Определение № 2752 от 06.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1900/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС” – дружество, вписано в регистъра на юридическите лица на Република Л., против определение № 1410/21.05.2026 г. по т.д. № 508/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото частна касационна жалба срещу определение № 1079/13.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 715/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, постановено в производство по чл.248, ал. 3 ГПК. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на определението на предходния състав на ВКС с довода, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК противоречи на чл. 6, чл. 56, чл. 12 и чл. 124 от Конституцията на Република България. Насрещните страни - “ФРЕШ ЛЕНД” ЕООД, М. Д. П. и П. Д. И., не са подали отговор на частната жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В случая решаващият състав на ВКС е констатирал, че обжалваното пред него определение е постановено по търговско дело, образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземанията по сключена между търговци правна сделка – предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Приел е, че доколкото размерът на всяко от вземанията – главно и акцесорно, е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела от 20 000 лева (с равностойност 10 225,84 евро), то и въззивното определение по делото не подлежи на касационен контрол съгласно чл.274, ал. 4 ГПК. По тези съображения е оставил без разглеждане частната касационна жалба като недопустима. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. В случая спорното вземане по главния иск произтича от относителна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 ТЗ – договор за заем, сключен между две търговски дружества, за задълженията по който двете физически лица са се задължили да отговарят солидарно със заемателя. С оглед на горното спорът във връзка с неговото изпълнение, неизпълнение или прекратяване е търговски по своя характер (в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 195/13.05.2022 г. по ч.т.д. № 489/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о.). Доводите на частния жалбоподател за допускане на частното касационно обжалване не могат да бъдат споделени, тъй като обжалваемостта на съдебните актове произтича от процесуалния закон, а за допустимостта на подадената жалба съдът следи служебно. Въпросът за противоконституционността на нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК е разгледан в решение № 10/09.07.2026 г. по к.д. № 5/2026 г. на Конституционния съд на Република България. Прието е, че правото на касационно обжалване по граждански и търговски дела е такова, каквото е уредено в процесуалния закон, който трябва да осигурява равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и установяването на истината. В исторически и сравнителноправен план достъпът до касационно обжалване се регулира по формални критерии: паричната оценка на предмета на делото и рода на делото (правно естество на предмета на делото). Относно регулирането на допустимостта на касационното обжалване според цената на иска е посочено, че същото не е дискриминационно, тъй като цената се определя според паричната оценка на имущественото право – предмет на делото, която е еднаква за страните, а не според имущественото им състояние. В случая не е приложимо и изключението по чл. 113, изр. посл. ГПК за разглеждане на образуваните дела от и срещу потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП като граждански по реда на общия исков процес, предвид професионалните (функционални) връзки на солидарните длъжници М. Д. П. и П. Д. И. с дружеството “ФРЕШ ЛЕНД” ЕООД, установими от справка по партидата на същото в търговския регистър. Изключването от обхвата на касационно обжалване на въззивно решение по търговски спор с цена на иска под 20 000 лева (10 225,84 евро) обуславя необжалваемост пред касационната инстанция и на постановеното по такова дело въззивно определение, с което е разгледана частна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт за уважаване или отхвърляне на искане за допълване/изменение относно разноските (чл.248, ал. 3, изр. 2 вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК), до който извод е стигнал и първият тричленен състав на ВКС. Ето защо, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,