Определение № 3052 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3486/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. И., срещу разпореждане № 2575 от 26.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2460/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е върната касационна жалба вх. № 8964 от 10.04.2023 г. подадена от жалбоподателя против решение № 205/22.02.2023 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. С частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че в определения срок нередовностите на касационната жалбата не са изправени. Навеждат се доводи, че видно от приложената по делото писмена молба жалбоподателят е входирал лично в деловодството на съда уточняваща молба с отправено искане за назначаване на особен представител, който да приподпише касационната жалба, ведно с касационните основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се също така, че жалбоподателят е представил писмени доказателства за установяване на обстоятелствата, че отговаря на изискванията за назначаване на адвокат по реда на безплатната правна помощ. Искането за отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна. В атакуваното разпореждане съдът е посочил, че е подадена касационна жалба вх. № 8694/10.04.2023 г. от В. Б. И. срещу решение № 205 /22.02.2023 г. по в. гр. д. № 2460/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Констатирал е, че с разпореждане № 1869/19.04.2023 г., на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности по жалбата, в едноседмичен срок от връчване на съобщението. Изтъкнато е, че препис от разпореждането е надлежно връчен на страната на 09.05.2023 г. Съдът е установил още, че в предоставения срок, изтекъл на 16.05.2023 г. (присъствен ден), а и до момента на постановяване на разпореждането, нередовностите на касационната жалба не са отстранени, поради което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, същата е върната. Разпореждането е правилно. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК при подаване на касационна жалба срещу решения по въззивни граждански дела към жалбата трябва да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК предвижда, че касационната жалба следва да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, като към нея бъде приложено пълномощно, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Доколкото подадената лично от В. Б. И. касационна жалба с вх. № 8694/10.04.2023 г. не отговаря на тези изисквания, то настоящият състав намира, че разпореждането на въззивния съд, с което се дават указания за отстраняване на тези нередовности, съответства на императивната разпоредба на чл. 285, ал. 1 ГПК. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че в указания от съда срок, е изпълнил дадените му указания. Тези доводи не се подкрепят от данните по делото. В кориците на въззивното дело не се съдържа твърдяната от жалбоподателя уточняваща молба с отправено искане за назначаване на особен представител, нито подробно писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както се сочи. По същество посочените от жалбоподателя писмени доказателства (решение на ТЕЛК, ЕР на НЕЛК, разпореждане на НОИ) са представени като приложения към настоящата жалба, а не в изпълнение на указанията на въззивния съд, каквито доводи се излагат. В предвидения в закона срок, който изтича на 16.05.2023 г. – присъствен ден, а и до датата на постановяване на обжалваното разпореждане /26.05.2023 г./ не се установяват извършени действия по отстраняване на нередовностите на жалбата, поради което законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК въззивният съд е постановил връщането ѝ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,