Определение № 136 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 348/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Н. и П. И. Н. чрез адв. Е. С. срещу въззивното решение № 242/10.11.2020 г. по в. гр. д. № 472/2020 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 99/15.07.2020 г. по гр. д. № 890/2019 г. на Тетевенския районен съд, с което е:

• отхвърлен като недопустим предявеният от Т. М. Н. и П. И. Н. срещу Т. Т. М. и В. И. Н. иск за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба, сключен на 09.05.1996 г., и производството в тази част е прекратено;

• отхвърлен предявеният от Т. М. Н. и П. И. Н. срещу Т. Т. М. и В. И. Н. иск за прогласяване нищожност на договори за дарение и за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в н. а. № ..../1996 г.;

• отхвърлен предявеният от Т. М. Н. и П. И. Н. срещу Т. Т. М. и В. И. Н. иск за делба на поземлен имот с идентификатор .......... и построената в същия жилищна сграда на два етажа с идентификатор .............

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

Ответниците по касация Т. Т. М. и В. И. Н. не са подали отговори.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

По делото е установено,че процесният имот е придобит по време на брака между Т. М. Н. и И. Т. Н..

И. Т. Н. е починал на 21.01.1996 г. и е оставил за наследници по закон Т. М. Н. - съпруга, П. И. Н. - син, и Т. Т. М. и И. Т. И. - деца на починалия на 11.08.1989 г. син Т. И. Н.. И. Т. И. е починал на 19.08.2012 г. и е оставил за наследница по закон своята майка В. И. Н. /преживяла съпруга на Т. Н./.

След смъртта на И. Н. е сключен договор за доброволна делба на парцел ........... от кв. .... по плана на [населено място] и на 1/2 ид. ч. от построената в него жилищна сграда. Съгласно договора Т. Н. получила в дял 1/3 ид. ч. от дворното място и 1/6 ид. ч. от общите части на къщата, целия приземен полусутеренен етаж за ползване, а по този договор в наследство - 1/6 ид. ч. от цялата къща, и правото да ползва за живеене безвъзмездно докато е жива една стая по неин избор от първия етаж от дела на сина си П. Н.; П. Н. е получил в дял 1/3 ид. ч. от дворното място, 1/6 ид. ч. от общите части на сградата, 1/6 ид. ч. от сградата и правото на обитаване на целия първи етаж от сградата, със задължение да предостави на майка си Т. Н. безвъзмездно по неин избор за ползване една жилищна стая от първия етаж и ползване на сервизните помещения в същия етаж - тоалетна и баня; В. Н., Т. И. и И. И. са получили общо 1/3 ид. ч. от дворното място, 1/6 ид. ч. от общите части на сградата, 1/6 ид. ч. от сградата и правото на обитаване на целия втори етаж от сградата; съделителите се споразумели ползването на таванското подпокривно пространство да става по споразумение помежду им в зависимост от дяловете на всеки един от тях в собствеността на жилищната сграда.

С н. а. № ............/03.10.1996 г. Т. Н. дарила на В. Н., Т. И. и И. И. 1/6 ид. ч. от дворното място и 2/6 ид. ч. от жилищната сграда, при което положение се упълномерява в самостоятелно жилище апартаментът на втория етаж и заедно с получените по договора за доброволна делба от 09.05.1996 г. наследствени идеални части от И. Н. тримата стават изключителни собственици на втория етаж от къщата, заедно с припадащите се идеални части от нейните общи части. В същия нотариален акт е обективиран и договор, с който Т. Н. прехвърлила на П. Н. правото на собственост върху 1/6 ид. ч. от дворното място и 2/6 ид. ч. от жилищната сграда, упълномеряващи апартамента на първия етаж и придадените към него помещения от приземния полусутеренен етаж на сградата срещу задължението от страна на П. Н. спрямо майка си за издръжка и гледане докато е жива и да я погребе по християнски обичай, като майката си запазва правото на безвъзмездно обитаване по неин избор на една от стаите в апартамента на първия етаж, който заедно с получените в наследствен дял от И. Н. става изключителна собственост на П. Н..

По предявен от ответниците по настоящото дело и от И. И. иск по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу П. Н. е образувано гр. д. № 181/2003 г., по което страните се споразумели за разпределяне ползването на съсобственото им дворно място, съставляващо УПИ .......... от кв. .... по плана на [населено място]. Спогодбата по това дело е послужила като изпълнително основание по образуваното изп. д. № 149/2003 г., по което е извършено разпределение на правото на ползване.

В кадастралната карта поземленият имот с идентификатор .............. е записан като съсобствен между ищеца П. Н. и ответниците, а двата етажа от жилищната сграда са заснети като самостоятелни обекти с предназначение: жилище, апартамент, и са с идентификатор ............., записан на ищеца Н., и съответно - с идентификатор ................, записан на ответниците.

Представен е н. а. № ..../2014 г., видно от който ответниците са признати за собственици на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ............, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................, ет. 2, с предназначение на обекта: жилище, апартамент.

От показанията на св. С. Б. /Б./ е установено, че вторият жилищен етаж от сградата се отдава от 9-10 години под наем от ответницата В. Н..

Ищците твърдят, че договорът за доброволна делба от 09.06.1996 г. е нищожен поради липса на предмет, тъй като фактически е извършено преразпределение на идеални части между съделителите, делба на идеални части, а не на целия имот; освен това В. Н. е действала и от свое име без да е наследница на общия наследодател И. Н., поради което се явява страна по договора без правно основание; по време сключването на договора И. И. е бил непълнолетен, поради което се е представлявал от майка си В. Н., без представяне на разрешение за извършване на делбата от районния съдия, т. е. не е спазена законовата процедура. Тъй като договорът от 09.05.1996 г. не е произвел правни последици, то и последващите сделки - дарение и прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в един нотариален акт, са нищожни; за двата договора е следвало да се съставят два отделни нотариални акта. Искането е за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 09.05.1996 г. и на договорите, сключени с н. а. № ..../1996 г., както и за делба на поземления имот и на построената в него двуетажна жилищна сграда.

Първоинстанционният съд приел, че макар договорът от 09.05.1996 г. да е наименован като договор за доброволна делба, то предвид съдържанието му и тълкувайки волята на страните, се налага извод, че с него е разпределено правото на ползване на съсобствения поземлен имот и изградената в него жилищна сграда. Приел, че за ищците не е налице правен интерес за прогласяване нищожността на този договор, още повече, че след сключването му дворното място е разпределено за ползване чрез съдебна спогодба, с която ищецът Н. е признал, че с ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот с равни права. Но дори да се приеме тезата на ищците, че се касае за договор за доброволна делба, то с оглед сключените впоследствие договор за дарение и договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, ищците също не биха могли да обосноват интереса си от търсената съдебна защита за прогласяване нищожността на договора от 09.05.1996 г. Двата договора не са в обуславяща връзка, като евентуалната недействителност на първия не обуславя автоматично такава и на втория. При тази хипотеза евентуалното прогласяване нищожността на договора за доброволна делба, предхождащ договорите за дарение и за прехвърляне право на собственост, по никакъв начин не влияе върху имуществената сфера нито на ищците, нито на ответниците. По тези съображения съдът отхвърлил първия иск като недопустим, а производството по делото прекратил в тази част.

Разглеждайки втория иск, първоинстанционният съд посочил, че между двата договора няма никаква обуславяща връзка. При хипотезата на дарение, респективно на продажба на по-голям обем вещни права от действително притежаваните от дарителката /прехвърлителката/, не се касае за нищожен договор. Обстоятелството, че в нотариалния акт са обективирани две сделки, не обуславя нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД - липса на изискуема от закона форма, доколкото и съгласно чл. 18 ЗЗД предвидената от закона форма е била спазена. По тези съображения съдът отхвърлил иска за прогласяване нищожност на договорите, обективирани в н. а. № ...../1996 г.

Съобразно представения по делото н. а. № ..../2014 г. и гласните доказателства /в т. ч. и на ангажираната от ищците С. Б./ първоинстанционният съд приел, че ответниците са придобили чрез давностно владение собствеността върху самостоятелен обект /втория етаж/ от двуетажната жилищна сграда. Самостоятелен обект е и първият жилищен етаж. При това положение е налице хипотеза на етажна собственост - чл. 37 ЗС, като според чл. 38, ал. 1 ЗС земята, върху която е изградена сградата - етажна собственост, съставлява обща част и съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС не подлежи на делба. По тези съображения искът за делба е отхвърлен.

Въззивният съд приел обжалваното пред него решение за валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Разглеждайки повдигнатите във въззивната жалба въпроси, съдът посочил, че макар и наречен договор за доброволна делба, договорът от 09.05.1996 г., видно от съдържанието му, има за цел да разпредели правото на ползване на съсобствения между договарящите поземлен имот и изградената в него жилищна сграда. Взел предвид и постигната съдебна спогодба касателно разпределяне ползването на дворното място, съдържаща признание на П. Н. за наличие на съсобственост между него и ответниците при равни права. Посочил, че прогласяването нищожността на договора за делба не би довело до нищожност на последващите сделки с имота, а още по-малко до директна промяна в патримониума на ищците, доколкото последващите сделки са валидни. Освен това - с оглед обстоятелството, че ответниците, въвели в процеса възражение за придобивна давност, са добросъвестни владелци, те биха придобили правото на собственост на описания в нотариалния акт имот след изтичане на пет години от дарението. Обстоятелството, че в един нотариален акт са обективирани няколко сделки, не води до нищожност на последните, доколкото в закона не е предвидено подобно ограничение. Като взел предвид, че в полза на ответниците е съставен констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност, въззивният съд, позовавайки се на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, посочил, че в тежест на ищците е било при условията на пълно и главно доказване да оборят направените от нотариуса констатации, което те не са сторили - не са ангажирали доказателства, установяващи, че ответниците не са владели имота през констатирания период от време. От разпита на свидетелите не е установено ответниците да не са упражнявали владение, доколкото са отдавали имота под наем, събирали са наема за себе си, както и са заключвали имота и са ограничавали достъпа на трети лица, включително и на ищците, поради което е налице явно манифестирана воля за своене на вещта. При така установено и доколкото съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС земята, върху която е изградена сградата - етажна собственост, съставлява обща част и не подлежи на делба /чл. 38, ал. 3 ЗС/, то искът за делба се явява неоснователен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК и поставят въпросите:

1. След като /е/ сключен договор между съсобственици по наследяване, един от които участва в съсобствеността и при условията на съпружеска имуществена общност, а друг участник е несобственик, който договор е наименуван „договор за доброволна делба“, следва ли да се приеме, че същият съставлява само договор за разпределение на право на ползване, въпреки че страните в съдържанието на договора извършват и прехвърлителни действия на идеални части от правото си на собственост върху недвижимия имот /земя и жилищна сграда/ помежду си и на трето лице несобственик безвъзмездно, при спазване правилата на чл. 35, ал 1 и 2 ЗС;

2. При прехвърляне на собственост върху идеални части между съсобственици и такива с трето лице - несобственик, императивно ли е правилото по чл. 18 ЗЗД при сключването на договора;

3. Договор за прехвърляне на вещни права с идеални части от съсобствен имот нищожен ли е, ако е сключен при неприлагане на разпоредбата на чл. 18 ЗЗД;

4. При липса на архитектурен проект на жилищна сграда за втори етаж, възможно ли е след изграждането му да бъдат прехвърляни на идеални части чрез дарение, чрез договор за доброволна делба и срещу задължение за издръжка и гледане от един от съсобствениците на останалите, които идеални части в своята съвкупност да обособят самостоятелни обекти, апартамент на първи етаж и апартамент на втори етаж, чрез упълномеряване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в касационната жалба, касаторите се позовават на решение № 187/10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г. на ВКС, I-во г. о., и представят същото. Представят и решение № 272/13 г. от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1037/2013 г. на ВКС, I-во г. о. В касационната жалба се позовават и на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.

С решение № 187/10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г. на ВКС, I-во г. о., касационното обжалване е допуснато и по въпроса: при преценката дали стойността на предвидените по инвестиционен проект преустройства са значителни, от коя стойност следва да изходи въззивният съд - от стойността на конкретната сграда, за разделянето на която е изготвен инвестиционният проект, или от всички допуснати до делба имоти, при положение, че се касае за дворно място и застроени в него сграда и допълнителни постройки. Решението е поставено във втората фаза на делбата и с него е прието, че когато се извършва преценка дали преустройствата са значителни, в определени случаи може тяхната стойност да се съпостави с делбения имот в неговата цялост - сграда и дворно място, стига мястото да не е значително по-скъпо от самата сграда. Този подход е оправдан предвид обстоятелството, че при делбата мястото ще получи статут на обща част и съответните идеални части от него ще бъдат придадени към отделните обекти от сградата, които ще се обособят при делбата.

