Определение № 142 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 448/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Е. Т. Ш., с адрес в [населено място], чрез адв. В. З., против въззивното определение № 2780 от 13 август 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3679/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е потвърдено определение № 26447 от 21 ноември 2018 г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по гр.д. № 5398/2016 г. по описа на Софийския градски съд и изпращане на делото по подсъдност на административния съд София-град. В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд следва да бъде отменено като неправилно и делото да се изпрати на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи се, че деликтната отговорност на ответника произтича от осъществена от него, като физическо лице, пряка дискриминация по отношение на ищцата, поради което делото е подсъдно на гражданския съд. За да обоснове достъп до касационно обжалване, жалбоподателката поставя правен въпрос от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Относимите обстоятелства са следните: Е. Т. Ш. е предявила срещу С. А. Т. искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 61000 лева и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 лева, произтичащи от осъществена от ответника спрямо нея дискриминация. Изложила е твърдения, че е работила по служебно правоотношение в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като с решение № 89 от 23 февруари 2015 г. на Комисията за защита от дискриминация е установено, че Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и, в частност, И. И. Н., в качеството ѝ на началник на отдел в Главна дирекция „Надзор на пазара“, [населено място], и С. А. Т., като главен директор, са допуснали да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по признак „пол“ при повишаването на Ш. в длъжност в сравнение с колегата ѝ М. Т. М.. Установено е, че впоследствие служебното правоотношение между ищцата и Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е прекратено. С определение № 26447 от 21 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 5398/2016 г., Софийския градски съд е приел, че компетентен да се произнесе по предявените искове е административният съд София-град, тъй като ищцата претендира вреди от прекратяване на служебно правоотношение. С обжалвания в настоящото производство акт, апелативният съд в гр. София е констатирал, че претендираното от ищцата обезщетение е за вреди, причинени от неравенство в третирането при упражняване правото на труд, установено в производство пред Комисията за защита от дискриминация, което право на труд произтича от служебно правоотношение. Прието е, че доколкото между страните не съществува равнопоставеност, за разлика от трудовото правоотношение, при искове по чл. 74 ЗЗДискр за вреди, произтичащи от служебни правоотношения, компетентен е съответният административен съд - административния съд София-град, предвид данните по делото, че ищцата има настоящ адрес в [населено място]. Касационният съд приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от жалбоподателката въпрос има ли право на избор дискриминираното при упражняването на право на труд по служебно правоотношение лице, осъществило процедура за защита пред Комисията за защита от дискриминация, да предяви алтернативно иск за обезщетение или срещу административния орган, явяващ се работодател, по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр в административния съд, или срещу физическото лице извършител на дискриминационните действия в гражданския съд по общия ред на чл. 45 ЗЗД, не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неподведомственост на спора на гражданския съд. За да постанови акта си, апелативният съд е отчел, че значение в случая има характерът на правоотношението, във връзка с което ищцата е била дискриминирана. Доколкото е установено, че твърдените вреди произтичат от неравно третиране при полагане на труд по служебно правоотношение, е прието, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Е. Ш. е административният съд София-град. За пълнота следва да бъде посочено, че не се констатира отклонение от установената практика на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС (определение № 14 по дело № 1/2013 г., определение № 12 по дело № 2/2013 г.), според която при искове за обезщетение за вреди, произтичащи от служебни правоотношения, компетентен да се произнесе по иска е съответният административен съд. Произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт не е и очевидно неправилно, тъй като не се установява неправилност до степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,