Определение № 250 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1691/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 9680 от 12.06.2012 г. по ч. гр. д. № 6033/2012 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ Б състав. С обжалвания акт е оставена без уважение подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 30 562/2010 г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което, по реда на чл. 250 във връзка с чл. 248 ГПК, в полза на [фирма], [населено място] са присъдени разноски по делото в размер на сумата 2 000 лв. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като цената на предявения главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане по търговска сделка /договор за упражняване на строителен надзор/ е 9 779.15 лв., т. е. под установения в закона минимален размер. Под този размер е цената и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение