Определение № 36 от 27.10.2021 г. на ВКС по д. № 17/2021 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК С определение № 270 от 04.08.2021 г. по гр.д.№ 273/2021 г. на РС-Белоградчик е повдигната препирня за подсъдност между този съд и Административен съд-Видин по искова молба, подадена от Б. М. И. срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, причинени му с решение № РС-898-19-032/06.04.2020 г. на КПКОНПИ за установяване конфликт на интереси, което е отменено с решение № 53 от 10.08.2020 г. по адм.д.№ 108/2020 г. на Административен съд-Видин. Претендирана е и законната лихва, считано от 26.08.2020 г. Делото погрешно е било изпратено на Окръжен съд-Видин, но с определение № 164 от 15.09.2021г. по гр.д.№ 312/2021 г. изпратено на ВКС. Исковата молба е подадена първоначално пред Административен съд Видин. С определение № 165-РЗ от 13.05.2021 г. по гр.д.№ 100/2021 г. Административен съд-Видин е приел, че иска, квалифициран по чл. 2а ЗОДОВ, не му е подсъден, тъй като дейността на КПКОНПИ, така както е регламентирана в ЗПКОНПИ, няма характеристиките на административна дейност, респективно искът не може да се квалифицира по чл. 1 ЗОДОВ. Този извод е подкрепен и от систематично тълкуване на мястото на нормата на чл. 2а в ЗОДОВ – включена е при нормите, уреждащи вреди от правоохранителна дейност, производството по които се разглежда по реда на ГПК от общите съдилища. РС-Белоградчик е прел, че делото не му е подсъдно, тъй като отговорността за неимуществени вреди произтича от индивидуален административен акт, отменен в производство по АПК от административен съд. Дейността на КОНПИ в този случай не е преценена като правоохранителна, поради което е направен извод, че чл. 2а ЗОДОВ е неприложим. Настоящият смесен петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 АПК от Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България счита следното: С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди от дейност на КПКОНПИ. Възможност на присъждане на такава предвижда изрично новата разпоредба на чл. 2а ЗОДОВ, в сила от 19.11.2012 г. ( изм. ДВ, бр. 7 от 2018 г. предвид отмяната на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и приемането на ЗПКОНПИ ). Според чл.2а ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Следователно наличието на правилото на чл. 2а ЗОДОВ изключва приложението на общата норма на чл. 1 от този закон. Мотивите на РС-Белоградчик в подобен смисъл не кореспондират на материалния закон. Съгласно чл. 128, ал.1 т.6 АПК, на административните съдилища са подсъдни исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. По чл.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. Тези искове са подсъдни на административните съдилища. Гаранционно обезпечителната отговорност на държавата на основание чл. 2а ЗОДОВ е за всяка дейност, която е в изпълнение или е по повод изпълнение на правомощията на комисията. КПКОНПИ е орган по ЗПКОНПИ, която съгласно чл.7 от този закон е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията, отнемане на незаконно придобитото имущество и установяване и предотвратяване конфликт на интереси. Последното е уредено изрично като правомощие на КПКОНПИ в чл. 13, ал.1 т.4 и глава осма ЗПКОНПИ. За изпълнение на това правомощия, КПКОНПИ изслушва или изисква предоставянето на информация по отношение на проверките, свързани с установяване на конфликт на интереси. В производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на АПК, но е предвидено и изслушване лицето, срещу което е образувано производството / чл. 72, ал.5 ЗПКОНПИ/, предоставят му се за запознаване всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7-дневен срок от предоставянето им, да посочи нови доказателства, които да се съберат. Проверяваното лице за конфликт на интереси може да ползва адвокатска защита в производствата по този раздел пред комисията, / ал.5 и ал.7 от същия текст/. Комисията се произнася с мотивирано решение. За налагане на административната отговорност обаче не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, т.е. ЗАНН е неприложим. Решението на КПКОНПИ по установяване конфликт на интереси според изрична разпоредба подлежи на обжалване по реда на АПК – чл. 76 ЗПКОНПИ. АПК се прилага за неуредените въпроси, но само в производството по установяване конфликт на интереси. Съществена за преценка на подсъдността е характера на дейността на Комисията, като орган по ЗПКОНПИ, а не характера на акта, който тя издава при изпълнение на тази дейност. Изложените функции на КПКОНПИ във връзка с установяване и противодействие на конфликт на интереси макар да има елементи на административно производство и да е приравнено на такова, не разкриват типично административна дейност. Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията, отнемане на незаконно придобитото имущество и установяване конфликт на интереси. При съвкупна преценка на дейността на КПКОНПИ, уредена в закона е видно, че тя включва по-често актове, които се издават от друг орган – съд, съдебен изпълнител, а в производството по издаване на тези актове страните са равнопоставени. В случая когато издава решение за установяване конфликт на интереси, решението има белезите на индивидуален административен акт, но дейността по постановяването му е по-скоро правоохранителна отколкото административна. Целта е да бъде предотвратен конфликта на интереси. Законът за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не се прилага според изричното разпореждане на закона. Предвидено е участие в производството на лицето, спрямо което се установява конфликт на интереси, като му се представят събраните доказателства за възражение и възможност за събиране на доказателства по негова инициатива. Предвидена е възможност и за адвокатска защита в хода на производството пред КПКОНПИ. Тези способи са характерни за правоохранителните производства. За разлика от нормата на чл. 2 ЗОДОВ, в чл.2а от същия закон не е предвиден процесуалния ред, по който да се реализира отговорността за дейността на КПКОНПИ. В случаите когато се касае за действия, свързани с установяване на незаконно придобити доходи и отнемането им, приключващият акт е на съда след проведено производство по ГПК. Дори конфликт на интереси да се установява с решение, приравнено на административен акт и обжалвано по реда на АПК, то отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна дейност по издаване на такова решение или отмяната му като незаконосъобразно не се реализира по реда на АПК и чл. 1 от ЗОДОВ предвид изричната норма на чл. 2а ЗОДОВ. Би противоречала на изискването за предвидимост и правна сигурност правна уредба, според която отговорността на държавата по чл. 2а ЗОДОВ се реализира по различен начин в зависимост от акта, който издава комисията. /Аргумент в подобен смисъл се съдържа в мотивите към Решение № 2 от 23.05.2013 г. на КС по к. д. № 1/2013 г./ Тъй като преобладаващата дейност на комисията включва дейност, която е свързана с установяване на незаконно придобито имущество и със събиране на доказателства и предотвратяване конфликт на интереси, законодателят е предвидил отговорността на държавата да се реализира по един и същ ред. Предвид мястото на чл. 2а в ЗОДОВ, тази отговорност следва да се реализира както при правоохранителна дейност – по реда на ГПК пред общите съдилища.. По изложените съображения, при посочените данни по делото, настоящият смесен петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, счита, че компетентен да разгледа спора е Районен съд-Белоградчик. Водим от горното, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд