Определение № 209 от 01.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 623/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано е по касационна жалба на Т. К. П., чрез адвокат Л. П. срещу решение № 406/12.03.2012 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 224/2012 г. Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационнатка жалба и същата по същество, по съображения в писмено становище. Касационната жалба е недопустима. Решението на ПОС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по иск на [фирма] срещу Т. К. П. по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД с цена на иска 9095.51 лв. – неплатена част от цена на доставени и монтирани отоплителна инсталация със слънчеви колектори и отоплителна инсталация на газ пропан-бутан. Касае се до спор по търговско дело по търговска сделка по смисъла на чл.365 т.1 ГПК и чл.287 ал.1 ТЗ. Доколкото предявената претенция, предмет на спора, е с цена под 10000 лв. /9095.51 лв./, въззивното решение не подлежи на касационен контрол по чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред ВКС да се прекрати. На основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в размер на 780 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът: