Определение № 1469 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 146/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ж. В., чрез процесуалния представител адвокат Н. К., срещу решение № 184/27.07.2022 г. по в. гр. д. № 155/2022 г. на Шуменския окръжен съд, в частта, с която е изменен на основание чл. 59, ал. 9 СК, определеният с решение № 110/22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г. на ВКС, IV г.о., режим на лични отношения между бащата Б. П. М. и детето С. Б. П., като е определен режим, както следва: през първите два месеца, считано от датата на влизане в сила на решението - всеки петък от месеца от 15 ч. до 17 ч., в присъствието на майката в първият час, когато детето е на училище първа смяна и всеки петък от месеца от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на майката в първия един час, когато детето е на училище втора смяна, като срещите да се осъществяват в ДСП-Шумен или ДЦЗП -„Зона Закрила"-Шумен по преценка на Директора на ДСП-Шумен и в присъствието на социален работник или психолог, като присъствието на детето С. за тези срещи следва да се осигури от майката П. Ж. В.. След това за период от четири месеца режима на лични контакти на бащата с детето С. следва да е всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. След този шест месечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя - с приспиване, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца от 17 ч. до 19 ч., когато детето е на училище първа смяна и от 10 ч. до 12 ч., когато детето е на училище втора смяна, също и за петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1 юни - 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година. Също така след този шест месечен период през нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване) - с преспиване, рождения ден на детето, който съвпада с Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) - с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; през четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници и Стефановден - имения ден на детето (24-27 декември) - с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; за осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно - да го връща в този дом. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 34/21.01.2022 г. по гр. д. № 1146/2021 г. на Шуменския районен съд и е отхвърлен предявеният от Б. П. М. иск по чл. 59, ал. 9 СК за промяна режима за упражняване на родителските права върху детето С. Б. П., като му бъдат предоставени, а на майката П. Ж. В. се определи подходящ режим на лични отношения, решението е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че постановеното въззивно решение, в обжалваната част, е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора, а именно: 1. Допустимо ли е постановяване на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 СК, поради заведен нов иск при който се твърди, че има изменение на обстоятелствата, когато има влязло в сила съдебно решение, касаещо предоставяне на родителски права, местоживеенето на детето и неговата издръжка; 2. В кои случаи е допустимо постановяване на привременни мерки извън тези по чл. 323 ГПК - при предявен иск за развод или за унищожаване на брака; чл. 127, ал. 3 от СК - при спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, без да е налице иск за развод и чл. 133, ал. 3 от СК - в производството за ограничаване и за лишаване от родителски права. Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено, че родителите са разделени още преди раждането на детето С. като от раждането му за него полага грижи майката. С решение № 110 от 22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г. на ВКС, IV г.о. е определен режим на лични контакти на бащата с детето, който от месец август 2020 г. не се осъществява, поради наличието на гражданско дело по ЗЗДН инициирано от майката на детето и постановената по него заповед за незабавна защита срещу бащата, във връзка с твърдението за осъществено домашно насилие от него спрямо детето С., както и в определени случаи поради бездействието на бащата. Посочено е, че майката е осигурила необходимите условия за живот на детето като за С. е осигурена сигурна и стабилна семейна среда за живот; майката задоволява ежедневните й потребности, гарантира нейната сигурност и я подкрепя, разпознава потребностите й; детето има собствена стая в домовете и на двамата си родители; хигиенно-битовите условия в жилищата и на двамата родители са много добри и детето има и в двете жилища всичко необходимо. Посочено е, че преди месец август 2020 г. детето се срещало с бащата редовно и майката винаги приготвяла детето за срещите, след август 2020 г. детето категорично отказва да се вижда с баща си. В изпълнение на режима на лични контакти майката винаги приготвяла детето, но бащата не винаги се появявал на срещите и не се обаждал. През месец юни майката приготвила детето за режима през лятото, но бащата не се явил да го вземе. Имало е случаи, когато бащата връщал детето в дома му след няколко часа, макар да е трябвало да спи при него. От раждането на детето то не е оставало да пренощува в дома на бащата. Бащата търсел съдействието на майката, когато детето е трябвало да нощува с него, като майката е оставала да преспи в дома на бащата. Бащата идвал да вземе детето придружен винаги с някакъв приятел. Посочено е, че на 22.06.2021 г. е проведена среща между детето С. и психолог от ДЦЗП в специализирано помещение „синя стая", без присъствието на майката. Разговорът протекъл спокойно като детето настойчиво заявявало своята привързаност към майката. На въпросите свързани с отношението на С. към бащата била изразена явно негативна нагласа и детето заявило, че не желае да ходи при баща си, който упражнява насилие спрямо нея, само си седи на дивана и си гледа вестниците. Не е посочила случаи в които да се е чувствала добре с баща си. Констатирана е силна степен на привързаност, идентификация и почти слятост с майчината фигура, както и явен стремеж за отхвърляне значимостта на бащината фигура и противопоставяне спрямо нея. Посочено е, че от доклад изготвен от ДЦЗП е установено, че в периода от 6. 08. до 20.09. 2021 г. са били проведени 7 срещи между бащата и детето С. като детето е придружавано от майка си и присъствието му е било осигурено. През цялото време на срещите от страна на детето се заявявал категоричен отказ да се среща или разговаря с бащата и ярко демонстрирано негативно отношение от детето към бащата, като същото не се е отделяло от майката по време на срещите с бащата. Посочено е, че съгласно доклад изготвен от ДЦЗП, в периода от 8.10.2021 г. -10.01.2022 г. са били проведени общо 12 срещи срещи между бащата и детето С. като и двамата родители се явявали на насрочените срещи. На четири от срещите се наблюдавала комуникация между детето и бащата като майката насърчавала това. В други срещи бил налице отново конфликт между родителите и не се наблюдавал съществен напредък по отношение нагласата на детето към бащата. Детето отказвало да остане само без майка си на срещите с бащата и заявявало, че не желае тези срещи. Детето вече не твърдяло, че е душено стискано и удряно от баща си. Посочено е, че от заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза е установено, че в миналото не е била изградена стабилна привързаност към фигурата на бащата в процеса на израстване на детето. Посочено е, че за да има отчуждение трябва да е налице изградена привързаност между родител и дете, каквато не се наблюдавала в конкретния случай, което изключва разрушаването й. Посочено е, че в психологическото изследване на детето е констатирано, че е изградило полярни мнения за родителите си като майката се приема като добра, а бащата е изцяло негативен. Отчетена е стабилна връзка между майката и детето и липса на такава между С. и баща й. Прието е, че от интервютата с детето няма данни майката да е провеждала кампания за очерняне, негативно отношение към бащата, водеща до промяна в поведението на детето. Посочено е, че детето не познава баща си и битката между родителите му се отразява и то автоматично се самоидентифицира с майката, срещу която бащата води битка. Формиран е решаващ правен извод, че е налице промяна в обстоятелствата при които е бил определен режима на лични контакти с бащата в решение № 110 от 22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г. на ВКС, IV г.о., поради което същият следва да се измени в интерес на детето. Прието е, че следва да се определи един преходен период, през който детето да се адаптира към бащата и да се създаде връзка между тях. Посочено е, че с оглед характера на производството - спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, съдът не е обвързан от исканията на страните за определяне на конкретен режим на лични отношения, а само и единствено от интереса на детето и е определен нов режим на лични контакти между бащата Б. М. и детето С.. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в случая не са налице. По формулираните от касатора въпроси изобщо липсва произнасяне на въззивния съд, поради което същите не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като по отношение на тях не се поддържа и не се обосновава нито едно от допълнителните основания на т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че безспорно константна е съдебната практика, че целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за упражняването на родителски права /чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на мерките, поради което случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са изрично посочени от законодателя в разпоредбите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 СК и чл. 133, ал. 3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата. По отношение на производството по чл. 59, ал. 9 СК няма изрична законова уредба, поради което и липсва възможност за постановяване на привременни мерки. В процесния случай, обаче се касае не за постановяване на привременни мерки, а за промяна на съществуващия режим на лични отношения между бащата и детето. Съдебните решения в частта за режима на лични отношения, имат характера на спорна съдебна администрация и не се ползват със СПН, налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и детето, която има действие докато не бъде установено по съдебен ред наличието на новонастъпили съществени обстоятелства, даващи основание за промяната им, в който смисъл е и постановеното в обжалваното въззивно решение. По отношение на висшия интерес на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, постановените мерки относно режима на личните отношения между детето и родителя, подлежат на промяна, само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които те са определени. При това, съгласно трайно установената съдебна практика с т. V от ППВС № 1/1974 г., за да се измени определеният режим, не е достатъчно само да е настъпило някакво изменение в обстоятелствата, а е необходимо така настъпилото изменение съществено да засяга интересите на детето. Визират се както нови обстоятелства, влошаващи положението на детето, така и такива, с които би се подобрило положението му, при евентуално ново разрешение /вж. решение по гр. д. № 2246/2018 г. на IV г. о. /. Извън всякакво съмнение е, че връзката на детето с всеки от двамата му родители е от изключителна важност за формиране на неговата личност, поради което е желателно и следва да се насърчават всякакви форми на контакт. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение