Определение № 172 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 567/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на, [населено място] срещу решение № 110/02.05.2012г., постановено по т.д.№ 11/12г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 210/17.11.2011г. по т.д.№ 659/11г. на Великотърновския окръжен съд в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в продължение на три финансови години дружеството има ограничени възможности за посрещане без проблеми на своевременно изискуеми задължения, като отчетените краткосрочни активи през периода 31.12.2009г. – м.април 2011г. не могат да осигурят общата, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Привлечените средства превишават значително текущите активи и коефициентите, чиито стойности са под единица, показват неплатежоспособност. За начална дата на неплатежоспособността е приета датата на последното плащане по договор за банков кредит, сключен с [фирма] – 26.07.2011г., когато окончателно се спрени плащанията и влошеното икономическо състояние на дружеството е намерило обективно проявление. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно определяне на началната дата на неплатежоспособност съобразно с момента, в който показателите за ликвидност и финансова автономност са придобили стойности под установените в практиката норми. Сочи три решения на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По въпроса за определяне на началната дата на неплатежоспособност ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК в: Решение № 33/07.09.2010г. по т.д.№ 915/09г. на ІІ т.о., Решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/10г. на ІІ т.о., Решение № 90/20.07.2012г. по т.д.№ 1152/11г. на І т.о., Решение № 44/04.07.2012г. по т.д.№ 983/11 г. на І т.о. Даденото разрешение е, че началната дата на неплатежоспособност се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Прието е, че не е нужно да се изследва икономическото състояние на длъжника към всяка едно от спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от тях е израз на това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си съгласно чл.608 ТЗ, тъй като спирането на плащанията е правно релевантно за несъстоятелността, само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. В този смисъл, въззивният съд е изследвал икономическото състояние на длъжника и е съпоставил изчислените показатели със спирането на плащанията, като е изложил подробна аргументация за съобразяване на критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособност според практиката на ВКС. Конкретната преценка на фактите по делото е част от решаващата дейност на съда по същество и подлежи на проверка в производството по селектиране на касационните жалби. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд