Определение № 75 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 321/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.110/18.06.21 по г.д.№.147/21 на ОС Силистра е потвърдено опр.№.110/18.02.21 по г.д.№.177/21 на РС Силистра - с което производството по делото е спряно до приключване на г.д.№.152/19 на ОСС. Постъпила е частна касационна жалба от Д. Д. Й., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Б. Г. Б. оспорва жалбата. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е изяснено, че на 31.10.19 касаторката Д.Й., в качеството си на присъединен взискател по и.д.№.454/19 на ЧСИ №.711, район на действие ВнОС, е предявила иск по чл.464 ГПК против взискателя Б.Б. и В. Т., като моли да бъде признато за установено, че ответникът Б. няма вземане срещу длъжника предвид разпределената му с Постановление на ЧСИ от 30.09.19 по и.д.№.454/15 сума, евентуално - че вземането му е погасено по давност. Същевременно на 3.06.19 Б.Б., в качеството му на взискател по същото изпълнително дело, е предявил иск по чл.464 ГПК против присъединения кредитор Д.Й. и длъжника В.Т. – за признаване за установено, че за Д.Й. не съществува съответното вземане към В.Т., евентуално - че същото е погасено по давност - по който е образувано г.д.№.152/19 на ОС Силистра. Посочено е, че съгласно чл.464 ГПК, когато един взискател оспорва съществуването на вземане на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и срещу длъжника, като предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане, а ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя. От друга страна, за да е налице връзка между делата /преюдициалност/ на предходно образуваното исково производство със спряното, решението по преюдициалното дело следва да има значение за правилното решение на спряното дело, или делата да са във връзка на обуславящо и обусловено, като обусловено е делото, което следва да бъде спряно. Прието е, че в разглеждания случай такава връзка е налице. Предвидената в чл.464 ГПК защита на взискателя възниква от момента на присъединяването му по изпълнителното дело, като за касаторката съществува правен интерес от предявяване на иска й по чл.464 против Б.Б. и В.Т. от 22.01.19 – като тя го предявява на 13.10.19. При положение, обаче, че предявеният от Б.Б. против присъединения взискател Д.Й. иск бъде уважен, тя ще изгуби качеството си на присъединен взискател-а това ще доведе до прекратяване на производството по предявения от нея иск по чл.464 ГПК поради неговата недопустимост. Поради това е намерено, че действително по-рано образуваното г.д.№.152/19 по описа на СОС по предявения от Б.Б. против Д.Й. и В.Т. иск по чл.464 ГПК се явява преюдициално спрямо по-късно заведеното г.д.№.177/21 на СРС /изпратено по подсъдност на ВНС/ и то следва да бъде спряно до приключване на г.д.№.152/19. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивната инстанция е разрешила въпроси в противоречие с практиката, в това число задължителната такава на ВКС /опр.№.3026/7.10.13г. по ч.г.д.№.2953/13, ВОС, опр.№.756/22.12.11 по ч.г.д.№.641/11, ІV ГО/, и от значение за точното приложение на закона: 1.“Упражняването на самостоятелно потестативно право на взискател да оспори вземането на друг взискател с иск по реда на чл.464 ГПК, предявен в срок, може ли да бъде поставяно в зависимост от резултата по спора по заведен по-рано иск по чл.464 от друг взискател за оспорване съществуването на вземането на този взискател и решението по по-рано заведен иск на друг взискател този случай съставлява ли обуславящо изхода на спора на този взискател по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК?“; 2.“Налице ли е винаги преюдициалност на спора по заведен по-рано иск на взискател по чл.464 от ГПК спрямо този, заведен по-късно от друг взискател срещу взискателя ищец по по-рано предявения иск, и следва ли съдът служебно да спре производството по по-късно заведения иск само заради вероятността от отпадане на правния интерес на ищеца по по-късно заведения иск, ако по-рано заведеният иск на другия взискател бъде уважен?“; 3.“Допустимо ли е преюдициалност на по-рано заведен спор по чл.464 ГПК да се обосновава от съда само на вероятността от уважаване на по-рано заведения иск от друг взискател срещу ищеца по по-късно заведения иск, в който случай последният ще загуби качеството си на присъединен взискател, което евентуално да доведе и до прекратяване на производството по по-късно заведения иск поради неговата недопустимост заради отпадане на правния интерес на ищеца? В този смисъл основателно ли е производството да бъде спряно само защото съществува вероятност от постановяване на съдебен акт, който да изключва правния интерес на ищеца от водене на иска, ако към момента на спирането не е налице липса на правен интерес на взискателя по по-късно заведения иск по чл.464 ГПК?“; 5. „Доколкото за наличие на правен интерес съдът следи служебно във всеки момент от производството, то следва ли при преценка за предпоставки за спиране на производството по по-късно заведения иск, съдът да държи сметка, освен за хипотезата на уважаване на иска, и за хипотезата, в която отрицателният установителен иск по чл.464 от ГПК може да бъде отхвърлен, респективно уважен частично-в който случай интересът на ищеца по по-късно заведения иск не би отпаднал, а упражняването на процесуалните му права е засегнато от спирането на производството по иска на този взискател, като в този смисъл съдът да прецени, че не са налице предпоставки за спиране на производството по по-късно заведения иск?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпрос по пункт първи относно правото на взискателя да оспори вземането на друг взискател по реда на чл.464 ГПК. Предвидената в чл.464 ал.1 ГПК защита на взискателя възниква от момента на присъединяването. Оттогава за него съществува правния интерес от този иск, тъй като присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, и извършените до присъединяването изпълнителни действия ползуват и присъединилия се взискател – арг. чл. 457, ал. 1 ГПК /опр.№.756/22.12.11 по ч.г.д.№.641/11, ІV ГО/. С присъединяването на взискателя възниква задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл.460 ГПК, респективно правото да се предяви иск за оспорване вземането на друг кредитор принадлежи на всеки взискател. Защитното средство на конкуриращия кредитор е отрицателния установителен иск, като без тази възможност истинският кредитор не би могъл да противодейства и охрани правата си в хипотеза на привиден кредитор, чието вземане е установено с решение в резултат на симулативен процес, респективно срещу немарливо процесуално поведение на длъжник, довело до преклудиране на предвидените в закона възможности за неговата защита. Оспорването може да касае както основанието на вземането на кредитора, така и привилегията, доколкото последната поставя взискателите в конкуренция при разпределението на получените в изпълнителното производство суми /опр. №.464/01.11.16 по г.д.№.553/16, І ТО/. Касае се за конкуриращи права – поради което между така образуваните дела не е налице априори връзка на преюдициалност /основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения-ТР 1/17, ОСГТК/, респективно упражняването на правото по чл.464 ГПК не може да бъде поставено в зависимост от резултата по спора по заведен по-рано иск по чл.464 ГПК от друг взискател за оспорване съществуването на вземането на този взискател на основание правилото първият по време е по-силен по право. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че въззивната инстанция, като е намерила, че по-късно заведеното дело е в съотношение на преюдициалност с предходното, е допуснала грешка. Недопустимо е едно от производствата по чл.464 ГПК да бъде спирано до приключване на друго, само предвид по-ранното му завеждане, респективно без да е налице изяснената по-горе връзка на преюдициалност с оглед връзката между субективните права, задълженията и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Предвид изложеното атакуваното определение трябва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,