Определение № 820 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника М. М. М. срещу решение № 2906 от 30.12.2019г. по в. гр. дело № 2404/2019г. на Софийски апелативен съд (САС), гражданско отделение, 14 състав, с което е отменено решение № 1127 от 15.02.2019г. по гр. дело № 5673/2014г. на Софийски градски съд (СГС), Първо гражданско отделение, І-6 състав, и вместо него е постановено ново решение, с което са уважени изцяло предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу М. М. М., р. 1976г., В. С. С. и М. М. М., р. 2004г., (непълнолетен) – син на първите двама ответници, действащ лично и чрез своята майка и законен представител В. С. С., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 28, ал. 1 и ал. 2 Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), (отм. 19.11.2012г.), вр. § 5 Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), (отм. 23.01.2018г.), за отнемане на имущество на обща стойност 927 985. 37 лв., придобито от престъпна дейност на проверяваното лице М. М. М., р. 1976г., по смисъла на чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, пр. 4, т. 1 НК вр. чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Касаторът М. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е съобразил доводите на ответниците, че за да се отнеме в полза на Държавата придобитото имущество на значителна стойност, то следва да е свързано с посочената в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) конкретна престъпна дейност на проверяваното лице, освен че е необходимо да не е установено наличие на законен доход в придобиването му. Посочил е, че изводът на решаващият съд, че касаторът – ответник бил криминално проявен в продължителен период от време, свързан главно с трафик и разпространение на наркотици, преди и след конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), т.е. касае се за лице с трайни престъпни наклонности, откъдето е изведена налична връзка между придобитото преди 2012г. процесно имущество и цялостната престъпна дейност на ответника М., е необоснован, неустановен от приетите по делото доказателстава, и говори за предубеденост на съдебния състав на САС. Поддържа, че в разрез с приетите в първоинстанционното производство доказателства, въззивният съд е счел придобитото в периода 2006г.-2009г. процесно имущество (след 2009г. няма придобивани имущества) за придобито с незаконни източници на вложените средства, кредитирайки оспорено от ответниците заключение на икономическа експертиза, невзело впредвид множество приходи на ответниците, за които са налични приети доказателства. Навежда и че САС не е обсъдил приносът в придобиването на имуществото – СИО от страна на бившата съпруга В. С. по предявения иск с правно основание чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни всички предявени искове за гражданска конфискация. Претендира съдебно – деловодните разноски за трите съдебни инстанции. Жалбоподателят въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по правния въпрос: Необходимо ли е да има връзка (пряка или косвена) между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото на значителна стойност или е достатъчна липсата на законен източник на вложените средства в придобиването на това имущество?, по който сочи разрешаването му в противоречие със задължителните разрешения, дадени в ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. По същия горепосочен въпрос счита за осъществено и основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В. С. С. и М. М. М., р. 2004г., (ответници в исковия процес и необходими другари на касатора) не вземат становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба (ищец в исковото производство) - КПКОНПИ подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, и за неоснователност на касационната жалба. Прокуратурата на Република България не подава отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд е намерил за осъществени всички изискуеми от приложимия към процесното правоотношение чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) кумулативни предпоставки за отнемане в полза на Държавата на процесното имущество на обща стойност 927 985. 37 лв. (апартамент № 17 в [населено място], м. „Манастирски ливади - изток“, секция Б, ет. 6, със застроена площ 224.72 кв.м.; гараж № 12 в същата сграда, със застроена площ 22.78 кв.м.; паричната равностойност на прехвърлени дружествени дялове в търговски дружества; паричната равностойност на разпоредени 6 леки автомобили и парични банкови влогове), притежавано от проверяваното лице М. М. (баща), неговата бивша съпруга В. С. и техния непълнолетен син М. М., по предявените обективно и субективно съединени искове с правни основания: чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.); чл. 8 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.); чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); чл. 4, ал. 1 вр. чл. 9 ЗОПДИППД(отм.) и чл. 4, ал. 2 вр. чл. 9 ЗОПДИППД (отм.). С влязло в сила споразумение от 18.10.2012г. по нохд № 4825/2012г. на СГС, НО, 19 състав, М. М. М. (баща) е признат за виновен в това, че на 01.08.2012г., в л.а. „Ауди S8“, с ДК [рег.номер на МПС], без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества на обща стойност 28 125. 25 лв., както и че на същата дата, в процесното жилище (апартамент № 17 в [населено място], м. „Манастирски ливади-изток“), държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества на обща стойност 28 786. 05 лв.. САС, зачитайки задължителната сила на споразумението по нохд съгласно чл. 300 ГПК, което е аналогично на влязла в сила осъдителна присъда, е намерил за установена първата предпоставка на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице да е осъдено с влязла в сила присъда, в случая със споразумение по нохд, за престъпление измежду посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Кредитирайки изцяло заключението на икономическата експертиза, прието от първоинстанционния съд и оспорено от ответниците, както и приетите писмени доказателства, въззивният съд е заключил, че придобитото от ответниците имущество през проверявания период: 04.12.1994г.-23.04.2014г. (20г.) е на значителна стойност по смисъла на чл. 3, ал. 1 вр. § 1, б. „б“, т. 2 ЗОПДИППД (отм.) – над 60 000лв., и носещите тежестта за доказване ответници не са установили законни източници на средствата, вложени в придобиването му. Разликата между приходи и разходи на проверяваното лице и семейството му е отрицателна и възлиза на 364 667. 84 лв., т.е. разходите превишават приходите с тази сума, при което е обоснован извод, че ответниците не са притежавали достатъчно средства за придобиване на процесните недвижими вещи, МПС, дружествени дялове в търговски дружества и парични влогове, следователно липсва законен източник на средствата за придобиване на това имущество. По този начин въззивният съд е намерил за установена и втората предпоставка за исканата гражданска конфискация – да е придобито в рамките на проверявания период имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник на вложените в придобиването му средства. Третата предпоставка за гражданската конфискация по приложимия в случая ЗОПДИППД (отм.) - извеждане на основателно предположение, че процесното имущество на значителна стойност е придобито във връзка с престъпната дейност, измежду посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.), за която има влязла в сила осъдителна присъда, също е счетена за осъществена от САС. За да направи този правен извод, апелативният съд е съобразил характера и вида на извършената през 2012г. от ответника М. престъпна дейност по чл. 354а НК, генерираща огромни финансови ресурси, в случая засечените и отнети от компетентните органи високорискови наркотични вещества са на обща стойност 56 911. 30 лв.. Независимо, че процесното имущество е придобито с извършените с него трасформации през периода: 1998г. – 2009г., т.е. предхожда значително по време извършването на конкретното престъпление, за което е осъден М., е счел за установена изискуемата връзка между придобиването на имуществото и престъпната дейност, единствено извеждайки я от неустановения законен източник на средствата, вложени в придобиването на имуществото. Посочил е, че щом ответникът е осъден за престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) от фактите по делото трябва да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито в резултат на престъпна дейност, но не е необходимо това да е конкретно престъпната дейност – предмет на влязлата в сила присъда. Въззивният съд е приел, че не е установен в процеса принос на бившата съпруга В. С. в придобитото в режим на СИО имущество, поради което са налице предпоставките на чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на Държавата и на това имущество, за което се презумира (чл. 9), че е придобито със средства на бившия съпруг М. чрез престъпна дейност. Посочил е, че не е доказано от ответниците, носещи тежестта да оборят презумпцията на чл. 9 ЗОПДИППД (отм.), каква е била професията на В. С., образователни степен, ценз и квалификация, както и реализирани доходи, достатъчни за придобиване на процесното имущество в СИО. Счел е за установени и предпоставките на чл. 8 ЗОПДИППД (отм.) досежно исканата гражданска конфискация на имущество, принадлежащо на непълнолетния син на проверяваното лице. Поставеният от касатора материалноправен въпрос: Необходимо ли е да има връзка (пряка или косвена) между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото на значителна стойност или е достатъчна липсата на законен източник на вложените средства в придобиването на това имущество?, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, т.е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение по този правен въпрос следва да бъде проверено съответства ли на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според последната придобиването на имуществото следва да е във връзка с установената, конкретна, престъпна дейност. В хипотеза само на незаконно придобито имущество, дори от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), без връзка (пряка или косвена) между престъпното деяние и придобиването на имуществото, не може да бъде проведена гражданската конфискация по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Неустановяването на законен източник в придобиването на имуществото, не замества основателното предположение по смисъла на приложимия закон за връзка с конкретната престъпна дейност, а само освобождава комисията-ищец от тежестта да я установи по несъмнен начин. Следователно по този правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Доколкото наведените доводи за очевидна неправилност са идентични със съдържанието на горепосочения правен въпрос, същите не следва да бъдат обсъждани. Останалите поставени от касатора въпроси за това как следва да се извършва преценката за законността на вложените средства в имуществото, подлежащо на гражданска конфискация – за всеки отделен актив от имуществото или общо за цялото имущество; за това какви са предпоставките за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност от близки родственици на проверяваното лице и за отнемане на имущество – СИО; за способите на доказване на влагането на законни средства в подлежащото на гражданска конфискация имущество чрез трансформация на паричния поток, генериран от разпоредителните сделки, погасяване на кредити и последващото придобиване на имущество и за нужното съдържание на мотивите на въззивното решение, са изцяло относими към правилността на обжалваното въззивно решение, поради което не осъществяват общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Те ще бъдат обсъдени в касационното производство по чл. 290 ГПК. На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,