Определение № 3549 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу определението в решение №742 от 02.06.2025г,поправено с решение №192 от 16.02.2026г по в гр.д №2869/2024г на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение №11 445 от 22.07.2024г по гр.д №15049/2021г.на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на решение №738 от 08.02.2024г по гр.д №15049/2021г на Софийски градски съд в частта за разноските. Ищецът КОНПИ е осъден да заплати държавна такса, изчислена върху отхвърлената претенция. В тази част решението има характер на определение. Въззивният съд е потвърдил задължението на ищеца КОНПИ за разноски,включително за дължима държавна такса, която не се събира първоначално. Изтъкнато е ,че според чл.157, ал. 2 ЗОНПИ „с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото“. Ищецът е държавно учреждение, но спорното вземане, предявено в процеса за гражданска конфискация, е частноправно и то остава такова до отнемането на имуществото по силата на съдебното решение, което ще произведе действие занапред. Комисията е страна в гражданския процес и в това си процесуално качество тя е равнопоставена на насрещната страна в производството,вкл. и по отношение на отговорността за разноски. Привилегията на специалния закон се ограничава единствено до това, че държавната такса не се внася при завеждане на исковата молба.Това не означава, че такава не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай,че искът бъде отхвърлен като неоснователен.Има изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително,но не и от това,че държавна такса се дължи. Касаторът оспорва горните изводи. Позовава се на чл. 84,ал.1 ГПК ,на чл.154,ал.3 ЗОНПИ и на чл.162, ал.2 т.5 ДОПК,която норма е обосновала съдебна практика на ВКС в обратния смисъл - държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, в които защитават интереси от по-висш порядък. При изтъкнато основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК в изложение се формулира въпрос въз основа на горното установено правно положение,че държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, в които защитават интереси от по-висш порядък: следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество? Изтъква се противоречие с ТР №6 от 06.11.2013г по тълк.д №6/2012г ОСГТК и ТР №7 от 16.11.2015г по тълк.д №7/2014г ОСГК на ВКС, както и формирана практика на ВКС в реш.по гр.д №432/2017г по описа на Четвърто ГО на ВКС и опр. по ч гр.д №318/2012г, Първо ГО на ВКС. Върховен касационен съд ,Трето г.о, намира ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Както дефинитивната /тезисна/ част на формулирания въпрос, така и формулираното питане - като съдържание на правен въпрос, не може да бъде разглеждано извън хипотезата на приложимата императивна правна норма. В тази конкретност, въпросът се свежда до това дължи ли КОНПИ заплащане на държавна такса при отхвърляне или отказ от иска по чл.153,ал.1 от ЗОНПИ. Въпросът за събиране на държавната такса от КОНПИ при отхвърляне на иска еднозначно се разрешава в практиката на ВКС въз основа на приложимата правна норма /чл.157, ал.2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество/загл. изменено с ДВ бр.83 от 2023 г./, като даденото от Софийския апелативен съд разрешение е в съответствие с установената съдебна практика Изтъкваната в изложението задължителна тълкувателна практика на ОСГК и ОСГТК на ВКС се привежда без обосновка и без връзка с въпроса,поставен в изложението.Поддържаното от касатора виждане е било застъпвано в практиката на ВКС/реш. № 215 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 432/2017 г. на IV ГО, опр. №328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС /при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм.,19.11.2012 г./доколкото този отменен закон не е съдържал специални разпоредби за държавните такси. В последващо приетият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм. 23.01.2018 г. и в сега действащия закон за отнемане на незаконно придобитото имущество/ЗОНПИ/е нормативно установено правило за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ и чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ/, понастощем ЗОНПИ/.При действието на тези разпоредби е формирана практиката на ВКС, която ги прилага. Комисията дължи заплащане на държавна такса,когато искът е отхвърлен или производството е прекратено.Като ищец по делото Комисията не осъществява защита на публична държавна собственост, нито претендираното с иска за отнемане може да се определи като установено публично държавно вземане, когато искът е отхвърлен.Като държавен орган,комисията не е извън определението за процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, доколкото е незаконно придобито от частноправни субекти,но до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение /конститутивно действие/ това имущество няма публичноправен характер, то не е държавна собственост,то е частна собственост,както е длъжна да приеме и Комисията при отхвърляне на иска.Поради това многократно е изтъквано,че съдебното решение е задължително за КОНПИ и като държавен орган,и като ищец по делото(в т.см. опр.№ 5306 от 20.11.2024 г.по ч. гр. д. № 4336/2024 г. на IV ГО, опр. № 4240 от 26.09.2024 г. по к. ч. гр. д. № 352/2024 г. на III ГО, опр.№ 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г. на III ГО, № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., опр. № 13 от 12.01.2021 г.по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, реш. № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО, опр. №6028 от 20.12.2024г по ч гр.д № 4863/2024г на III ГО на ВКС и др.) Предвид гореизложеното, ВКС, настоящият състав на III г. о.