Определение № 131 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от М. И. В. частна жалба срещу определение № 738 от 15.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 603 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1 състав, с което по същество е потвърдено определение № 271375 от 06.07.2021 г. по гр.д.№ 10222 от 2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-27 състав за прекратяване на делото в частта му по предявените от М. И. В. срещу ТПК „В. лифт“ К. искове по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС /решение № 195 от 31.12.2020 г. по гр.д.№ 622 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 145 от 27.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 94 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о./ по следния правен въпрос: Допустим ли е иск с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на решение на кооператорите за прекратяване и впоследствие заличаване на кооперация ? Независимо от горното се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В писмени отговори от 21.06.2022 г. и от 20.06.2022 г. Я. М. К., бивш председател на УС на ТПК „В. лифт“ К. и ответникът П. Ц. П. оспорват частната жалба. Молят обжалваното определение да не бъде допускано до касационно обжалване. Останалите ответници Ц. Д. Ц., С. П. Ц., Д. В. Д., „Софлифт“ О. и „НБ Лифтконтрол“ О. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищца по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 28.03.2022 г., а частната жалба е подадена по пощата на 04.04.2022 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото /по исковете на М. В. срещу ТПК „В. лифт“ К./, въззивният съд е приел, че тези искове са недопустими като предявени при липса на абсолютна процесуална предпоставка за възникване на упражняваното право- срещу ответник, който към настоящия момент не е правосубектен. Посочено е, че юридическата личност на кооперацията възниква от вписването й в търговския регистър- /чл.4 от Закона за кооперациите/ и съответно престава да съществува със заличаването й от посочения регистър по реда на чл.47 от Закона за кооперациите, като тези вписвания имат конститутивен характер. В случая се установявало, че ответната ТПК „В. лифт“ К. е заличена с вписване рег.№ 2018011234749, считано от 12.01.2018 г. и от тази дата кооперацията не съществува в правния мир. Поради това предявените срещу нея след тази дата искове /на 01.08.2019 г./ са недопустими като насочени срещу неправосубектен ответник. Прието е, че твърденията на на ищцата, че кооперацията е прекратена и заличена от търговския регистър, без да са били налице предпоставките за това, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл.49 ЗЗД. Те биха имали значение само ако ищцата беше предявила и иск за установяване на нищожност или недопустимост на оспорваните вписвания или несъществуването на вписано обстоятелство по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ /в същото или в друго производство/. Във втория случай делото не е следвало да бъде прекратявано, а само спряно- до приключване на производството по предявения иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. В конкретния случай обаче нямало данни да е бил предявен иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което към момента липсвало правно оправдано очакване за възстановяване на правосубектността на ответната ТПК. Съдът е счел за неоснованелно и позоваването на ищцата на хипотезата на чл.135 ЗЗД, тъй като решенията на кооперациите за прекратяване и впоследствие за заличаване на кооперацията не са сред действията, визирани от чл.135 ЗЗД. Същите, както бе посочено, могат да бъдат атакувани само с иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос, тъй като въпросът е напълно неотносим към конкретното дело: въпросът касае допустимостта на иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на решение на кооператорите за прекратяване и впоследствие заличаване на кооперация, какъвто иск обаче не е предявен по настоящото дело. Освен това, няма противоречие на определението с посочената практика на ВКС: В посочените решение № 195 от 31.12.2020 г. по гр.д.№ 622 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 145 от 27.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 94 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. не е разглеждан и няма произнасяне по въпроса допустим ли е иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на решение на кооператорите за прекратяване и впоследствие заличаване на кооперация. Посоченото решение на ВКС, ГК, IV г.о. касае иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласявяване относителната недействителност на сделка, с която длъжникът- физическо лице се е разпоредил в полза на малолетния си внук с притежавани от него ид.ч. от жилище. Определението на ВКС, ГК, III г.о. касае иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на сделка, с която длъжникът /който към момента вече е заличен като ЮЛ/ се е разпоредил с имуществото си в полза на трето лице, като в този случай ВКС е приел, че няма пречка искът по чл.135 ЗЗД да бъде предявен само срещу приобретателя по сделката, щом вече длъжникът и прехвърлител по тази сделка е заличен като ЮЛ. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение