Определение № 3598 от 09.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4577/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. Д., Й. Г. Х., Г. Й. Х. и Стойка Й. Г., чрез процесуалния си представител адв.Р. М. от САК, срещу решение №93/21.03.2024г., постановено по в.гр.д.№627/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение №94 от 12.04.2019г, постановено по гр.д.№1180/2017г. по описа на Районен съд-Велинград, в частта с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск за собственост, вместо което е приел за установено по отношение на П. И. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]0, Й. Г. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Г. Й. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Стойка Й. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]/ последните трима конституирани на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на въззивното производство Т. Д. Х. с ЕГН [ЕГН]/, че А. Н. П.- Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2 и С. Н. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] са собственици по наследство на общо 1/24 идеални части или по 1/48 идеални части за всяка от тях от следния недвижим имот - 1/2 ид.част от имот пл.№1936 в кв.210 по плана на [населено място] от 1957г., съответстващ на УПИ [№], 2309 в кв.210 по действащия регулационен план на [населено място] от 1983/87г., съответстващ на имот с идентификатор [№] по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Поставят се следните въпроси: 1/Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС, които са дадени в отменителното му решение по чл.294 от ГПК. Изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС – решение №74/13.07.2016г., постановено по гр.д.№5981/2015г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №84/25.03.2013г., постановено по гр.д.№847/2012г. на ВКС, ІІ г.о. 2/Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства. Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с т.19 от ТР№1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и решение №212/01.02.2012г., постановено по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о. 3/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с техните доводи. Навеждат се доводи, че касационно обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато поради противоречие с изводите на въззивния съд с решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №334/23.04.2010г. по гр.д.№427/2009г. на ВКС, ІV г.о., решение №298/28.04.2010г. по гр.д.№3972/2008г. на ВКС и решение №815/15.02.2011г., постановено по гр.д.№1713/2009г. на ВКС, ІVг.о. Ответниците по касация А. Н. П.- Д. и С. Н. С. не са депозирали отговор по чл.287, ал.1 от ГПК. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че в исковата си молба, инициирала производството пред районния съд, ищците А. Н. П. –Д. и С. Н. С. са изложили твърдения, че те и ответниците П. И. Д. и Т. Д. Х., както и И. А. са съсобственици на основание наследяване по закон на наследодателя им С. К. Н., починал на 14.05.1963г. на 1/8 ид.част от следния недвижим имот: дворно място с площ от 825 кв.м., за което е образуван УПИ [№],2309 в кв.210 по плана на [населено място] с пълен кадастрален №5042308 и пл.№2304 от кадастрален район 504.Твърди се, че ищците притежават в съсобственост общо 1/24 ид.част от този имот или по 1/48 ид.част за всяка от тях, които идеални части са придобили по право на заместване от своя баща Н. С. К. / починал на 13.05.2004г./От своя страна Т. Х. и П. Д. са собственици на 1/6 идеални части от същия имот при равни права като 1/8 ид.ч. са придобили по наследство пряко от майка им А. С. Г., която я е придобила по дарение от нейната майка Ц. Т. Н., извършено с нотариален акт №8 от 27.01.1973г.Останалите 1/24 ид.части ответниците придобили по право на заместване на майка си, починала на 03.02.2012г.,която ги е наследила от общия наследодател С. К. Н..Твърди се, че 1/24 ид.част от имота е станал собственост на И. А. по наследство от общия наследодател С. К. Н., който е неин баща.Твърди се, че сънаследниците Т. Х. и П. Д. не притежават ј ид.част от този имот, а са собственици само на 1/6 идеална част от него. Установено е по делото, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №240/07.09.1957г, том X., дело №499, съпрузите Ц. Т. Н. и С. К. Н. са придобили следния недвижим имот :1/2 идеална част от дворно място от 803 кв.м., съставляващо поземлен имот №1936 в кв.210, за който е отреден парцел X по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна масивна къща с площ от 60 кв.м., заемаща югозападната част на имота. На 15.04.1963г.с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №68, том I, дело №194/1963г. Ц. Т. Н. и С. К. Н. са дарили на сина си Н. С. К. 1/4 идеална част от горното дворно място с площ от 800 кв.м., представляващо имот пл.№1936, за което е отреден парцел X-1936 в кв.210 по плана на [населено място] както и първия етаж от двуетажната масивна сграда с площ от 60кв.м. Видно от удостоверение за наследници изх.№01546 от 21.04.2017г., издадено от [община], С. К. Н. е починал на 15.05.1963г и е оставил свои наследници по закон –съпруга Ц. Т. Н., починала на 16.02.1997г, две дъщери И. С. А. и А. Н. П. –Д. и синН. С. К..Н. С. К. е починал на 13.05.2004г.и е оставил свои наследници по закон- две дъщери А. Н. П.-Д. и С. Н. С./ ищците по делото/.А. С. Г. е починала на 03.02.2012г и е оставила свои преки наследници по закон- ответникът П. И. Д., който е неин син и първоначалната ответница Т. Д. Х./ нейна дъщеря/. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №8, том I, дело №29/1973г. Ц. Т. Н. е дарила на дъщеря си А. С. Г. собствената си 1/8 ид.част от процесното дворно място, както и собствената си 1/2 идеална част от втория жилищен етаж на построената в имота полумасивна жилищна сграда с площ от 60 кв. В кориците на първоинстанционното производство / лист 51 / се съдържа констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №117, том I, дело №236/1976г., представен с отговора на исковата молба от ответника Б. Х., без обаче с отговора си този ответник да е противопоставил възражения на база този нотариален акт.Съгласно визирания нотариален акт А. С. Г. е призната за собственик на 1/8 идеална част от дворно място цялото с площ от 800 кв.м., за който е отреден парцел X-1936 в кв.210 по плана на [населено място], ведно с 1/2 ид.част от втория етаж на построената в имота жилищна сграда, цялата с площ от 60 кв.м.В посочения титул за собственост е отразено, че са взети предвид следните писмени доказателства: нотариален акт №240/1957г, протокол по гр.дело за делба №9/1972г. на Велинградския народен съд.От удостоверение №1032/03.08.2018г. е видно, че според описната книга на съда за 1972г. има записано образувано гр.д.№9/1972г. за доброволна делба, което е прекратено на 12.07.1972г.Доказателства обаче за наличие на протокол за делба на процесния имот, който да е постановен по гр.дело за делба №9/1972г. не е представен от тях въпреки дадените им от районния съд изрични указания в тази насока и възможност да сторят това. Представен е нотариален акт №245, том II, рег.№3417, нот.д.№291/2001г. на 09.08.2001г., с който Н. С. К. е дарил на А. Н. П. Д. собствената си 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ от 800 кв. м. за което е отреден парцел X-2308,2309 в кв.210 по плана на [населено място], ведно с първия жилищен етаж от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. Видно от нотариален акт №66, том II, рег.№1573, н.д.№262/2016г. П. И. Д. и Т. Д. Х. са продали на съсобственика си Б. Г. Х. 1/4 ид.част от имота: дворно място с площ от 825 кв.м., съставляващо УПИ [№],2309 в кв.210 по плана на [населено място]. За изясняване на спора от фактическа страна във въззивното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение въззивният съд е кредитирал като компетентно и обосновано изготвено.Според констатациите на вещото лице по плана на [населено място] от 1955/1957г процесният имот е представлявал 1/2 ид.част от имот пл.№1936 ,за който е бил отреден парцел X-1936 в кв.210 с площ от 800 кв.м.Парцелът е предвиден за ниско застрояване и в имота е заснета съществуваща двуетажна жилищна сграда. По плана на [населено място] от 1983г. парцел X-1936 е заснет като два имота с пл.№2308/ западна част/ и 2309/ източна част/.Двата имота пл.№2308 и 2309 са нанесени в кадастъра от 1983г. и представляват части на парцел X-1936 в кв.210 по плана на [населено място] от 1955/1957г. С регулацията от 1983г. за двата имота е отреден парцел X-2308, 2309 в кв.210, който частично е изменен през 1987г. като е ликвидирано придаваемото място от източната част на имот пл.№2309 към съседни парцели и парцел X-2308,2309 в кв.210 е останал в имотни граници.Заснемането в кадастъра от 1983г. на бившия парцел X-1936 по плана от 1955/1957г. като два имота при това с различни площи и поставянето на жилищната сграда в един имот не отговаря на формираната собственост.Имотът е един, собствеността е в идеални части, делба не е извършвана.Одобрените през 2013г и 2014г кадастрален и регулационен план са идентични с кадастъра от 1983г и регулацията от 1987г. През 2018г е одобрена кадастралната карта като кадастрални план от 2013г е обезсилен .Бившите два имота пл.№2308 и 2309, респективно парцел X-2308, 2309 са отразени като един имот с идентификатор [№] от 828кв.м. с предназначение – ниско жилищно застрояване по действащата кадастрална карта. Допусната грешка в кадастъра от 1983г и от 2013г. е поправена в кадастралната карта с възстановяване на целостта на имота, представляващ бившия парцел X-1936 по плана от 1955/57г. Към настоящия момент е налице съсобствено УПИ за имотите с пл.№2308 и 2309. Съсобствеността не е в рамките на поземлените имоти, а в рамките на УПИ [№],2309, поради което и в нотариалните актове е вписана площта на УПИ-то.Във всички документи за собственост собствеността е описана като идеална част от целия имот, респективно парцел, отреден за него – X-1936 по плана от 1955/57г или X-2308,2309 по плана от 1983/87г. Статутът на терена, в който попада процесния имот по кадастралната карта на [населено място] от 2018г е ниско жилищно строителство. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че общите наследодатели на ищците и първите двама първоначални ответници/ тъй като ответницата Т. Х. е починала в хода на въззивното производство/ Ц. Т. Н. и С. К. Н. през 1957г.са придобили 1/2 идеална част от процесния имот като през 1963г. са дарили половината от този имот или 1/4 идеална част на сина им Н. К., който е баща на ищците.За праводателите Ц. Н. и С. Н. е останала в съсобственост другата 1/4 ид.част или за всеки от двамата по 1/8 идеална част. Установи се, че през 1963г е починал наследодателя С. Н. и същият е оставил за свои преки наследници по закон – съпругата си както и трите си деца: Н. К./ бащата на ищците/ А. Г./ майка на ответниците П. Д. и Т. Х./ и И. А.. Към този момент имуществените отношения между съпрузите са се уреждали на принципа на разделност. Оставеното от наследодателя имущество, възлизащо на 1/8 идеална част е поделено между наследниците му като всеки от тях е придобил по 1/32 идеална част от процесния имот като правата на Ц. Н. възлизат общо на 5/32 идеални части / 1/32 от наследодателя С. Н. и 4/32 ид.части или 1/8 на собствено основание/. Всеки от останалите наследници е придобил по 1/32 ид.части. Тъй като Н. К. е придобил 1/4 ид.част по дарение от родителите си, то неговия дял в съсобствеността е 1/32 + 1/4 = 9/32 ид.части.Установи се, че през 1973г. майката Ц. Н. е дарила на дъщеря си А. Г./ наследодателката на П. Д. и Т. Х. / 1/8 ид.част от процесния имот, поради което към 1973г правата на Ц. Н. в съсобствеността са 1/32 ид.части, а на А. Г. са 5/32ид.части/ 1/8 ид.части дарени и от майка и и 1/32 ид.части от наследството от баща и/.Установи се, че през 1997г общата наследодателка Ц. Н. е починала и същата е оставила в наследство своята 1/32 ид.част от процесния имот, поради което всяко от трите и деца е придобило по 1/96 ид.част от този имот/ 1/96 ид.част за Н. К., 1/96 ид.част за А. Г. и 1/96 ид.част за И. А./.Към 1997г правата на И. А. са както следва: 1/32 ид.част/ от наследството от баща и + 1/96 ид.част от наследството от майка и или общо 4/96 ид.части. на А. Г. са както следва:5/32 ид.части + 1/96 ид.части или общо 16/96 ид.части. Установи се, че през 2001г Н. К. е подарил на дъщеря си А. Н. П. – Д./ ищца по делото/ подарената му от родителите 1/4 ид.част от процесния имот.Неговият дял в съсобствеността остава: 28/96 – 1/4 =4/96 ид.части. След смъртта си през 2004г Н. К. е наследен от двете си дъщери - ищците по делото и всяка от тях е наследила по 4/192 ид.части от този имот.Тъй като ищцата А. П. притежава по дарение от баща си 1/4 ид.част от имота, то нейните права върху имота възлизат на 52/ 192 ид.части. Установи се, че през 2012г А. Г. е починала и е оставила за свои наследници – двете си деца ответниците П. Д. и Т. Х.. Притежаваните от нея 16/96 идеални части са наследени от П. Д. и Т. Х. като всеки от тях е придобил по наследство по 16/192 ид.части или по 4/48 ид.части за всеки от тях.При това положение и в обобщение по отношение на процесния имот правата са както следва: за И. А. -2/48 ид.части, за С. С. - 1/48 ид.части, за А. П. –Д. -13/48 ид.части, за П. Д. 4/48 ид.части и за Т. Х. 4/48 ид.части.Общо ищците А. П. –Д. и С. С. притежават 14/48 ид.части от процесния имот или 7/24 ид.части. Ответниците П. Д. и Т. Х. притежават общо 8/48 ид.части от процесния имот или 1/6 ид.части. Установи се, че през 2016г. тези ответници са се разпоредили с 1/4 идеални части от този имот, тоест с повече права отколкото притежават,засягайки правото на собственост на ищците в претендирания в исковата молба обем до размер на 1/24 ид.части или по 1/48 ид.части са всяка от ищците.Въз основа на горното е прието, че предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос, тъй като е налице противоречие между изводите на въззивния съд и посочените в изложението на касационните основания решение на ВКС.В тях се приема, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да се съобрази с указанията, дадени от ВКС относно тълкуването и прилагането на закона/процесуалния и материалния/.В процесния случай с решение № 60086 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3610/2020 г., II г. о. е отменено въззивно решение № 116 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 861 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Пазарджик, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.В мотивите си касационната инстанция е приела, че констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №117, том I, дело №236/1976г., с който лицето А. С. Г. е призната за собственик на 1/8 идеална част от дворно място цялото с площ от 800 кв.м., за който е отреден парцел X-1936 в кв.210 по плана на [населено място], ведно с Ѕ ид.част от втория етаж на построената в имота жилищна сграда, цялата с площ от 60 кв.м., е издаден въз основа на документи - нотариален акт № 240, том X., дело № 499/1957 г. и протокол по гр.д. за делба № 9/1972 г. на В. народен съд.Посочено е, че според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, макар нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, да не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, доказателствената тежест при оспорване на признато с акта право на собственост, се носи от оспорващата страна.Приет е за необоснован извода на въззивния съд, че след като дело № 9/72 г. е прекратено на 12.01.1972г., то по него не може да е извършена делба /макар, че делото може да е прекратено на тази дата при проведено съдебно заседание и одобрена спогодба/ и е приел, че доказателствената тежест да установят извършването на делбата от 1972 г. е на ответниците, които се ползват от констативния нотариален акт, вместо на ищците, които следва да опровергаят констатациите на нотариуса, че такава делба е извършена и въз основа на нея А. Г. е придобила 1/8 ид. ч. В същия смисъл е и решение № 184/11.10.2016г. по гр. д. № 1147/2016 г. на ВКС, І г.о., в което посочено, че като резултат от специално уредено в закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.В исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Въззивният съд е приел, че от удостоверение №1032/03.08.2018г. е видно, че според описната книга на съда за 1972г. има записано образувано гр.д.№9/1972г. за доброволна делба, което е прекратено на 12.07.1972г. Доказателства обаче за наличие на протокол за делба на процесния имот, който да е постановен по гр.дело за делба №9/1972г. не е представен от ответниците въпреки дадените им от районния съд изрични указания в тази насока и възможност да сторят това.Тези изводи на въззивния съд са в пряко противоречие с дадените от ВКС указания по приложение на процесуалния закон. Налице са основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в отклонение на посочената в изложението практика на ВКС. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение