Определение № 220 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3482/2020 г.

Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, пр. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. Д. срещу определение № 12147/29.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 3652/2020 г. на СГС, ГО, 3 с-в.

Жалбоподателката счита, че потвърденото от СГС определение на районния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, е процесуално недопустимо, тъй като съдът е присъдил разноски без да е бил сезиран с искане за изменение или допълване на прекратителното определение по делото в частта за разноските. Освен това съдът не е имал основание да присъжда разноски, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие не е описан начин и срок на плащане на договореното възнаграждение. Отделно от това съдът не анализирал данните по делото, че не е имало основание за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателката иск за делба, тъй като тя не е страна по първоначално образуваното делбено дело. Сочи също, че тя не могла да извърши справка за страните по предходното дело за делба, тъй като подадената за това молба за запознаване с делото не била уважена.

В изложението по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:

1.Допуска ли ГПК да бъде прекратено дело като недопустимо с определение на основание чл.126, ал.1 ГПК при липса на идентитет на страните;

2.Допуска ли ГПК непроизнасяне по молба за запознаване с материалите по делото и конституиране на страна в производство за делба повече от 24 месеца; какъв е срокът за проверка на исковата молба по чл.129 ГПК; какъв е срокът за постановяване на разпореждане по подадена молба за запознаване с делото и за конституиране на страна по него;

3. Допуска ли ГПК да бъде ангажирана отговорност на ищеца по чл.78, ал.4 ГПК, след като ищецът е действал добросъвестно и законосъобразно, а делото е прекратено незаконосъобразно при липса на основанията по чл.126, ал.1 ГПК. 4. Допуска ли ГПК въззивно определение, с което са потвърждава определение на първоинстанционния съд, да не бъде обосновано и да не бъдат оценени доводите на частния жалбоподател в пълнота;

5. Допуска ли ГПК ръководител в районен съд или инспектор към ИВСС да даде указание на състава да бъде приобщено прекратено дело, като бъдат зачетени извършените процесуални действия по него във висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Жалбоподателката счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Освен това по въпрос № 4 имало противоречие между обжалваното определение на въззивния съд и определение № 66/07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на ВКС, I-во г.о.

Ответникът в производството И. Б. С. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като поставените в нея въпроси са неотносими към предмета на частното производство, а по същество жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

Не са налице обаче основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не съществува вероятност обжалваното определение да е процесуално недопустимо като постановено без съответно искане по чл.248 ГПК. С определението за прекратяване на делбеното производство не са присъдени разноски в полза на ответника И. С.. След влизане в сила на това определение в съда е постъпила молба вх. № 5008305/17.01.2020 г. на И. С. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение и точно по тази молба се е произнесъл районният съд в производството по чл.248 ГПК. Обстоятелството, че молителят не е посочил изрично, че иска допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, не води до извод, че съдът се е произнесъл с недопустимо определение по чл.248 ГПК, тъй като той се е произнесъл в рамките на отправеното до него искане, а въпросът дали се касае до изменение или допълване на основното определение в частта за разноските е въпрос на правна квалификация, каквато молителят не е длъжен да даде. На следващо място - предмет на производството по настоящото дело е преценката дали правилно районният съд в производство по чл.248 ГПК е присъдил разноски на ответника, след като с влязло в сила определение по чл.126, ал.1 ГПК е прекратено заведеното от Т. Д. дело за делба поради висящо по-рано заведено дело за делба на същия имот. Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обаче са свързани с други въпроси – дали е правилно самото определение по чл.126, ал.1 ГПК за прекратяване на делбеното производство и дали в случая съдът не е трябвало да присъедини по-късно заведеното дело към първоначалното. Определението за прекратяване на производството по делото за делба обаче е влязло в сила и съдът не може да извършва преценка за неговата правилност, съответно – неотносими към спора по настоящото дело са и поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Точно това условие в случая не е налице и съответно – касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и другото поддържано основание – очевидна неправилност, което жалбоподателката отново свързва със същите въпроси. Напротив, обжалваното определение съответства на практиката на ВКС, че при прекратяване на производството по делото на ответниците се държи присъждане на сторените разноски, независимо от основанието за прекратяването - определение № 543 от 14.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2852/2015 г., I т. о., ТК, определение № 289 от 12.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 255/2011 г., IV г. о., определение № 115 от 2.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1429/2019 г., I т. о., като в първото определение изрично се сочи, че на ответниците се присъждат разноски и при прекратяване на делото при условията на чл.126, ал.1 ГПК, какъвто е и настоящият случай.

Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че в случая съдът е имал основание да присъди разноските на ответника, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,