Определение № 339 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4511/2021 г.

Производство по реда на чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Електроразпределение“ Север“ АД, действащо чрез адв. М., срещу решение № 349/29.07.2021 г. на ОС Велико Търново, постановено по гр.д. № 244/2021 г., с което е потвърдено решение № 270 от 02.03.21г. на РС Велико Тръново по гр.д. № 2606/20 г., с което е прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че З. М. Р. не дължи на дружеството сумата от 7169,14лв. – начислена по фактура № ..../20.08.2020г. коригирана сума на осн. чл.55 ПИКЕЕ по партида с клиентски № ...... и абонатен № ..... залектроенетртгия на адрес: [населено място], [улица], вх. А. Твърди се, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?“; 2. „Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?“; 3. „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“; 4. „Когато за отделен факт липсват преки доказателства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил?“, 5. „Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съответства друг- установен по делото факт?“, 6. Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър?“; 7. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър?“ и 8. „Приложима ли е разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ за случаите, в които юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на тази правна норма /условията, предпоставките/, са се осъществили след влизането й в сила?“, които въпроси твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото е установено натрупано количество електроенергия в невизуализирания регистър на средството за търговско измерване при спазване на процедурата по чл.49 ПИКЕЕ, но липсват данни количеството електрическа енергия да е било натрупано след монтажа на електромера, поради което предявения иск е основателен. Според мотивите на решението, техническата невъзможност да се отчете началният момент на натрупване на показанията и липсата на доказателства какви са били показанията по невизуализирания регистър към момента на монтиране на СТИ, води до извод, че не са налице предпоставките по чл.55 ПИКЕЕ за коригиране сметката на потребителя за електроенергия. Изложил е и че за част от процесния период са действали предходни ПИКЕЕ, за които операторът на мрежата претендира вземане, което не му се дължи доколкото титуляр на същото е крайният снабдител. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд при допуснати процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с доклада по делото. Въпросът обуславя изхода на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,