Определение № 60472 от 31.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2968/2021 г.

Образувано по касационна жалба с вх. № 856/04.06.2021 г. подадена от А. М. С. и Д. И. С. действащи чрез адв. А. С. от АК – Т. и адв. М. М. от АК - Т. против въззивно Решение № 13 от 05.05.2021 г по В.гр. дело № 59/ 2021 г. на ОС- Търговище, постановено в производство по чл. 109 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните, обусловили изхода на спора, правни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици? с довод, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 46 /31.05.2021 г. по гр.д. № 1561/2020 г. на IV – г.о., Решение по гр.д. № 505/2017 г. на IV –г.о., Решение по гр.д. № 3600/2013 г. на I – г.о. и Решение по гр.д. № 3973/2008 г. на IV – г.о. Искането се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материално-правните въпроси: Може ли искът по чл. 109 ЗС да бъде успешно проведен срещу собственик, на когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда? с твърдения, че по поставените въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС по ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 31/1983 г. на ОСГК на ВС и Решение 124/04.07.1994 г. по гр.д. № 2149/1992 г. на IV г.о. на ВС. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/ При твърдение на страната в първа инстанция за неточна и непълна експертиза длъжен ли е първоинстанционния съд да назначи служебно повторна ?; 2/ При твърдение на страна в съдебното следствие за неточна и непълна експертиза длъжен ли е съдът да даде указание на страната да конкретизира възражението си – дали иска назначаване на повторна експертиза или само прави възражение ?; 3/ При противоречие на експертизата със свидетелските показания на лице, със специални знания в областта, в която е назначено вещото лице, както и с приложена по делото частна експертиза, длъжен ли е първоинстанционният съд за изясняване на фактическата обстановка по делото служебно да назначи повторна експерти за съгласно чл. 195, ал.1 ГПК ? с твърдения, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по формулираните въпроси. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор в ответника в касационното производство Г. Х.. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобрази ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт - решение на въззивния съд по иск по чл. 109 ЗС, поради което се явява процесуално допустима. С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 7/12.01.2021 г. по гр.д. № 889/2020 г. по описа на РС – Търговище, с което заявените при условията на обективно съединяване искове от А. М. С. и Д. И. С. срещу Г. А. Х. с правно основание чл. 109 ЗС и искане ответницата да бъде осъдена да премахне желязната врата в междублоковото пространство, да премахне тръбите на инсталация на парно, които преминават през мазетата на двете ищци и да премахне узаконения гараж, който се намира почти долепен до прозорците на мазетата на двете ищци, са отхвърлени. За да постанови решението си, решаващият - въззивен съд приема, че А. М. С. и Д. И. С., ищци по делото, притежават по един апартамент в процесната жилищна кооперация, находяща се в [населено място], [улица], ведно с идеални части от общите части на сградата и по две избени помещения, а Г. А. Х. - oтветник по исковете притежава апартамент в същата сграда, на първи жилищен етаж, ведно с прилежащите две избени помещения, в западното крило, разположени едно срещу друго, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в дворното място, както и правото на собственост върху 260/470 ид.ч. от самото дворно място, в което е изградена жилищната кооперация и процесния гараж, цялото от 470 кв.м. Приемайки изводите на първата инстанция че за ищците не са създадени пречки да упражняват правото си на собственост, в частност да ползват притежаваните от тях обекти в етажната собственост и съответни общи части от сградата, въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение. По отношение на прилежащите избени помещения е приел, че констатираното наводняване не се дължи на поведението на ответницата, а на неизправност на общинската В и К мрежа, приел, е че прозорците на мазетата им могат да се отварят като гаражът, построен в дворното място не препятства тяхното ползване за светлина и проветряване. По отношение на изградената парна инсталация в собствените избени помещения на ответницата и преминаващата по тавана на избата тръба, въззивният съд е приел, че не се създават пречки, по-големи от обикновените и ищците могат да ползват притежаваните от тях избени помещения. Поставеният процесуално-правен въпрос, в контекста на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, " длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици? " не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Въпросът касае приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл., 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По естеството си тези въпроси съставляват оплакване за несъблюдаването им при постановяване на обжалваното решение, което процесуално поведение на съда може да обуслови единствено извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл., 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. По въпроса дали е налице несъблюдаване на едно задължително процесуално правило или не, касационният съд се произнася със съдебния акт по същество, но само ако е допуснато касационното обжалване, поради което не може така поставен въпрос да бъде и основание за допускане на касационно обжалване. По формулирания от касаторите материално правен въпрос „ Може ли искът по чл. 109 ЗС да бъде успешно проведен срещу собственик, на когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда ?“ също не са налиже предпоставките на закона да бъде допуснато касационно обжалване. Съгласно задължителна съдебна практика по т. 3 на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, дадените разяснения касаят разбирането на ОСГК на ВКС по въпроса за необходимостта от доказване на онези действия, посочени в исковата молба по чл. 109 ЗС, с които, според ищецът, се препятства упражняване на неговото право на собственост в пълен обем. В случая, с поставения въпрос се иска произнасяне по съществото на спора от гл. т. именно на направената от въззивния съд преценка по основателността на иска. В случая за да постанови своето решение въззивният съд приема, че ищците не са установили по делото, че с действията си ответника пречи на ползването на притежаваните от ищците избени помещения, следователно не е налице релевираното от касаторите противоречие със задължителната съдебна практика. По отношение на формулираните от касаторите правни въпроси в приложното положение на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По естеството си този въпроси също съставлява довод за допуснати нарушения на процесуални правила, на които доводи касационният съд може да отговори само и доколкото е допуснал касационно обжалване, в рамките на последващ инстанционен контрол. Преценката на доказателствата и доказателствените средства, установяващи по искане на страната правно релевантни за спора факти, е въпрос на уредба на процесуални правила. При липса на доводи в насока на тълкуване на тези правила с касационната жалба и искане, касаещо оплакване за начина на тяхната преценка и приложение, то заложеното процесуално задължение на касационния съд с разпоредбата на чл. 288 ГПК за селекция и преценка на определените от чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК основание обективно не може да бъде реализирано. По отношение на въведеното от касаторите твърдение, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, настоящия състав намира следното: Очевидната неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2, предл.3-то ГПК за селекция и допускане на касационно обжалване, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона-материален или процесуален или явна необоснованост на въззивното решение, които пороци са съществени до такава степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който страда от нарушение на материални или процесуален закон, или на общите принципи на правото в такава степен, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 288 ГПК