Определение № 172 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. Х. Т., припдписана от адвокат А. К.-М., против решение № 497 от 17.11.2011 г., постановено по гр.д. № 547 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 1241/8.04.2011 г. по гр.д. № 1007/2009 г. на Районен съд-Гоце Делчев и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба на УПИ * в кв.* по РП на [населено място] от 1992 г. с площ от * кв.м. по документ за собственост, а по скица-* кв.м., без построената в имота стопанска сграда, между съделителите и права в съсобствеността: Т. Х. Т. – * ид.ч., К. Х. Т. – * ид.ч. и Л. К. Т. /А./ - * ид.ч. Ответниците по касационната жалба К. Х. Т. и Л. К. Т. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното: Ищецът Т. Х. Т. е твърдял, че имота е възстановен с решение на ОСЗ Г. Д. от 1998 г. на наследниците на И. Т. и по силата на наследяването притежава * ид.ч., а по договор за дарение по нотариален акт № *, том *, д. № */* лв. е придобил правата на Н. Х. Т., С. Х. Д. и М. Х. Л. общо от * ид.ч. и е съсобственик с К. Х. Т., който е наследил * ид.ч. Ответникът К. Х. Т. е възразил, че имота е негова лична собственост, придобита на основание давностно владение, за което е издаден нотариален акт № *, том *, дело № */* г. и през 1988 г. прехвърлил * ид.ч. на дъщеря си Л. К. Т., а по отношение * ид.ч. от имота е отхвърлен иска на ищеца и другите наследници за собственост. Съдът е установил, че с влязло в сила решение от 1999 г. е уважен иска на Т. Т. против К. Т. и съпругата му за собственост на * ид.ч. от процесния имот, а с влязло в сила на 16.03.2006 г. решение по гр.д. № 1191/2005 г. на Б. е отхвърлен иска на М. Л., Н. Т. и С. Д. против К. Т. и съпругата му за собственост по наследство на * ид.ч. от същия имот. Изложени са съображения, че спорът е съсредоточен по въпроса за транслативния ефект на договора за дарение от 2000 г., както и по въпроса за обвързващата материална доказателствена сила на констативния нотариален акт от 1972 г. в неотменената му по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ част – за * ид.ч. от дворното място. При разрешаването на спора по същество на основание чл.297 ГПК съдът е длъжен да зачете влезлите в сила съдебни решения по преюдициалните правоотношения по установителните искове за собственост на Т Т. и на праводателите му по договора за дарение, против К. Т.. Прието е, че след като с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на дарителите по н.а. № * т.* д. №*/* г., то договорът за дарение няма транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърли повече права от тия, които има. Обоснован е извода, че Т. Т. притежава права върху процесния имот до размер на признатия му обем с решението на ВКС по гр.д.№1675/1998 г. Предвид недопустимостта да се пререшава разрешения с влязло в сила решение спор по преюдициалното правоотношение за правото на собственост на дарителите по н.а. № * т.* д.№*/* г. не са обсъжда ни наведените в отговора на въззивната жалба доводи от Т. Т. за незаконосъобразност на издадения на К. Т. констативен нотариален акт в неотменената му част за * ид.ч. от процесния имот поради забраната да се придобива по давност кооперативна собственост, установена с чл.86 ЗС в редакцията му преди изменението ДВ бр.31/1990г. Доколкото доказателствената сила на нотариален акт №*/* г. изд. на К. Т. е опровергана с отмяната му с посоченото решение на ВКС само за * ид.ч. от процесния имот и предвид отречените наследствени права на останалите наследници по решението по гр.д.№ 553/2001 г. по описа на РС-Г.Д елчев, въззивният съд е приел, че собственици на останалите * ид.ч. от имота са К. Т. и Л. Т.. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/97 г., ОСГК на ВКС по въпроса за констутивното действие на решенията на общинските поземлени комисии по чл.18, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне. Поставеният въпрос е неотносим към мотивите на съда, въз основа на които са определени правата в съсобствеността, а именно – наличието на сила на пресъдено нещо, формирана след постановяване на административното решение на ОСЗ. Останалите въпроси – правилно ли е съдът да тълкува несъществуващи мотиви на представените съдебни решения; допускане и приемане като доказателства на писмени документи, представени от ответника в нарушение на чл.266, ал.1 ГПК; след като на ищеца е призната * ид.ч. на основание наследство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ, то какво става с решението на ОСЗ в частта му над * ид.ч.; след като делбата е допусната между ищеца в качеството му на наследник, в какво качество участват в делбата К. Т. и неговата дъщеря и как се обяснява образуването на квотите при условие, че за квотата на ищеца съдът се е базирал на наследство, а за квотата на останалите двама съделители се базира на съвсем други придобивни основания; правилно ли съдът не е обсъдил направеното оспорване на правото на собственост на ответника, че същият не е възможно да се придобил процесния имот по давност, тъй като имота е бил внесен в Т. от И. Т. и наличната забрана за придобиване по давност на имоти, внесени в ТКЗС - са свързани с правилността на въззивното решение, т.е. с наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които след като не е установена по отношение на тях някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, са неотносими в производството по допускане на касационно обжалване. В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение