Определение № 3192 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2298/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. В. Д., чрез адв.Г. Д., срещу определение № 203/22.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№ 845/2023г. от състав на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определението на РС Ботевград за прекратяване на висящото пред него гр.д.№ 1242/2023г. и за изпращането му по подсъдност на РС Карлово. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че определящо подсъдността на спора по делото е фактическото пребиваване на детето Н., а то е на територията на съдебния район на [населено място]. Като игнорирал това обстоятелство, позовавайки се единствено на факта, че промяната във местопребиваването на детето е от един месец преди подаване на исковата молба, а продължаващото му живеене на новото място няма значение за определяне на местната подсъдност, въззивният съд се отклонил от цитираните от жалбоподателя разрешения на съдебната практика относно значението на понятието настоящ адрес, използвано в чл. 127, ал.2 СК като критерий за определяне на местната подсъдност; относно възможността за стабилизиране на избрана с молбата подсъдност и досежно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи, доказателства и възражения на страните. Сочат се и основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона е разрешението на въпроса: „Когато промяната на местоживеенето на детето преди завеждане на исковата молба по чл. 127, ал.2 СК не е самоволна, а обусловена от промяната на местоработата и трайната установеност на родителя в друго населено място, определя ли такава промяна компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено и има ли значение в тази хипотеза обстоятелството колко време преди завеждане на исковата молба е осъществена тази промяна?“ Жалбоподателят се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК. Насрещната страна по жалбата – ответникът Т. Н. Н., не е депозирал отговор. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: С подадена на 25.07.2023г. искова молба, ищцата Д. е предявила иск по чл. 127, ал.2 СК за разрешаване въпросите за местоживеенето и упражняването на родителските права върху роденото през 2015г. от съжителството й с ответника дете – Н.. С претенцията е сезиран РС Ботевград. С отговора на исковата молба, ответникът Н. е направил отвод за местна подсъдност с аргумент, че фактическото пребиваване на детето Н. е в [населено място], община [населено място]. Първоинстанционният съд с определение от 04.10.2023г. е уважил отвода за местна подсъдност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК, която предвижда специална подсъдност, а именно фактическото пребиваване на детето към момента на предявяване на иска с мотив, че предвид самоволното отвеждане на детето от майка му в друго населено място само месец преди подаване на исковата молба, обичайното местопребиваване на детето не е променено. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е изтъкнал, че подсъдността по чл.127, ал.2 СК е специална, като подчинена на интересите на детето; изяснил е понятието фактическото пребиваване на детето като място, където е неговата обичайна среда на живот и че временното отсъствие от нея не я променя. В тази връзка е споделил извода на първоинстанционния съд, че отвеждането на детето един месец преди подаване на исковата молба от [населено място], [община], не е променило обичайното му местопребиваване. Въззивният съд е отрекъл възможността създаването на обичайна среда на живот след подаване на исковата молба да повлияе на преценката за местната подсъдност на иска по чл. 127 СК. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение/ решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпроси са обусловили извода на въззивния съд за подсъдността на спора и са разрешени от въззивния съд в отклонение от постановките на ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, което определя обхвата на дейност на въззивния съд при произнасяне по частни жалби срещу определения и разпореждания, както и от тези на каузалната съдебна практика, касаеща понятието настоящ адрес на детето по смисъла на чл. 127, ал.2 СК – опр. № 94/09.02.2022 по ч.гр.д.№ 4937/21, ВКС, ІІІ ГО; опр.№ 289/18.05.2019 по г.гр.д.№ 1852/2019, ВКС, ІV ГО; 724/19.02.2024г. по ч.гр.д.№ 469/24, ВКС, ІІІ ГО и др. Според тълкувателното решение, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. С цитираната каузална практика, се приема, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, а това е не просто мястото, в което се намира, а мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, за която се съобразяват, наред с други фактори, и продължителността, редовността, условията и причините за престоя, както и причините за преместването, а временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му. По същество на частната жалба: Частната жалба е основателна. Не е било спорно по делото, че считано от 26.06.2023г. ищцата и детето Н. са напуснали [населено място], [община] и са се преместили в [населено място]. Видно от събраните по делото писмени доказателства, ищцата е регистрирала адрес в [населено място] като настоящ и няма спор, че живее там заедно с детето Н.. Пак видно от писмените доказателства по делото, ищцата е преназначена на работа по трудов договор, считано от 23.06.2023г. с място на работа в [населено място]; а детето е записано за ученик във втори клас за учебната 2023/2024г. в училище в [населено място] и от 10.07.2023г. има личен лекар с практика на територията на [населено място]. Съгласно приложените към частната жалба служебни бележки, детето е записано и на извънкласни дейности в клубове / школи на територията на [населено място]. Посочените позволяват категоричен извод, че към датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023г., детето вече е било с променено фактическо пребиваване и установено ново местоживеене в [населено място]. Така установената промяна, независимо, че се е случила близо месец преди подаване на исковата молба, изключва хипотезите на временно отсъствие или отвеждане на детето от обичайното му пребиваване, доколкото е несъмнено от доказателствата по делото, че преместването е трайно. Липсата на съгласие на бащата за промяната на фактическото местопребиваване на детето е обстоятелство, което няма отношение към определяне на местно компетентния съд, който да разгледа спора Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане на делото на Районен съд Ботевград за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.