Определение № 595 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2022 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 2193 от 2.03.2023г., подадена от ответника Частна производителна кооперация „Милин камък“с.Мраморен, чрез процесуалния представител адвокат Д., с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 324 от 2.03.2023г., в частта му за разноските с присъждане на сумата от 6 756лв., адвокатско възнаграждение. В предоставения срок, е постъпил отговор от ответната страна, Д. К. И., чрез процесуалния представител адвокат П., с което се изразява становище за неоснователност на подадената молба поради липса на представен списък. Освен това, счита че не е установено как е било заплатено възнаграждението/по банков път или в брой/. Прави възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК, като счита че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 5 430 лв. с оглед факта, че искът е отхвърлен за сумата от 195 000лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 324 от 2.03.2023г. ВКС не е допуснал касационно обжалване и е влязъл в сила постановеният въззивен акт, с който е осъдена Частна производителна кооперация„Милин камък“ [населено място] да заплати, на основание чл.200 КТ, на Д. К. И. сумата от 25 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2020г., като е отхвърлен искът в останалата част до претендирания размер от 220 000лв. При постановяване на акта си, съдът не се е произнесъл по своевременното направеното от ответната страна /с отговора на касационната жалба/ искане за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 24.08.2022г., ЧПК „Милин камък“с.Мраморен е заплатила в брой, „за изготвяне на отговор на касационната жалба“, адвокатско възнаграждение в размер на 6 756лв. За удостоверяване на плащането е приложена и фактура № 368 от 24.08.2022г., като заплатената сума е посочена и в приложен списък, находящ се на стр.22 от материалите по делото. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК, молителят – който е ответник в производството – има право на присъждане на направените разноски. Неоснователно е направеното възражение както за липса на представен списък, така и за неустановеност на начина на заплащане на възнаграждението. Това е така, защото списъкът е приложен на стр.22, а съгласно установената съдебна практика – всеки един от двата начина - и посочването в договора за правна помощ за заплащане на договореното възнагрждение в брой, и представянето на фактура, са надлежни способи за удостоверяване на реално извършено плащане. Настоящият съдебен състав следва да разгледа и направеното, на основание чл.78, ал.5 ГПК, възражение за прекомерност. Същото е основателно. Касае се за производство, във фазата на допустимост, предмет на което е преценката за наличие на посочените от касатора основания за допустимост. В случая, посоченото основание е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по поставените въпроси е констатирано наличие на трайно установена съдебна практика, която е била съобразена от въззивния съд. Пред вид невисоката правна и фактическа сложност на спора, следва да се присъди сума в размер, посочен в в т.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й ДВ бр.84/2016г., с оглед датата на подаване на отговора – 13.09.2022г./, т.е.3/4 от възнаграждението по чл.7, изчислено върху материален интерес от 195 000лв. или сумата от 4 072лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение