Определение № 6682 от 19.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2025 г.

ВАСПето отделение19.06.2025 г.докладчик Елка Атанасова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение №1760 от 19.05.2025 г. по адм. дело № 435 по описа за 2025 г. на Административен съд Плевен. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. Д., срещу определение №1760 от 19.05.2025 г. по адм. дело № 435 по описа за 2025 г. на Административен съд Плевен / АС-Плевен/, с което е оставено без разглеждане искане на жалбоподателката за установяване на правото й на издаване на краен акт по нейно заявление вх.№ ЧР 10-77/19.08.2024г. по описа на Регионално управление на образованието / РУО/ – Велико Търново за участие в конкурс за заемане на длъжността „директор“ на Професионална гимназия по моден дизайн Велико Търново, обявен със Заповед № 702/11.07.2024г. на началника на РУО – Велико Търново. В частната жалба се твърди, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се иска отмяната му. Жалбоподателката Д. оспорва изводите на АС Плевен в посоченото определение, че началника на РУО Велико Търново не действа като административен орган, а в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, поради което липсва мълчалив отказ и административен акт, който да бъде предмет на разглеждане. Твърди, че конкурса за длъжността „директор“ на държавно или общинско училище е с публично-правен характер, поради което и решенията, които се издават при този конкурс са административни актове. Отново формулира искането си за установяване съществуването или несъществуването на правото й на краен акт по вече посоченото заявление за участие в конкурс. Ответникът – началникът на РУО – Велико Търново представя писмен отговор, в който оспорва частната жалбата и моли за отхвърлянето й. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване административен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На 13.05.2025 г. К. Д. е отправила искане до АС Плевен, имащо характер на жалба, с правно основание чл. 128 ал. 2 АПК, посочвайки, че по повод участието й в конкурс за заемане на длъжността „директор“ на Професионална гимназия по моден дизайн Велико Търново, обявен със Заповед № 702/11.07.2024г. на началника на РУО – Велико Търново е подала заявление с вх.№ ЧР 10-77/19.08.2024 г., като конкурса не е завършил с издаване на краен акт по подаденото от нея заявление. Първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане, на основание чл. 159 т.1 АПК, приемайки, че реда и начина за провеждането на конкурс и заемането на конкурсна длъжност по Кодекса на труда са регламентирани в Раздел IV "Конкурс", поради което не е налице действие на началника на РУО Велико Търново като административен орган и не е налице задължение за издаване на административен акт, доколкото той действа като работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, а не като административен орган, натоварен с властнически правомощия и осъществяващ административна дейност по смисъла на чл. 21 АПК. АС Плевен е приел и че не е налице и мълчалив отказ, както и липсва годен административен акт, който да бъде предмет на разглеждане. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Уредената в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове процедура по обявяване, допускане и провеждане на конкурси представлява сложен фактически състав, след който с участника, класиран на първо място, възниква трудово правоотношение. В конкретния случай конкурса, според Заповед № 702/11.07.2024г. на началника на РУО – Велико Търново, се провежда на два етапа – първи етап – писмен изпит, който включва решаване на тест и втори етап – събеседване с кандидата, което включва и решаване на казуси и защита на концепция за стратегическо управление на институцията. Съгласно чл.22 ал.4 и ал.5 от Наредба № 16/01.0.2022г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността "директор" в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование, максималният резултат, който може да получи всеки кандидат от писмения изпит, е 50 точки. Минималният резултат, при който кандидатът се счита за успешно издържал писмения изпит, е 30 точки и при резултат на писмения изпит, по-нисък от 30 точки, кандидатът не се допуска до втория етап на конкурса. На 04.09.2024г., на посочения за кореспонденция електронен адрес, съгласно чл.34 от вече посочената наредба, К. Д. е уведомена с писмо изх.№ РД 21-1524/04.09.2024г. на председателя на комисията за провеждане на конкурса, че на проведения писмен изпит – тест е получила 23 точки и не се допуска до следващия етап на Конкурса. Поради липса на кандидати, допуснати до втория етап на конкурса, конкурса за заемане на длъжността „директор“ на Професионална гимназия по моден дизайн Велико Търново е прекратен. След като конкурсът е обявен на основанието, посочено в чл. 90, ал. 1 КТ, т.е. по реда и на основание на правилата в Кодекса на труда и учредява, при наличието на класиран на първо място кандидат, трудово правоотношение с него, постановените във връзка с провеждането му актове обективират правни действия на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Поради това, действията на работодателя в конкурсната процедура нямат характера на едностранни волеизявления на орган, посочен в чл. 21 АПК. Наличието на годен за оспорване административен акт, респ. и на административно правоотношение, е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно, а в случая тя не е налице. При установените по делото обстоятелства очевидно не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, поради което правилно решаващият съд е приел, че жалбата е недопустима. Предвид изложеното, не са налице наведените в частната жалба основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

8