Определение № 1142 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 444/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. К. и Х. Х. срещу определение № 47/29.01.2025 г. по ч. т. д. № 27/25 г. на Апелатвен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 435/12.12.2024 г. по т. д. № 130/2024 г. на Окръжен съд Пазарджик за отказ касаторите да бъдат освободени от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от тях съвместна искова молба срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД в размер 1 600 лв. за всеки един от тях. Жалбоподателите изразяват становище, че атакуваното определение е незаконосъобразно и претендират неговата отмяна като излагат съображения за необходимостта да бъде допуснат касационен контрол поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практика на касационната инстанция, обективирана в определения по чл. 274 ГПК. Поставят се въпроси относно критериите за прилагане на чл. 83, ал. 2 ГПК и момента, към който следва да бъде извършена преценката от страна на съда. Акцентира се върху задължението на съда да извърши цялостна оценка на релевантните обстоятелства, така че, мотивите му да не почиват на предположения. Препис от частната жалба не се изпраща. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на Окръжен съд Пазарджик за отказ касаторите да бъдат освободени от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от тях искова молба. В мотивите на въззивното определение съдът е изложил съображения, че в резултат на извършена служебна справка е установено разминаване на декларираните от тях данни за притежавани имущества с действителното правно положение. Отчетено е обстоятелството, че всеки от двамата жалбоподатели е в брачен съюз и преценката за финансовата възможност да бъде заплатена дължимата се държавна такса следва да обхваща доходите на цялото семейство, без значение кой от двамата съпрузи ги реализира. При тези изходни съображения при неоспорени данни, че семейството на П. К. реализира месечен доход от 1 800 лева, а семейството на Х. Х. – 2 000 лева, както и, че семейството на П. К. притежава депозитни парични средства в размер на 5 684, 10 лева, а семейството на Х. Х. - в размер на 33 000 лева, отделно семействата притежават движимо и недвижимо имущество, като не се налага да извършват разходи за наем на жилище или МПС, както и, че двамата са в трудоспособна възраст и не страдат от заболявания, които да изискват разходи за ежемесечно лечение, съдът е приел, че ищците жалбоподатели имат възможност да заплатят държавната такса без особени затруднения. Допускането на касационно обжалване предполага подробно аргументирано от касатора наличие на някое от основанията за факултативен или директен достъп до касационен контрол, като според разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, касационната инстанция следи служебно единствено за наличие на пороците нищожност и недопустимост. В процесната хипотеза формулираните в приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на изискването да са обусловили изводите на въззивния съд по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като ключов за решението ищците да не бъдат освободени от заплащане на държавна такса е изводът, че те декларират притежавано имущество, което е достатъчно, за да им позволи заплащане на държавна такса. Отделно, същите не оспорват притежанието на останалите имущества, установени в резултат на извършената от първоинстанционния служебна проверка. Въззивният съд не се е отклонил от формираната практика на ВКС. Спазени са разясненията, дадени в мотивите на т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В противовес с твърденията, изложени от касаторите, въззивният съд не е изградил изводите си въз основа на предположения, а след обстоен анализ на декларираните обстоятелства и установените такива чрез служебно събраните доказателства относно тяхното имуществено им състояние. Тъй като не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС