Определение № 693 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 997/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] срещу решение № 202 от 14.12.2016г. по в.гр.д. № 551/2016г. на Варненски апелативен съд, ГО, II състав, с което е потвърдено решение № 13 от 29.02.2016г. по т.д. № 373/2015г. на Окръжен съд – Шумен в частта, в която е оставен без разглеждане искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 52 322,70 лева, представляваща лихва за забава от 18.01.2011г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Касаторът поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд не е направил разграничение между изр.1 и изр.2 на т.4а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал, и не е съобразил че в случая акцесорното вземане за обезщетение за вреди от неизпълнение на главното вземане се основава на посочен в чл.417, т.2 ГПК документ и поради това е допустимо да се издаде заповед за незабавно изпълнение, тъй като това вземане не се установява въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Счита, че в тази насока е и т.4а, изр.1 от посоченото тълкувателно решение, в която е предвидена възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и сочи следния процесуалноправен въпрос: „При наличието на изрична договорна клауза,в която се уговаря, че при определени условия се дължи връщане на даденото по договора, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респ. от момента на неговото установяване, следва ли в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът да отхвърли претенцията за законна лихва като недопустима, при положение, че акцесорното вземане по издадената заповед за незабавно изпълнение е основано на извлечение от счетоводните книги, което по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на принудително изпълнение акцесорно вземане, чийто размер е определен в самия документ?“ Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 239 от 08.04.2015г. по т.д. № 4590/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., с което претенцията на ДФ „Земеделие“ за законна лихва за периода от момента на установяване на нарушението до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е уважена. Ответникът Д. Й. Л. не изразява становище по касационната жалба. Третите лица – помагачи ЗК [фирма] и [фирма] не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е оставен без разглеждане поради недопустимост искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата 52 322,70 лева, е приел, че по отношение на законната лихва, изчислена от датата на падежа до подаване на заявлението, не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по аргумент от т.4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк.д. № 1/20014г. на ОСТК на ВКС. Приел е, че макар да касае записа на заповед, следва да се приеме, че това разрешение е приложимо и за вземания, основани на документ или извлечение от счетоводни книги за вземания на държавни учреждения, какъвто е и настоящият случай, като се е позовал и на практиката на ВКС – решение № 86 от 14.08.2014г. по гр.д. № 6766/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о. и т.4а от ТР № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения, че в заповедното производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на документа по чл.417 ГПК, поради което не е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение за мораторните лихви върху сумата на задължението за периода от падежа до датата на подаване на заявлението. Посочил е, че документът по чл.417 ГПК удостоверява само главното вземане, но не и други факти, каквито биха били свързаните с точния момент на настъпване на изискуемостта на задължението, която да послужи за определяне на размера на законната лихва за забава до момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният процесуалноправен въпрос следва с оглед данните по делото да бъде уточнен по следния начин: Допустим ли е иск по реда на чл.422 ГПК за акцесорно вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за период, предшестващ подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, ако основанието на това вземане и размерът му са посочени в документа по чл.417, т.2 ГПК и за него е издадена заповед за незабавно изпълнение? Така уточненият въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса дали са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 и т. 3 ГПК за вземания, произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения, в т.4а на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. Прието е, че не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. Предвид изложеното настоящият състав намира, че следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на съответствието му с посоченото тълкувателно решение. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 046,45 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение