Определение № 2270 от 27.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 349/2026 г.

С определение № 768 от 16.03.2026 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на к. д. № 5/2026 г. на Конституционен съд на Република България, допуснато до разглеждане по същество по искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026 г.). С решение № 10 от 09.07.2026 г. на Конституционния съд искането за установяване на противоконституционност на посочената разпоредба е отхвърлено. Решението е обнародвано в ДВ бр. 65 от 17.07.2026 г. и на основание чл.14, ал. 3 от Закона за Конституционен съд е влязло в сила три дни след обнародването му. С оглед на това, производството по делото следва да бъде възобновено. Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 2412 от 29.07.2025 г. по т. д. № 1257/2025 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството касационна жалба срещу въззивно решение № 1559 от 14.03.2025 г. по в. гр. д. № 4924/2024 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав. Частният жалбоподател счита атакуваното определение за неправилно и моли същото да бъде отменено и делото - върнато за разглеждане на касационната жалба. Изразява несъгласие с извода на предходния състав на ВКС, че делото е търговско, поради което, с оглед цената на иска (под 20 000 лв.), постановеното по него въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Счита, че предметът на спора е квалифициран неправилно, тъй като съдът не е изследвал спецификата на конкретното правоотношение и не е взел предвид значението му за развитието на съдебната практика. Излага съображения, че липсата на мотиви по съществото на спора води до нарушаване на правото на ефективен достъп до правосъдие. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но доколкото въззивното определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, а не по този на чл. 274, ал. 3 ГПК, доводите в изложението не следва да се обсъждат. Ответникът по частната жалба – „Бигла - III“ ООД, [населено място] оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 16.02.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да постанови атакуваното определение, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК - цената на предявения иск (16 416.02 лв.) е под минимално изискуемия законодателен праг за обжалваемост по търговски дела. Изложени са съображения, че понятието „търговско дело” е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка” и в него се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществявана търговска дейност на страната. В случая търговският характер на делото е обоснован с това, че страните по делото са търговци и с обстоятелството, че предявеният иск е за присъждане на обезщетение във връзка с ползване на имот от търговец с оглед на осъществявана от него дейност. Определението е правилно. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК, търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, произтичащ от търговска сделка, определена като такава по критериите в чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ (абсолютни търговски сделки) или чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ (относителни търговски сделки); останалите спорове, изрично изброени в чл. 365 ГПК; споровете с предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. В случая, доколкото се касае за спор между търговци относно вземане в размер от 16 416.02 лв., представляващо обезщетение за ползване за конкретен период на собствено на ищеца присъединително съоръжение за осъществяване на търговската дейност на ответника, правилна е преценката на предходния състав на ВКС, че делото е търговско, а не гражданско и следователно минималният размер на цената на исковете, за да е допустимо касационното обжалване, трябва да надвишава 20 000 лв. – изискване, което в настоящия случай не е налице. Неоснователно е оплакването на касатора, че прилагането на критерия по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК води до нарушаване на правото на ефективен достъп до правосъдие. При постановяване на атакуваното определение предходният състав на ВКС е изложил ясни и съдържателни мотиви за процесуалната недопустимост на подадената касационна жалба. Доколкото въведеният имуществен критерий по чл. 280, ал. 3 ГПК е предпоставка за допустимостта на касационната жалба, неоснователно частният касатор твърди, че съдът е следвало да разгледа поставените от него правни въпроси. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав