Определение № 16 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Столичната община (СО) срещу решение № 1023/20.05.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 6081/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение № 3941/13.06.2018 г. по гр. дело № 12415/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), общината-касатор е осъдена да заплати на ищеца Младежка кооперация (МК) „Ялта“, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, следните суми: сумата 742 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат от неупражнен контрол при унищожаването и невъзстановяването на луксозно изпълнени и работещи търговски обекти на площ от общо 1 249.40 кв.м., находящи се в [населено място], [улица], в подлеза на Ректората на Софийския университет (СУ), при изграждането на метростанция 8; както и сумата 1 158 000 лв., представляваща пропуснати ползи от невъзможността кооперацията-ищец да отдава под наем общо 397.14 кв.м., върнати по-малко след изграждане на метростанция „Софийски университет“, първостепенни търговски площи с лице към пешеходен подлез „Ректората“, за периода 11.12.2009 г. - 11.12.2014 г.; ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.12.2014 г. до окончателното им изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото. Касационната жалба на ответната СО е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение в частта му по иска за обезщетение на имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер 742 000 лв., а също и за неправилност на цялото решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – ищецът МК „Ялта“ в отговора си излага становище и доводи за процесуална недопустимост на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Възражението на ищеца за процесуална недопустимост на касационната жалба е неоснователно. То се базира на твърдения и доводи, че жалбата, подадена чрез адв. Р. В., била подадена от лице без представителна власт, и въпреки дадените от въззивния съд указания за отстраняване на тази нередовност, същата не била отстранена в рамките на преклузивния срок за това, с оглед разпоредбата на чл. 71, изр. 2 от ЗАдв – тъй като адв. В. не е съдружник в Адвокатско дружество „С. и Д.“. Тези доводи са неоснователни по следните съображения: С пълномощно от 19.02.2015 г., представено по делото с молба от 10.03.2015 г. – още докато производството се е развивало пред Административния съд София-град (АССГ), Й. Ф., в качеството си на кмет и представител по закон на СО, е упълномощила Адвокатско дружество „С. и Д.“, представлявано от адв. И. Д. – управляващ съдружник, да представлява в производството ответната СО до приключване на делото във всичките му фази, включително – да преупълномощава, на основание чл. 71, изр. 2 от ЗАдв, по своя преценка съдружници или адвокати с права по пълномощното. От изричната употреба в пълномощното на израза „или адвокати“, съпоставен със текста на разпоредбата на чл. 71, изр. 2 от ЗАдв (съгласно която „управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници“), следва че учредената представителна власт обхваща възможността за преупълномощаване, освен на адвокати-съдружници в същото адвокатско дружество, така и на адвокати, които не са съдружници в него. С пълномощно също от 19.02.2015 г. (представено по делото заедно с другото пълномощно) адв. И. Д., в качеството си на представител по закон на Адвокатско дружество „С. и Д.“, е преупълномощил адв. Р. В. и адв. А. В. да представляват ответната СО по делото, включително – да подават жалби; като тези двама адвокати са осъществявали процесуалното представителство по делото в течение на цялото производство, развило се пред АССГ, ВАС (по частни жалби), СГС и САС. От изложеното е видно, че представителната власт за адв. Р. Воденичарски, включително да подаде касационната жалба по делото от името на СО, е редовно учредена още на 19.02.2015 г., поради което жалбата не е била нередовна в това отношение (не е имало и необходимост от даването на указанията от САС в тази насока), респ. – неоснователен е доводът на ищеца, че тя била подадена от лице без представителна власт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора СО, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) когато едно юридическо лице по възлагане от друго юридическо лице извърши определена работа със свои работници, при свой контрол и организация на работата, и в резултат на работата настъпят вреди, чия е отговорността за вредите от непозволено увреждане – на възложителя или на изпълнителя; 2) какво следва да се разбира под „основание“ по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК – съответната правна норма, под която следва да се подведат фактите и обстоятелствата, твърдяни в исковата молба, или самите факти и обстоятелства; 3) какво представлява владението – вид правоотношение (възникващо на базата на двустранно подписан документ) или упражняване на фактическа власт върху вещта; 4) длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени твърдения и възражения на страните; и 5) може ли обект в сграда, притежаващ всички атрибути посочени в чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР: идентификатор, етаж, очертание, брой нива в обекта, площ по документ, предназначение, адрес; да не бъде самостоятелен обект на право на собственост. По отношение на първите четири въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВС и ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г.; вторият въпрос – в противоречие с решение № 547/31.07.2010 г. по гр. дело № 1025/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; третият въпрос – в противоречие с решение № 594/04.12.2009 г. по гр. дело № 3139/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; и четвъртият въпрос – в противоречие с решение № 217/09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 139/24.04.2013 г. по гр. дело № 926/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на петия правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, като в тази връзка преповтаря оплакванията си за частична недопустимост на обжалваното решение, а именно – че в частта му по иска за обезщетение на имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер 742 000 лв., въззивният съд се е произнесъл по недопустимо изменен иск – едновременно и на основанието, и на размера му, и направено след срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК. В тази връзка се изтъква, че по исковата молба тази искова претенция е за сумата 1 326 619.70 EUR, претендирана като стойността на унищожени и невъзстановени (липсващи) търговски обекти на площ от 406 кв.м., изчислена по експертна оценка от 28.07.2005 г.; а по молба-уточнение от 05.05.2017 г. същата искова претенция е за сумата 742 000 лв., претендирана като стойността на унищожени и невъзстановени (липсващи) търговски обекти на площ от 1 249.40 кв.м., изчислена на база разходите за изграждането им през 2002 г. В исковата молба, която е подадена пред АССГ на 10.12.2014 г., и в молбите-уточнения за отстраняване на нередовности, последната от които е подадена на 05.05.2017 г. – след изпращането на делото по подсъдност на СГС, кооперацията-ищец е изложила твърдения за следното: Въз основа на реализирано право на строеж тя е собственик на търговски обекти, находящи се в подлез „Ректората“ в [населено място], които съгласно експертна пазарна оценка от месец юли 2005 г. са на обща стойност 4 111 000 EUR. С решение от 14.07.2005 г. Столичният общински съвет (СОС) е приел начин на уреждане на отношенията между ответната СО и кооперацията-ищец във връзка с изграждането на метростанция № 8 – Ректората и необходимостта от временното демонтиране и разрушаване на тези търговски обекти. С договор 02.08.2005 г. ответната СО е възложила на „Метрополитен“ ЕАД да сключи договори за уреждане на отношенията със засегнатите от строителството лица, а на 03.08.2005 г. е подписан между „Метрополитен“ ЕАД и кооперацията-ищец договор „за наем“ и окончателен приемо-предавателен протокол от 15.09.2005 г., съгласно който общата площ на процесните търговски обекти е 1 258 кв.м. Изложени са и твърдения, че ответната СО е собственик на транспортната инфраструктура „Софийско метро“ и е възложител на работата по изграждането на метростанция № 8 – Ректората, по договор с японската фирма „Тайсей корпорейшън“ – главен изпълнител и с „Падеко“ – дружество, осъществяващо надзор. Изложени са и твърдения, че в резултат на извършеното строителство процесните търговски обекти (помещения) са били разрушени (унищожени) и не са били възстановени и върнати в същия вид на кооперацията-ищец, а тя за своя сметка е възстановила – изградила е наново търговски обекти на обща площ 852.26 кв.м., като останалата площ от 405.74 кв.м (разликата между 1 258 кв.м. и 852.26 кв.м.) не е могла да бъде възстановена – също в резултат на извършеното строителство. В исковата молба относно процесните по делото имуществени вреди са изложени следните твърдения на ищеца: 1) за претърпени от него загуби, изразяващи се в унищожената и невъзстановена част от търговската площ (във вид на работещи, луксозно изпълнени развлекателни заведения), изградена от кооперацията-ищец, която част е около 406 кв. м. (около 1/3 от общата площ 1 258 кв.м.) и е на стойност 1 326 619.70 EUR, изчислена на база експертната пазарна оценка от месец юли 2005 г. за общата стойност от 4 111 000 EUR на всички обекти. 2) пропуснати ползи, изразяващи се в това, че кооперацията-ищец е пропуснала да реализира ползи от отдаване под наем на същата площ от около 406 кв. м. през периода 11.12.2009 г. - 11.12.2014 г., при твърдения, че средната наемна цена, която ищецът е могъл да договори, възлиза на 100 EUR за 1 кв.м. – 40 600 лв. месечно, или общо за 5-годишния период – 2 436 000 лв. С петитума на исковата молба са претендирани посочените суми: сумата 1 326 619.70 EUR – обезщетение за твърдените претърпени загуби и сумата 2 436 000 лв. – обезщетение за твърдените пропуснати ползи. В молбата-уточнение от 05.05.2017 г. относно процесните по делото имуществени вреди са изложени следните твърдения на ищеца: 1) за претърпени от него загуби („преки вреди“), изразяващи се в унищожаването и невъзстановяването на луксозно изпълнени работещи търговски обекти на площ 1 249.40 кв. м. (бинго зала с кафе-бар, зала за развлекателни игри – казино, зала „Еврофутбол“, обменно бюро и магазин за карти на СКГТ), напълно разрушени в резултат от изпълнението на метростанция № 8 в подлеза на Университета; при твърдения, че ищецът определя размера на тези вреди на сумата 742 000 лв., на база стойността на разходите за изграждането и изпълнението им към 11.12.2009 г., когато са разрешени за експлоатация, със съответната амортизация – в съответствие с приетата по делото от АССГ техническа експертиза, извършена от инж. Т. К.-К.. 2) пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност кооперацията-ищец да реализира доходи от отдаване под наем на отнетите при изпълнението на проекта 397.14 кв. м. първостепенни търговски площи с лице към пешеходния подлез през периода 11.12.2009 г. - 11.12.2014 г., при твърдения, че размерът на тези вреди възлиза на 1 158 000 лв. В молбата-уточнение от 05.05.2017 г. също е формулиран петитум, с който са претендирани така посочените в нея суми: сумата 742 000 лв. – обезщетение за твърдените претърпени загуби и сумата 1 158 000 лв. – обезщетение за твърдените пропуснати ползи С обжалваното въззивно решение (цитирано по-горе – диспозитивът му) САС се е произнесъл по предявените по делото искове – така, както те са заявени с молбата-уточнение от 05.05.2017 г., подадена от ищеца пред СГС. Предвид гореизложеното, както и предвид тясната връзка между двата иска за присъждане на обезщетения за репариране на имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – с оглед извършване на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на цялото въззивно решение. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) в тази хипотеза касационната инстанция не е обвързана от формулираните от страна на касатора правни въпроси (в случая – от втория процесуалноправен въпрос, който се сочи в тази връзка в изложението към касационната жалба), касационното обжалване следва да се допусне по следния процесуалноправен въпрос: относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска ( чл. 214, ал. 1 от ГПК), и конкретно – относно посочването и индивидуализацията чрез твърденията на ищеца на имуществените вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) при предявени деликтни искове за обезщетения. Касационното обжалване следва да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – с оглед преценката дали този процесуалноправен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение, не е налице необходимост и няма основание касационното обжалване да се допуска и по някой от останалите четири правни въпроса, формулирани в изложението на касатора, които нямат отношение към процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 38 000 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение