Определение № 462 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1064/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

С решение № 610/23.06.2010 г. по гр.д. № 315/2010 г. на Софийски АС се: 1. Оставя без разглеждане жалбата на Г. фонд-С. в частта й против решение от 9.03.2010 г. по гр.д. № 4065/2008 г. на СГС в отхвърлителната му част и прекратява производството в тази му част., 2. Потвърждава решението на СГС, с което се: а/ осъжда ГФ да заплати на Е.П. сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288,ал.1,т.1 КЗ, ведно със законната лихва и разноски, като отхвърля иска до предявения размер 60 000 лв., б/ осъжда Е.П. да заплати на ГФ 1 250 лв. юр.възнаграждение, в/ осъжда ГФ да заплати на адв.К.Н. 850 лв. адв.хонорар и на СГС 800 лв. д.такса.

Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищцата Е. В. П. от С. го обжалва в частта, с която искът е отхвърлен, както и в частта, с която е осъдена за юр.възнаграждение. Ответникът ГФ отново го обжалва изцяло.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

1. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ищцата Е. П. се твърди, че решението е в противоречие с практиката на ВКС и САС, които определяли значително по-високи застрахователни обезщетения, както и че съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД.

Обаче, няма посочено нито едно влязло в сила съдебно решение на ВКС или САС, а доводите за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК не са предмет на производството по чл.288 ГПК – ТР 1/2009 ОСГТК.

Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Подобни доводи не се правят.

2. В изложението на ответника ГФ се твърди, че е налице пълна липса на разглеждане от съда на оплакванията му във въззивната жалба, както и че имал правен интерес да обжалва и в отхвърлителната част по отношение на него, защото решението било атакувано по размер и от ищеца. Последният довод е процесуално несъстоятелен.

Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.

По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество. При този изход на делото разноските следва да останат така, както са направени от страните.

Водим от горното, ВКС-І т.о.