Определение № 2659 от 17.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 883/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 47 от 28.01.2025 г. по в. т. д. № 813/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1128 от 09.08.2024 г., постановено по т. д. № 1253/ 2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI–7 състав, застрахователното дружество е осъдено да заплати на „Йот Ги Вал България“ ООД на основание чл. 394 КЗ сумата от общо 111 943 лв., от която 58 398.50 лв. – стойност на пчелен мед „Полифлора“, изразяваща се в част от разликата между цената, на която е придобит – 94 742.29 лв., и цената, на която е продаден след събитието – 12 956.40 лв., и сумата от 53 544.51 лв. – стойност на пчелен мед „Букет“, изразяваща се в част от разликата между цената, на която е придобит – 90 066 лв., и цената, на която е продаден след събитието – 15 075.30 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 22.03.2022 г., до окончателното ѝ плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и се моли за неговата отмяна. Правят се оплаквания, че въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК е надхвърлил рамките на въззивната проверка – при липса на сочен във въззивната жалба порок на материалноправните изводи на съда относно упражнено потестативно право на отказ от страна на застрахователя съдът е приел, че не се установяват основания за пълен или частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Според касатора въззивната инстанция в нарушение на чл. 20 ЗЗД и при неотчитане на изпълненото от застрахователя задължение по чл. 325а, ал. 1 КЗ неправилно е тълкувала сключения между страните договор и в резултат на това неправилно е приела, че преди сключване на застраховката застрахователят не е поставил на застрахования въпроси, свързани с вида на използваните вентилатори, тяхната възраст, устойчивост и изолационен материал, поради което тези въпроси за застрахователя не били съществени за риска (чл. 362 КЗ), договорът е сключен от страните за застрахованото имущество в това му конкретно състояние (т. е. при самоделен, технически непригоден и неподдържан индустриален вентилатор), с което те са дерогирали всички несъвместими с това състояние клаузи от ОУ, предвиждащи непокрити рискове (чл. 348, ал. 1, изр. четвърто КЗ). Излагат се доводи, че влошаването на показателите на качеството на меда в двете партиди не представлява покрит риск, като не е част от застрахователното правоотношение и естеството на претендираните вреди – финансови загуби от разликата в цената на суровината преди и след пожара. В тази връзка твърди, че по отношение на мед „Полифлора“ е налице и изрично изключен риск, тъй като по застраховката не се покриват увреждания върху имущества (материални запаси), подложени на топлинна обработка, а по отношение на мед „Букет“ твърди недоказаност при условията на пълно и главно доказване на обстоятелството, че същият е влошил качествените си характеристики. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Ограничена ли е въззивната инстанция от посочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, релевантни към неговата неправилност?; 2. Дължи ли застрахователят по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск?; 3. Възниква ли задължение за застрахователя по имуществена застраховка да заплати застрахователно обезщетение за събитие, което няма качеството „застрахователно“ и е извън обхвата на уговорените в застрахователния договор покрити рискове?; 4. Дали предвидените в общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“ изключват отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие, или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл. 408 КЗ?; 5. Подлежи ли на тълкуване от съда уговорка от договор, която е ясна, пълна и точна?; 6. Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъл, който произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните?; 7. Има ли материален ефект върху преддоговорния процес и върху възникналото впоследствие правоотношение стандартизираният информационен документ по чл. 325а КЗ, или същият единствено индицира изпълнение на едно административно задължение от страна на застрахователя? и 8. Следва ли съдържанието на стандартизирания информационен документ по чл. 325а КЗ да бъде съобразено при тълкуването по чл. 20 ЗЗД? Наличието на допълнителния критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснован с позоваване на следните съдебни актове, в противоречие с разрешенията по които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд: т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – по въпрос № 1; т. 3 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г., решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50129 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, I т. о. – по въпроси №№ 2 -4, вкл., и решение № 1 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 105 от 30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 129 от 12.07.2013 г. по т. д. № 558/2012 г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№ 5 и 6. По последните два въпроса (№ 7 и № 8) се сочи наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, с оглед извършено от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, изр. четвърто КЗ contra legem. В постъпил по делото в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор „Йот Ги Вал България“ ООД, чрез процесуален пълномощник, поддържа, че не е налице приложното поле на касационното обжалване; оспорва и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по иска с правно основание чл. 394 КЗ и да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е приел за безспорно следното: На 09.08.2019 г. между страните е сключен договор – застрахователна полица „Индустриален пожар“ № [ЕГН]/09.08.2019 г., с който ЗАД „Армеец“ АД е поело задължение да покрие посочените в полицата и ОУ към нея рискове за периода 12.08.2019 г. – 11.08.2020 г. по отношение на имуществото на ищеца, находящо се в [населено място], общ. Омуртаг, [улица], за обща застрахователна стойност в размер на 1 146 000 лв., срещу премия в размер на 7 162.74 лв.; продукцията, материалите и суровините на ищеца са застраховани по клаузи А, Б, Д, В, З, К – т. 12 от полицата, като в описа към нея е пояснено, че материали, суровини и продукция включват мед и добавки на стойност 1 146 000 лв. – т. 5 от описа; съгласно т. 7 от ОУ за застраховка „Индустриален пожар“ застрахователят осигурява застрахователно покритие срещу следните рискове: клауза А – Пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни апарати или от падащи от тях части и предмети; клауза Д4 – Авария на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации; клауза Д5 – Късо съединение и токов удар; дефиниция на пожар е дадена в т. 72 от ОУ към полицата, съгласно която това е събитие, резултат от огън с поява на пламък, възникнал без съобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия; в същата клауза е посочено, че при възникването на такова събитие се покриват вредите, изразяващи се в пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване или замърсяване от действието на вода, пяна или препарати при гасене на пожар; изключени от покритие са вреди върху имуществото на застрахования, в които протичат процеси с огън и топлина или технологично се подлагат на топлинна обработка – т. 72.1; съгласно т. 10 от ОУ изключени рискове по застраховката са и вредите, резултат от нарушени строително - технически и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушение на строителните технологии, нарушение на инструкции за експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка, просмукване на влага в резултат на неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и инсталации, вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на нормативните изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития (т. 10.8 от ОУ); неспазване на утвърдените технологии и стандарти, неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на персонала (т. 10.10 от ОУ); със застраховката ищецът е поел и задължения да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър стопанин (т. 50.1), да спазва утвърдените изисквания и указания за съхранение, експлоатация и безопасност, както и да изпълнява предписанията на компетентните органи и на застрахователя относно застрахованото имущество (т. 50.2); да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие (т. 50.3). Безспорно между страните е и обстоятелството, че в срока на действие на застраховката – на 26.06.2020 г. след 08:00 часа, в машинното отделение към инсталацията за декристализация на биологичен пчелен мед се разпространява гъст пушек в топлинните камери и във всички зони на сградата, а в последствие и пожар, предизвикан от протичащ процес на термична деструкция на топлоизолацията, гасенето на който първоначално започват служителите на ищцовото дружество, а впоследствие и служителите на ПБЗН – [населено място]; за настъпилото застрахователно събитие застрахователят е надлежно уведомен, като с писмо от 29.01.2021 г. претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение е отхвърлена. След анализ на заключенията на неоспорените от страните съдебна пожаро-техническа експертиза и съдебно-техническа експертиза, както и на свидетелските показания, и като се е позовал на практика на ВКС, въззивният съдебен състав е посочил, че основанията за отказ за изплащане на застрахователни обезщетения са императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, съгласно който застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само в следните случаи: 1/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и 4/. в други случаи, предвидени със закон, напр. при съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, съществували при сключването на застрахователния договор – чл. 363 КЗ и чл. 364 КЗ или настъпили след сключването на застрахователния договор – чл. 365 КЗ; неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или ако неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя – чл. 403, ал. 4 КЗ. Съдът е посочил, че характерно за всички основания за отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите или техният размер да бъде намален; доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя, тя не се презумира, дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. и че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението; установяване