Така поставеният въпрос не стои по настоящото дело, по което се претендира допускане на делба на недвижим имот, съставляващ съвкупност от земя и сграда. В това производство още в първата фаза на делбата съдът в двете инстанции е приел, че в жилищната сграда са обособени два самостоятелни жилищни обекта - апартамент на първия и апартамент на втория етаж, с различни собственици, при което положение сградата има статут на етажна собственост, а дворното място представлява обща част и съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС не подлежи на делба. Тези съображения са послужили за формиране на решаващия извод, че искът за делба е неоснователен, поради което е и отхвърлен, така че въпросът за обособяване при делбата /във втората ѝ фаза/ на отделни самостоятелни обекти от сградата, към които да бъдат придадени съответните идеални части от дворното място, което ще получи статут на обща част, не стои. Поради това и общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

С решение № 272/13 г. от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1037/2013 г. на ВКС, I-во г. о., касационното обжалване е допуснато по въпроса: действителен ли е договор за доброволна делба, по силата на който единият съделител получава в дял част от наследствените имоти, а другият заявява, че няма претенции и е удовлетворен, тъй като приживе по силата на дарение е получил друга част от наследствените имоти. Дадено е разрешение, че недействителен е договор за доброволна делба, по силата на който участващ в делбата съделител не получава никакъв насрещен еквивалент - имот или парично уравнение на дела си, а другият съделител получава имуществото - предмет на договора. Посочено е още, че законът не установява изрична забрана за извършване на разпореждане с дял от съсобствен имот, ако другият дял от имота вече е бил предоставен на някой от съделителите по дарение. Подобен договор за делба е действителен и осъществява вещнопрехвърлителното действие в патримониума на съделителя, който до този момент не е получил дял от наследственото имущество, защото по силата на договора за доброволна делба всеки от съделителите получава имотно уравнение. Следователно не се касае за уравнение на дела в пари, поради което от обстоятелствата по делото не може да се обоснове изводът, че се прехвърля собственост в противоречие с нормата на чл. 18 ЗЗД, изискваща нотариална форма на извършването ѝ.

В хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, ищците /сега касатори/, предявявайки исковете за нищожност на договора за доброволна делба от 09.05.1996 г. и на договорите, сключени с н. а. № ....../1996 г., не са позовали на обстоятелства, подобни на разгледаните в посочената практика на ВКС. Ето защо и съдът в двете инстанции не се е произнасял по въпроса дали е действителен договор за доброволна делба, при който насрещната престация е получена приживе на наследодателя по силата на дарение на друга част от наследствените имоти. Липсата на сходство в разглежданите случаи налага да се приеме, че общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

В касационната жалба касаторите се позовават на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и твърдят, че неправилно не е открито производство по оспорване на н. а. № ....../2014 г., с който ответниците по иска са признати за собственици по дарение на идеални части, давностно владение, а за В. Н. - и по наследство от И. И., на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ............ и на целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................, ет. 2. Това твърдение не съответства на данните по делото, тъй като производство по оспорването е било открито /л. 60 от първоинстанционното дело/, макар такова да не е било необходимо с оглед разясненията в посочения тълкувателен акт, според които оспорването на нотариалния акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.

С оглед изложеното първото поддържано от касаторите основание за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е налице.

Липсва и предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, каквато би била налице, ако: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от изброените хипотези, отнасящи се до приложението на чл. 26, ал. 1, предл. 1, чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и 3 и чл. 18 ЗЗД, в случая не е налице, защото не се установява произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК да е обусловено от необходимост за разкриване точния смисъл на посочените разпоредби чрез тълкуването им, при което разглеждането на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение, да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ. Освен това касаторите не са обосновали, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с какво произнасянето от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото.

Касаторите не са обосновали наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай не се установява такива предпоставки да са налице, а и касаторите не са посочили защо според тях обжалваното решение е очевидно неправилно.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.