Определение № 5150 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. и С. И. С., чрез адв. Й. против решение № 380 от 27.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 216/2023 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което като е потвърдено решение № 165 от 2.03.2023 г. по гр.д. № 1215/2022 г. на Районен съд Кюстендил е уважен изцяло предявения от Н. С. С. против касаторите, иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 99/22.12.1997 г., нот.дело 6738/1997 г. на нотариус при Районен съд Кюстендил до размера на Ѕ ид.ч. от имота. Насрещните страни, в отговора на жалбата поддържат, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и че изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение са неоснователни. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК, съдебен акт. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 99/22.12.1997 г., нот.дело 6738/1997 г. на нотариус при Районен съд Кюстендил до размер на Ѕ част от договора, като цената на иска е 3276,55 лв., видно от представената в първоинстанционното производство данъчна оценка за целия недвижим имот, предмет на договора, в размер на 6 553,10 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК цената на иска за разваляне на договор, когато той има за предмет вещни права върху имот е данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на договора. В конкретния случай цената на иска за разваляне до 1/2 ид.ч. на алеаторния договор е в размер на 3 276,55 лв. Съобразно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД не е с предмет право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти, нито има обуславящо значение за иск за собственост, от което следва, че въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, т.1, т.4 вр. т.2 и чл.280, ал.3, т.1 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, така че не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимост и редовност. Грешните указания и последващото администриране от въззивния съд не може да дерогират изричното правило на чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,