на такава причинна връзка е необходимо, както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е. намаляване на обезщетението – арг. чл. 363, ал. 4, изр. второ КЗ и чл. 395, ал. 4, изр. второ КЗ; значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е онова бездействие на застрахования по отношение на задължения, установени в закона или поставени в него тежест с конкретни клаузи в договора, когато неизпълнението е виновно и се намира в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. В случая наведените от застрахователя причини за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение се изразяват в използването на неподходящ вентилатор, който продължително време (около 12 г.) е работил в условия над възможностите си; в използването на неподходящ топлоизолационен материал за изолиране на авариралия вентилатор и въздухопроводите към него, както и в неизпълнение на задълженията по т. 50.1 – застрахованият да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър стопанин; т. 50.2. – да спазва утвърдените изисквания и указания за съхраняване, експлоатация и безопасност, както и да изпълнява предписанията на компетентните органи и на застрахователя относно застрахованото имущество; и т. 50.3. от ОУ – да взема необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие. Посочил е, че не се твърди преди сключване на договора застрахователят да е поставил писмено на застрахования въпроси относно вида на използваните вентилатори, тяхната възраст и устойчивостта на топлоизолационния материал за изолиране на вентилатора и въздухопроводите към него, което означава, че за застрахователя тези въпроси не са били съществени за риска обстоятелства по смисъла на чл. 362, ал. 2 КЗ, т. е. следва да се приеме, че договорът е сключен от страните за застрахованото имущество в това конкретно състояние, с което те са дерогирали всички несъвместими с това състояние клаузи от ОУ, предвиждащи непокрити рискове – чл. 348, ал. 1, изр. четвърто КЗ, т. е. ответникът не може да се позовава на последиците по чл. 363 КЗ и чл. 364 КЗ. Възраженията са намерени за неоснователни и по причина, че застрахователят не е ангажирал доказателства във връзка с твърдението, че използваният вентилатор е неподходящ, както и че е работил в условия над възможностите си, като видно от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно пожаро-техническата експертиза относно използването на ХРS-екструдиран пенополистирол като изолационен материал на вентилатора и въздухопроводите към камерите за декристализация няма нарушение на изискванията за противопожарна безопасност. В случая, освен че твърдяното нарушение на задълженията на застрахования по т. 50.1, т. 50.2. и т. 50.3 не е конкретизирано, липсват и представени от застрахователя доказателства, че то е виновно и се намира в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят е този, който в защита на своя интерес е трябвало да прецени дали да обвърже застрахования с конкретни задължения, свързани с предпазването на застрахованото имущество от вреди. По тези съображения въззивният съд е приел, че не се установява наличие на основание по КЗ за пълен или частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие. По отношение на увреденото имущество въззивната инстанция е посочила, че в момента на възникване на застрахователното събитие в камера № 2 са се намирали 21 530 кг. мед „Полифлора“, а в съседното помещение са били складирани 849 бр. метални тенекии с мед „Букет“, като и двете партиди, видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, са с влошени показатели на качеството в резултат от нагряването на меда по начин, който води до разрушаване или значително деактивиране на естествените ензими и промяна на неговите физико-химични качества. Акцентирано е, че противно на приетото от първоинстанционния съд ответникът не оспорва възникването на застрахователното събитие пожар, като твърди, че по отношение на претенцията за възстановяване на загубите от пчелен мед „Полифлора“, намиращ се в камерата за декристализация, е налице изключен риск по см. на т. 72.1. от ОУ, тъй като вредите от пожара са причинени от технологичното подлагане на пчелния мед „Полифлора“ на топлинна обработка, което възражение съставът на въззивния съд е счел за неоснователно, защото причинените от пожара вреди не са резултат от технологичната топлинна обработка на пчелния мед „Полифлора“, която се извършва в камерата за декристализация, а от износването на лагерите и от увеличаване на триенето им при работа на вентилатора, намиращ се извън тази камера. Повишаването на температурата, довело до влошаване качествата на пчелния мед, не е следствие на самата топлинна обработка, а е резултат от възникналия пожар, чието огнище се намира около вентилатор № 1, което води до неприложимост на клаузата на т. 72.1 от ОУ, т. е. налице са предпоставките на чл. 394 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. Относно конкретния размер на вредите въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл. 386 КЗ (обезщетението да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума (лимита на отговорност) и позовавайки се на приложения по делото доклад за установяване на щети № 0600880300720, издаден от трето за спора лице - „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, по искане на самия застраховател ЗАД „Армеец“, е приел, че общият размер на вредите към деня на събитието възлиза на сумата от 111 943 лв., от която 58 398.50 лв. – стойност на увредения пчелен мед „Полифлора“, изразяваща се в част от разликата между цената, на която са придобити 24 315 кг. от този пчелен мед (94 742.29 лв.) и цената, на която е продаден след събитието (12 956.40 лв.), и сумата от 53 544.51 лв. – стойност на увредения мед „Букет“, изразяваща се в част от разликата между цената, на която е придобит този пчелен мед „Букет“ – 90 066 лв., и цената, на която е продаден след събитието – 15 075.30 лв., до който размер исковата претенция е уважена. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното: Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото (а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат), но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, касаещи съществото на касационната жалба, и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от касационния съд по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия са изпълнени и някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, съответно посочени и обосновани от него. В конкретния случай поставеният първи въпрос за приложението на чл. 269, изр. второ ГПК е от значение за изхода на делото, тъй като изпълнението на правомощията на въззивния съд обезпечава правилността на съдебния му акт, но не се констатира твърдяното противоречие с указанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ограниченията в проверката по правилност на първоинстанционното решение се отнасят до установената от първата инстанция фактическа обстановка и не касаят правните изводи в обжалваното решение, като въззивният съд е длъжен да приложи правилно материалния закон, независимо дали във връзка с него са изложени конкретни оплаквания. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В случая с въззивната жалба са били оспорени фактическите констатации на първоинстанционния съд, относими към изводите му за липса на покрит риск, и именно те са били преразгледани от въззивния съд въз основа на събраните по делото доказателства. Вторият формулиран въпрос (дължи ли застрахователят по имуществена застраховка заплащането на застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск) не съответства на формираната от въззивния съд правна воля, която е в противния смисъл - че покритият от застраховката риск се е осъществил. Поради това въпросът не притежава нужното значение за изхода на спора и представлява единствено израз на едно от оплакванията на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт. Третият въпрос е друга форма на същия въпрос, поради което за него важи казаното по-горе. Относно четвъртия поставен въпрос също не може да се приеме, че е обусловил правораздавателната воля на съда за постановяване на обжалвания краен резултат, тъй като въззивният съдебен състав не е приел за установено наличието на изключение от покрит риск, което да се намира в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, за да се разсъждава дали в този случай се касае за липса на застрахователно събитие или за възможност застрахователят да откаже плащане при условията на чл. 408 КЗ. Следва да се посочи и коректно приложената от въззивния съд практика на ВКС, съгласно която за да се аргументира право на отказ по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а следва да се докаже от последния, че има причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, т. е. че неизпълнението на застрахования е увеличило риска от имуществено увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, в какъвто смисъл е и действащата разпоредба на чл. 408 КЗ. Формулираните пети и шести въпрос са относими към приложението на критериите за тълкуване на договорни клаузи съгласно чл. 20 ЗЗД, каквото обаче не е било извършвано от въззивния съд, с оглед яснотата на клаузите, поради което поставените въпроси отново се преценяват като ирелевантни за изхода на спора пред въззивната инстанция. Седмият и осмият въпрос са също свързани с тълкуването на застрахователния договор, но с препращане и към съдържанието на стандартизирания информационен документ по чл. 325а КЗ, като по изложените вече съображения тези въпроси нямат нужното значение за обжалвания по делото краен резултат. В обобщение – с изключение на първия въпрос от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК, всички останали въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, като в този случай касационният съд не дължи проверка за наличието на релевираните към всеки един от тях допълнителни селективни предпоставки. Не е налице и самостоятелното селективно основание на на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Въззивното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не се установява да е постановено в грубо противоречие с правилата на формалната логика, както и не се установява оплакването, че въззивният съд е приложил превратно и извън вложения в нея смисъл разпоредбата на чл. 348, ал. 1, изр. четвърто КЗ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение