Определение № 60483 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2464/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на ответника по делото „ХАРМОНИЯ 2016” ЕООД против решение № 11827/10.08.2020г. по в.т.д. № 1332/2020г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 10/03.01.2020г. по т. д. № 235/2019г. на Софийски градски съд, с което: е обявена неплатежоспособността на „Хармония 2016“ ЕООД с начална дата 31.12.2018 г; открито е производството по несъстоятелност; за временен синдик е назначен Х. В. М.; свикано е първо събрание на кредиторите на 11.02.2020 г. от 11.30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на фактическите изводи на съда. Позовава се на приетите от първа инстанция първоначална и допълнителна СФИЕ, където вещото лице било изготвило заключението си на база отчети за приходите и разходите и счетоводните баланси на дружеството - длъжник към съответните дати. Поддържа, че представените инвентаризационни описи към 31.12.2018г. напълно подкрепят стойностите по отчетите, въз основа на които са изградени констатациите на вещото лице, сочещи, че дружеството е със стабилно финансово положение и с тенденция за икономически растеж. Ето защо намира, че изводът на апелативния съд за липса на други доказателства, които да кореспондират с инвентаризационните описи за касовата наличност, е в разрез с разпоредбата на чл.182 ГПК. Инвентаризационните описи не са били представени пред първата инстанция /поради недоразумение, според касатора/, като въззивната инстанция, която е приела, че не може да се приемат за достоверни посочените в тях факти и обстоятелства, с оглед правилата за засиленото служебно начало е била длъжна служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност на длъжника, в това число да разпореди извършването на нова СФИЕ, която да установи актуалното състояние на дружеството. Също така счита, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е приел и приложеното към въззивната жалба допустимо и относимо писмено доказателство – уведомление за подадена Справка - декларация по ДДС за м. декември 2019г. на „ХАРМОНИЯ 2016” ЕООД, доказващо, че само през декември 2019г. (т.е. след датата на приключване на съдебното дирене пред първа инстанция) дружеството е имало над 70 000 лева - платени в брой такси от домуващи, като за всички постъпления са издадени фискални бонове и са подадени справки - декларации към НАП. Предвид изложеното, касаторът намира молбата по чл. 625 от ТЗ на кредиторите В. и Е. Ангъчеви за неоснователна и недоказана и постановените решения по делото - за неправилни. Ответниците по жалбата и ищци по делото, В. А. и Е. А., в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е достигнал до извода, че са налице всички законови предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „Хармония 2016" ЕООД, поради неплатежоспособност с начална дата 31.12.2018 г., след анализ на представените па делото писмени доказателства: договор за наем от 30.04.2018 г., с който молителите В. К. А. и Е. Б. А. като наемодатели отдават на наемателя „Хармония 2016" ЕООД имот; приемо-предавателен протокол към договора от 30.04.2018 г., с който имотът по наемния договор е предаден от наемодателите на наемателя; допълнително споразумение (анекс) към договора за наем; изпратена до ответното дружество покана, връчена на 19.07.2018 г., с която молителите уведомяват наемателя, че считат договора за прекратен на 06.05.2018 г. на основание чл. 6, ал. 1 от договора за наем, поради неплащане на наемната цена в пълен размер; представените от ответника годишни финансови отчети на дружеството за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., счетоводен баланс към 31.03.2019 г., както и справка за вземания от клиенти към 31.12.2018 г., инвентаризационен опис за ДМА за 2017 г. и 2018 г., оборотна ведомост от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както и банкова референция с изх. № 500- 66/12.03.2019 г. на „Райфайзенбанк" ЕАД, че към 12.03.2019 г. договорът за срочен банков кредит № 137777/11.09.2018 г., сключен между „Хармония 2016" ЕООД и банката, е погасен; справка от СДВР - Отдел „Пътна полиция", че в централната база на АИС-КАТ (настояща и бивша собственост) няма данни за регистрирани моторни превозни средства на името на „Хармония 2016" ЕООД; писмо на Агенцията по вписванията, че за периода от 01.01.1998 г. до 12.03.2019 г. не се установяват извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „Хармония 2016" ЕООД; информация от НАП, че върху имуществото на ответното дружество няма наложени обезпечителни мерки и няма започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК; основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, с която е направен анализ на финансово-икономическото състояние на ответното дружество за периода 2016 г. - 2018 г. вкл., както и за периода 31.03.2019 г. - 31.10.2019 г. Съдът е приел, че молителите В. К. А. и Е. Б. Ангьчева са надлежно легитимирани по чл. 625 ТЗ правни субекти, имащи право да поискат откриване на производство по несъстоятелност в качеството си на кредитор на ответното дружество „Хармония 2016" ЕООД по търговска сделка, каквато се явява горепосочения договор да наем от 30.04.2018 г. и допълнително споразумение (анекс) към него от 03.05.2018 г., от която сделка произтичат вземанията на молителите срещу ответното дружество. Счел е, че е налице неплатежоспособност на „Хармония 2016" ЕООД с начална дата 31.12.2018г. Решаващия състав е основал решението си на изготвения от вещото лице алтернативен вариант при включване в пасива на баланса към 31.12.2018 г. на задължението за наем към молителите в размер на 85 000 лева и полагащата се краткосрочна част от задължението за погасяване към банката в размер на 13 000 лева (или общо 98 000 лева), като не се вземат предвид паричните средства на каса в размер на 72 000 лева. При този алтернативен вариант към 31.12.2018г. коефициентът на обща ликвидност е 0,7304, коефициентът на бърза ликвидност е 0,7304, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,4261, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,4261. Съгласно алтернативния вариант коефициентите на обща и на бърза ликвидност са извън референтните стойности. Намерил е за неоснователно възражението на „Хармония 2016" ЕООД, че не било в неплатежоспособност, а в състояние на стабилно финансово положение и тенденция на икономически растеж, с оглед касовата наличност в дружеството, установяваща се в представените във въззивното производство инвентаризационни описи. Счел е, че въз основа на тези документи, изготвени от управителя на „Хармония 2016" ЕООД, не може да се направи извод, че действително е налице такава касова наличност, каквато се посочва в тях. Тези документи по същността си представляват частни свидетелстващи документи и съгласно трайно установената практика на ВКС нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и при липсата на други доказателства, които да кореспондират с тях, не може да се приемат за достоверни твърдените в тях факти и обстоятелства, нито датата и мястото на съставянето им. Взето е предвид и процесуалното поведение на представляващия ответното дружество, който въпреки задължаването му от страна на първоинстанционния съд не е представил тези документи на вещото лице при изготвяне на заключенията, съответно не му е оказал съдействие за установяване на твърденията му за реалната наличност на пари в каса на дружеството. По гореизложените съображения е счел молбата по чл. 625 ТЗ за основателна и е потвърдил първостепенното решение. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следният правен въпрос, за които се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор на състоянието на неплатежоспособност?”, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г. на ВКС, Т.К., I т. о. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС, като постановеният въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в случая не е било необходимо събирането на нови доказателства за касовата наличност на дружеството (липсата на която е обуславяща изхода на спора), предвид на това, че касаторът е възпрепятствал установяването й от вещото лице по СФИЕ, назначено от първата инстанция и решаващият състав по същество е приложил правилото на чл.161 ГПК. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд