Определение № 788 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 486/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 504675/18.12.2023 г. (с дата на пощенското клеймо – 14.12.2023 г.), подадена от Е. Д. М. срещу определение № 14272 от 24.11.2023 г. по гр. д. № 20231100512939/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение № 32545 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 44123/2023 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата му молба, поради процесуална недопустимост на иска. Въззивният съд е съобразил, че производството по гр. д. № 44123/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба на Е. Д. М., с предмет иск, насочен срещу Б. Г. И., за която не се спори, че изпълнява длъжността съдия във Върховния касационен съд, за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от постановено решение по КНОХД № 1018/2019 г., поради това че в нарушение на принципа за справедлив процес, ищецът бил осъден за деяние, за което не бил внесен обвинителен акт. Вредите се изразявали в психически тормоз, стрес и напрежение, търпени в периода 16.04.2020 г. - 31.07.2023 г. в резултат на постановеното извън пределите на повдигнатото му обвинение съдебно решение по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС. С предявения иск, съгласно фактическите твърдения на М., се претендира ангажиране на отговорността на съдия от ВКС за постановен съдебен акт по горепосоченото дело, който не се обхващал от функционалния имунитет, предвиден в чл. 132 КРБ, тъй като бил постановен извън рамките на правораздавателната компетентност на съдията и при тези свои действия Б. И. носела отговорност на общо основание. Съдът е визирал, че разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Функционалният имунитет на магистратите обезпечава функционалната независимост на съдебната власт Имунитетът е установен за защита на държавата, обществото и нормалното функциониране на съдебната система, а не изключително и само за защита на ползващия се от него магистрат. Софийски градски съд е посочил, че в тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на съдията корелира с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса, и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като искът е изначално недопустим. Такива искове (насочени срещу магистрат като процесуално легитимиран ответник), подлежат на прекратяване от съдилищата, без споровете да се разглеждат по същество. Възможността на пострадалите да получат обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни служебни действия на лицата, ползващи се с функционален имунитет, е чрез насочване на исковете срещу съответните правозащитни органи, което означава, че само предявен срещу съответния орган иск не е процесуално недопустим, въпреки функционалния имунитет на прекия причинител на вредите. Но не е допустимо магистратът в лично качество да отговаря по такъв иск. Съдът е посочил, че действително М. твърди, че постановеният съдебен акт, като не предпоставен от повдигнато и предявено обвинение, не представлявал израз на упражняване на служебни функции от страна на ответника Б. И.. Намерил е обаче тези твърдения за опровергани от изложеното в исковата молба, че вредите са резултат от постановен по КНОХД № 1018/2019 г. съдебен акт, т. е. при упражняване от страна на магистрата на правораздавателни функции. Изложил е, че постановяването на съдебен акт за реализиране на наказателната отговорност на ищеца съставлява и е израз на същинската дейност на магистратите в процеса на правоприлагането - осъществяването на съдебната власт по смисъла на чл. 132 КРБ. Без значение е дали съдебният акт е постановен в рамките на или извън повдигнато обвинение. Решението е правораздавателен акт и ответникът Б. И. го е постановила (като част от съдебен състав) в качеството на магистрат и при изпълнение на служебни функции. Това е достатъчно, за да се приеме, че това поведение се обхваща от конституционно предвидената гаранция за независимостта на съда - функционалния имунитет. Ответникът И. в лично качество не би могла да постанови правораздавателен акт, а осъждането за извършено от М., макар и по негови твърдения „измислено от съдиите“ престъпление, е възможно само при осъществяването на съдебната власт, но не и при частноправни прояви на физическото лице И.. В хипотезата на постановен правораздавателен акт (без значение на неговата валидност, допустимост и правилност) функционалният имунитет на магистратите по чл. 132 КРБ намира пълното си приложение и предявен иск за реализиране отговорността на магистрата И. от постановяване на решение по КНОХД № 1018/2019 г. е процесуално недопустим. Жалбоподателят атакува определението на Софийски градски съд като незаконосъобразно и противоречащо на чл. 6, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС. Твърди, че Б. И. е действала не от името на държавата, а като „частен вредител“, осъждайки го по непредявени обвинения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Излага, че съдът не е имало как да преценява дали е налице функционален имунитет, тъй като не е изяснено имало ли е прокурорски преписки и как са приключили, както и че съдът е трябвало да даде указания за посочване на надлежна страна. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е постъпила в законоустановения срок за обжалване, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС, и е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Съображенията му за това са следните: В изложението към частната касационна жалба не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведени са само доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване. Въззивното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивния акт, визирани по-горе. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,