Определение № 2089 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1979/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ватия трейдинг“ ЕООД /н/ срещу решение №300 от 12.05.2023 г. по в.т.д.№627/2021 г. на САС, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №594 от 01.09.2023 г. по в.т.д.№627/2021 г. на САС. С решението в обжалваната част (постановено след като с решение №1 от 14.06.2021 г. по т.д.№2153/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е отменено влязлото в сила решение №230 от 28.01.2020 г. по т.д.№3395/2018 г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд), е потвърдено решение №755 от 12.04.2018 г. по т.д.№2494/2014 г. на СГС, в частта, с която „Ватия трейдинг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н/, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1, вр. чл.318 ТЗ сумата от 455 890.42 лв., представляваща незаплатена част от общо дължима цена на продадени и доставени стоки и услуги по подробно описани в решението фактури, а на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 140 482.88 лв., лихва за забава в размер на законната лихва, дължима върху присъдената главница за периода 09.04.2011 г. – 09.04.2014 г. В касационната жалба са наведени доводи, че въззивният съд, допускайки съществени нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил всички наведени от ответника доводи и възражения и събрани по делото доказателства и е достигнал до неправилни, вътрешно противоречиви изводи. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и представени доказателства на страните, както и да изложи в решението си мотиви, когато някое доказателство се възприема за недостоверно. 2. Когато въззивното решение е отменено изцяло по реда на чл.307, ал.3 ГПК, следва ли въззивният съд да се произнася и по други, съществени за изхода на спора, но нерешени до момента въпроси или е обвързан изрично само от посочените му от ВКС указания за решаване в новото разглеждане на делото. По отношение на първия от въпросите се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо втория въпрос, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация и ищец по делото „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н/, чрез синдика си и „Минерали индустриали България“ ООД, трето лице – помагач на страната на ищеца, заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Синдикът на „Ватия трейдинг“ ЕООД /н/ не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесните вземания на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н/ са установени от 50 бр. фактури на обща стойност 3 042 115.42 лв., които са осчетоводени и в двете дружества, съгласно счетоводните стандарти, включени са в дневниците за продажби и справки – декларации за ДДС и по тях е начислен дължимия ДДС, като от тази сума, платената от „Ватия трейдинг“ ЕООД по банков път сума е в размер на 1 807 443.40 лв., а останалата част от 1 234 672.02 лв., според заключенията на приетите пред СГС и САС съдебно – счетоводни експертизи, са уредени по силата на подписани между страните протоколи за погасяване на насрещни вземания и задължения, както следва: По протокол за прихващане и разчети от 31.12.2009 г. за прихващане с вземане на „Ватия трейдинг“ ЕООД за сумата от 31 929.60 лв. и по протокол за прихващане и разчети от 30.12.2010 г. с вземане на „Ватия трейдинг“ ЕООД за сумата от 746 852 лв. е приел, че тези вземания са идентични с вземанията, които са предмет на влязлото в сила решение №276 от 15.07.2015 г. по т.д.№1385/2014 г. на АС Пловдив, с което е установено, че не съществуват вземанията на „Ватия трейдинг“ ЕООД в размер на 31 929.60 лв. и в размер на 746 852 лв., приети в производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД, поради извършено от страните по сделката прихващане с протоколи за прихващане и разчети от 31.12.2009 г. и от 31.12.2010 г. Като е съобразил, че са налице две еднакви прихващания по посочените дела, установени с едни и същи протокол за прихващане и разчети от 31.12.2009 г. и от 31.12.2010 г. и като е отчел обективните предели на силата на присъдено нещо на решението на АС Пловдив, е намерил, че остатъкът на незаплатената от „Ватия трейдинг“ ЕООД сума по процесните фактури, в размер на сумата от 1 234 672.02 лв. следва да бъде намален със сумата от 31 929.60 лв. и със сумата от 746 852 лв. По протокол за прихващане и разчети от 30.04.2010 г., за прихващане с вземане на „Ватия трейдинг“ ЕООД за сумата от 33 922.27 лв., по протокол за прихващане на съществуващи вземания и задължения от 30.09.2010 г. за прихващане с вземане на „Ватия трейдинг“ ЕООД за сумата от 179 284.31 лв. и по протокол за прихващане на съществуващи вземания и задължения от 30.12.2010 г. за прихващане с вземане на „Ватия трейдинг“ ЕООД за сумата от 145 510.09 лв., е споделил правните изводи на СГС, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като не отразяват конкретни насрещни вземания на страните до размера на по – малкото, от които да се извърши прихващане, а от обстоятелството, че в протоколите не са индивидуализирани задълженията по кои облигационни отношения между страните се погасяват и при поддържано оспорване от ищеца на истинността на отразените в тях факти, съдът е стигнал до извод, че протоколите не установяват ликвидни вземания и не са годни доказателства, свидетелстващи за извънсъдебно прихващане. Изложил е съображения, че производство по делото не е в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а по реда на т.4, поради което е счел, че въпросът за доказателствената сила на процесните три протокола, не може да бъде пререшаван при повторното разглеждане на делото и е извън обхвата на основанието, на което е отменено предходното решение на САС. Изразил е становище, че по този въпрос, не могат да се твърдят нови факти и да се събират нови доказателства, различни от тези, които страните са могли да сочат и да ангажират в хода на първоинстанционното производство, затова и представените пред ВКС в производството по чл.303 ГПК приложения към процесните протоколите за прихващания, индивидуализиращи задълженията на „Ватия трейдинг“ ЕООД, не следва да бъдат част от доказателствата по делото и от тях не могат да се извличат релевантни за спора факти, поради и заключенията в тази част, не следва да бъдат кредитирани. Настоящият състав намира, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК първи процесуалноправен въпрос. Безпротиворечива е практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК, като в множество решения са дадени разяснения, че въззивният съд е длъжен да даде собствено разрешение на предмета на делото, обсъждайки подробно релевантните, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните и след като извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. В случая въззивният съд не е изложил каквито и да е било съображения относно последователно поддържаните от ответника доводи, за наличие на хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК спрямо представените пред ВКС в производството по отмяна и приети от въззивния съд, при новото разглеждане на делото, писмени доказателства, като се е ограничил да се позове единствено на отменителното решение на ВКС. С последното обаче влязлото в сила съдебно решение на САС е отменено изцяло и са дадени указания при новото разглеждане на делото да се изследва идентичността между всички протоколи за прихващане по отмененото решение и тези, по влязлото в сила решение на АС Пловдив. В този смисъл, както е указано и в решението на ВКС по чл.303 ГПК, по отношение на представените доказателства, относими към тези от протоколите, които не са идентични с протоколите по решението на АС Пловдив, е следвало да се извърши преценката по чл.266 ГПК (трите протокола, за които САС е приел, че не следва да бъдат кредитирани). Доколкото в процесната хипотеза въззивният съд не я е осъществил, респективно не се е съобразил с посочената практика, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от въпросите на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид обстоятелството, че с втория от въпросите се предпоставя изпълнение от въззивния съд на указанията на ВКС, по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,