Определение № 598 от 27.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 584/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България” АД, [населено място], срещу определение №1637/07.02.2023г. по в. ч. гр. д. №90/2023г. на Софийски градски съд. С въззивното определение е потвърдено определение №20063525/24.04.2017 г. по гр. д. № 40182/2019г. на Софийски районен съд, 155 състав, с което съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че не е компетентен да разгледа спора, позовавайки се на пребиваването на ответника Е. В. извън територията на Република България и липсата на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.19 пар.3 от Регламент №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и ал.2 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба Е. В., гражданин на Република Гърция, изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.3, т.1 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г./, от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В настоящата хипотеза е обжалвано определение по дело, подлежащо на разглеждане като гражданско по силата на чл.113 от ГПК. Цената на предявения от „Юробанк България” ООД, [населено място], срещу Е. В., частичен иск е 1000 лева, представляваща частично вземане за изискуема и просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит №0010-0184-00000001985 в общ размер на 35272,96 лева. Решението по този иск не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК, поради което и обжалваното в настоящото производство определение също не подлежи на касационно обжалване. Без правно значение е, че обжалваното въззивно определение е по международната компетентност на българските съдилища. Разпоредбата на чл.28 изр.2 от КМЧП, уреждаща възможността за касационно обжалване на тези определения, не изключва предпоставките за допустимост на касационното производство, нито предпоставките за допускане на касационното обжалване. КМЧП не е международен акт в сила за Република България и няма приоритет пред другите закони, поради което не изключва прилагането на разпоредбите на по-късно приетия ГПК. В този смисъл е съдебната практика, намерила израз в определение №123 от 14.03.2018г. по ч.гр.д.№991/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №108 от 07.03.2018г. по ч.гр.д.№409/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №172 от 11.04.2018г. по ч.гр.д.№1107/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и цитираните в него актове. Поради това частната касационна жалба срещу определението на Софийски градски съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. На ответника по частната касационна жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство въпреки направеното искане, тъй като към подадения от него отговор на жалбата не са представени доказателства за извършването на разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение