния иск на „Астери Инвест“ ООД – 18 700 лева, които да бъдат платени на части, съответно преди първото и последното съдебно заседание. Представено е било и платежно нареждане от 28.03.2024г. за плащане на сума от 8 180 лева от възнаграждението с основание за плащане „хонорар по гр.д. № 4566/2023г. частично“.

С молба вх. № 4847/11.04.2024г. Х. В. И. е оттеглил иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 157 639. 89 лева, първоначално предявен по гр. д. № 4566/2023г. на Софийски градски съд.

С определение № 584 от 10.07.2024г. по т.д. № 21/2024г. производството по делото в тази част е било прекратено по реда на чл. 232 от ГПК.

От името на „Астери Инвест“ ООД е било поискано допълване на определението за частично прекратяване на производството и присъждане на сумата от 8 180 лева. Твърдението е било за фактически платено възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 07.07.2023г. в частта на иска на Х. В. И. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 157 639. 89 лева.

Искането по чл. 248 от ГПК е било оспорено от физическото лице, основно по съображения, че страната не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК и че не се установява частичното плащане да е касаело сумата на възнаграждението за защита по прекратения иск.

С определение № 799 от 18.09.2024г. определението от 10.07.2024г. е било допълнено и Х. В. И. е бил осъден да заплати на „Астери Инвест“ ООД сумата от 8 180 лева на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Това определение е било частично потвърдено с обжалваното в настоящото касационно производство определение № 387 от 12.11.2024г. по ч.т.д. № 569/2024г. на Апелативен съд – Пловдив (за сумата от 6 857. 56 лева). Прието е било, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. За процесуално представителство по иска, за който производството е било прекратено, от ответника е било уговорено възнаграждение от 10 950 лева. С платежно нареждане от 28.03.2024г. по банковата сметка на адвоката са били преведени 8 180 лева с основание „хонорар по гр.д. № 4566/2023г.“ и уточнение, че плащането е частично. Но по това дело срещу дружеството са били предявени два иска (за 157 639. 89 лева и за 30 400 лева), при което при липса на разграничение сумата следва да бъде определена процентно или на ответника се присъдят 6 857. 56 лева.

При тези установени обстоятелства първият материалноправен въпрос на касатора (относно присъждането на направени разноски за адвокат при няколко иска, предмет на делото, и частично плащане на разноските) отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Оплакванията на касатора са, че в нарушение на чл. 78 от ГПК въззивният съд не е съобразил размера на извършеното от „Астери Инвест“ ООД плащане по договора за правна защита и съдействие от 07.07.2023г., което не е за сума от 6 857. 56 лева по първия от исковете.

Във връзка с въпроса не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Съгласно разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава касаторът, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В този смисъл са и посочените решения по т.д. № 1068/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и по т.д. № 473/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. в частта на разпределените в тези производства разноски по чл. 78 от ГПК. В случая въззивният съд е приел, че до размера от 6 857. 56 лева адвокатското възнаграждение за защита на „Астери Инвест“ ООД срещу първия от паричните искове на Х. В. И. срещу дружеството по гр. д. № 4566/2023г. на Софийски градски съд е заплатено и поради това такъв разход е присъден по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК, което не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Дали изводът на въззивния съд за погасяване (плащане) на задължението е правилен, не може да бъде обсъждано в производството по допускане на касационно обжалване.

По същество се касае за приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД относно частичното погашение на няколко еднородни задължения, но липсва оплакване от касатора в тази връзка, формулиран правен въпрос, както и посочено допълнително основание за допускане на касационно обжалване.

Вторият материалноправен въпрос също отговоря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Още в отговора си на искането на „Астери Инвест“ ООД за допълване на определението за частично прекратяване на производството и присъждане на сумата от 8 180 лева Х. В. И. е възразил, че дружеството не е представило списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Въззивният съд е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК е допустима и частично основателна. Не е налице противоречие на възприетото от въззивния съд с Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава касаторът. Съгласно т. 8 от решението липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението (определението) в частта му за разноските.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – Пловдив.

Дружеството „Астери Инвест“ ООД е поискало присъждането на разноски в настоящото производство.

Искането е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Определенията по чл. 248 от ГПК, включително тези, постановени по повод обжалване, нямат самостоятелен характер и значение на приключващи делото. Така те не са от актовете, посочени в чл. 81 от ГПК, във връзка с които се присъждат разноски. Производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК е с акцесорен характер. В него се отговаря на молба на страна за изменение или допълване на вече постановен съдебен акт по чл. 81 от ГПК, само с който се разпределят разноските. В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, която настоящият съдебен състав изцяло споделя (определение № 1411 от 28.12.2023г. по ч.т.д. № 1880/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 3186 от 29.11.2024г. по ч.т.д. № 1924/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). По делото разноски в производството по чл. 248 от ГПК не са били присъждани и от съдебните състави на Окръжен съд – Стара Загора и на Апелативен съд – Пловдив.

Воден от горното съдът