Определение № 804 от 18.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 9.12.2008 г. по гр.д.№ 8687/2008г. на Софийски районен съд, 77 състав и решение от 3.06.2010 г. по гр.д.№ 4282/2009г. на Софийски градски съд, е допуснато да се извърши делба на дворно място с едноетажна вилна сграда, представляващо парцел ХVІ- 56,кв.12 по плана на [населено място], в.з. „К. дол” при квоти 1/12 ид.ч. за А. Н. Ч., 3/12 ид.ч. за Й. Н. Ч., 2/12 ид.ч. за Л. Н. Зарева и 6/12 ид.ч. общо за Л. Н. Зарева и Г. П. З.. С. Й. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като намира, че квотите на страните са определени неправилно и в противоречие с материалния закон. Според него квотите следва да бъдат ½ ид.ч. за Л. и Г. З. и по ¼ ид.ч. за него и за А. Ч.. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като излага съображения, че правилното решаване на настоящото дело е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доколкото може да се извлече от жалбата и изложението и да се квалифицира, като съществен материалноправен въпрос се поставя този за приложението на чл.75, ал.2 ЗН във вр. с чл.22 СК / отм/, тъй като става въпрос за дял от съсобствен имот, който съсобственикът притежава като съпружеска имуществена общност. Ответникът Г. З. оспорва жалбата като неоснователна, а също така и неподлежаща на разглеждане. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът е за имот, който наследодателката Н. Ч. и дъщеря й Л. Зарева / втората по време на брака си с Г. З./ са закупили от ТКЗС „В.” през 1969 г. и застроили с вилна сграда. Н. Ч. е починала на 31.12.1989 г. и оставила като наследници дъщерите Л. Зарева и А. Ч. и синът Й. Ч.. На 3.02.1992 г. наследниците сключили договор за доброволна делба, според който Л. и А. получават по ½ ид. ч. от имота / дворно място с едноетажна вилна сграда/, а Й. Ч. получава правото да настрои втори етаж на вилната сграда. С нотариален акт от 20.12.2007 г. сестрата А. Ч. дарила на брат си Й. Ч. ½ ид.ч. от дела си, получен при доброволната делба, или ¼ ид.ч. от имота. За да определи дяловете на страните съдът е съобразил на първо място, че Л. Зарева притежава ½ ид. ч. от имота по силата на покупко- продажбата от ТКЗС, както и че тази част тя притежава като съпружеска имуществена общност с Г. З., с когото са били в брак при закупуване на имота. На второ място е прието, че договорът за доброволна делба от 1992 г. е нищожен на основание чл.75, ал.2 ЗН поради неучастието на съсобственика Г. З.. На трето място и като последица от нищожната делба е прието, че А. Ч. е могла да се разпореди чрез дарението в полза на брат си Й. не с ¼ ид. ч. от имота, а с половината от своята идеална част, която има по наследство от майка си, а именно с 1/12 ид.ч., като за нея също остава квота от 1/12 ид. ч. По наследство от майка си и Й. Ч. и Л. Зарева също имат по 1/6 ид. ч. от имота. Не е уважено възражението на А. Ч., че е придобила по давност ½ ид.ч. от имота, тъй като не са представени доказателства за упражнявано самостоятелно владение в продължение на 10 години след извършване на делбата, както и за отблъскване владението на другите съсобственици. С оглед на горните данни следва да се приеме, че въпросът за нищожността на договора за делба с оглед неучастието на съпруга на един от съделителите, когато частта на този съделител от делбения имот е и съпружеска имуществена общност, който въпрос се свързва и с приложението на чл.22, ал.2 и 3 СК / отм./ е определящ за крайния резултат от спора между страните относно квотите, при които следва да се допусне делба на имота, поради което има значение за точното прилагане на закона. Налице е основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение