Определение № 1226 от 05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4799/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 28.05.2015г. по гр.д.№563/2015г. на ОС Бургас, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът М. В. В., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от ищцата М. В. искове за признаване за незаконно и отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание уволнение, извършено със заповед №760/09.10.2014г. и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „супервайзор-салонен управител”. Установено е по делото, че работодателят е наложил наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.190, ал.1 т.3 и 7, вр.чл187,т.1 и т.8 КТ за извършени от ищцата-ответник по жалба нарушения: закана към барман, грубо отношение към подчинените работници, консумиране на храна над позволените количества, иницииране събирането на пари от работниците, с цел попълване на липси. Съдът е счел, че в случая заповедта за дисциплинарно наказание е подписана от лице надлежно упълномощено да осъществявава дисциплинарна власт. Прието е по същество, че от събраните по делото доказателства не се установяват извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, водещи до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Прието е, че по делото не са налице твърдения и не са представени доказателства работодателят да е констатирал по надлежния ред липси, за да може да се установи и наличие на събиране на суми за тяхното погасяване. Не са събрани доказателства ищцата да е надвишавала количеството на храната разрешена й за консумиране, нито да е имало случай ,при които да не е спазвала работното си време. Прието е, че по делото е установено по-скоро добро отношение на ищцата към подчинениете, а доколкото е имало някакъв конфликт с бармана, то същият представлява изолирано поведение и не съставлява основание за налагане на най-тежконо наказание. В изложение по чл.283, ал.4 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства, за задължението на съда да изложи собствени мотиви и за задължението на съда да обсъди тежестта на нарушението с оглед трудовата функция на работника. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя и допълнителни основания за допустимост, но същите не следва да се разглеждат от настоящата инстанция, тъй като са представени изън предвидения в закона месечен срок - едва на 22.07.2015г., а е следвалода бъдат приложени до 01.07.2015г. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. В практиката, изразена и в решение, постановено по чл.290 ГПК, от 14.05.2012г., по гр.д.№447/2011г., ІV г.о. на ВКС, се приема че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката дисциплинарно наказание и в случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно решение. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявените искове като е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил собствени мотиви. Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 980 лева. Предвид изложените съображения, съдът