Определение № 3461 от 10.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1261/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична Община /СО/ срещу решение №.3580/2.12.22 по г.д.№.5020/22 на СГС, ІІІ Бс. – с което е потвърдено реш.№.2195/18.03.22 по г.д.№.45997/21 на СРС, І ГО, 157с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.59 ЗЗД 4552лв. на Т. К. Т. и 4552лв. на Д. Т. Т., А. К. Т.-Г. и Т. К. Т. /заместили като наследници по закон починалия в хода на процеса К. Г. Т./ - обезщетение за лишаване от ползване на собствена на ищците реална част от поземлен имот пл.№...., [населено място], кв...., м.“Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, за периода 30.04.08-30.10.13, ведно със законната лихва, считано от 30.10.13 до окончателното изплащане. Ответните страни Д. Т. Т., А. К. Т. - Г. и Т. К. Т. оспорват жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Съдът е приел, че по делото е безспорно, че ищците са собственици на поземлен имот /пл.№...., кв...., м.“Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, в [населено място], район Лозенец, [улица].2/, като през времето 30.04.08-30.10.13 върху реална част от него с площ от 98кв.м. е изградена улица. Намерил е, че искът за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД за горепосочения период е предявен срещу надлежен ответник /тъй като благоустройственото мероприятие е извършено по разпореждане на кмета на съответния район - „Лозенец“, районът представлява съставна административно-териториална единица на СО без самостоятелна правосубектност, поради което и за действията отговаря СО/ и е основателен /налице са кумулативните предпоставки-увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго; обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване; отсъствието на правно основание за обогатяването; обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтича от един и същ факт или от обща група факти; да липсва друга възможност за правна защита на обеднелия/, като се дължи връщане на по-малката стойност между обедняването и обогатяването. Доколкото ищците твърдят, че ответникът е завзел частта от имота им без да предостави равностойно обезщетение /парично или имотно/ - поради което и реалните части не са отчуждени и не са негова собственост, а ответникът се позовава на изпълнена процедура по чл.199 ал.1 ЗУТ, по силата на която сочи, че е придобил собствеността, е отразено, че съгласно чл.199 ал.1 ЗУТ държавата и общината имат право на предимство пред трети лица да изкупят недвижим имот по пазарни цени в случаите, когато по подробен устройствен план същият е предвиден за изграждане на обект - публична държавна или публична общинска собственост; този ред е предвиден като алтернатива на процедурата по предварително обезщетяване по чл.21 ЗОбС в случай на отчуждаване на имота. И в двете хипотези предпоставка за провеждане на отчуждителната процедура или за възникване на правото на общината на първи купувач, е влязъл в сила план, предвиждащ изграждане на обекта. По делото е безспорно установено от приложените съдебни решения на ВАС, че към 30.10.13 (крайната дата на периода) не е влязъл в сила улично-регулационен план за м.“Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, тъй като към този момент, с влязло в сила решение №. 2174/14.02.12, постановено по адм.д.№.13829/11 на ВАС, впоследствие отменено, е отменено решение №.44 по протокол №.24 от 30.03.01 на СОС по т.2, с която на основание чл.48 ал.З ППЗТСУ(отм.) е одобрен проект за улично-регулационен план на м.“Витоша-ВЕЦ-Симеоново“ в граници [улица], [улица], „О. път“ и р.Д.. Безспорно е и, а се установява и от писмо на ответника от 20.06.13, че решение №.527 по Протокол №.27 от 11.10.12 на СОС, с което е дадено съгласие ответникът да придобие от ищците реалната част от поземлен имот ..., кв...., м.“Витоша-ВЕЦ-Симеоново“ с площ от 98кв.м., отредена за улица, не е изпълнено и сделка за покупка на процесния имот не е извършена, тъй като не е налице действащ ПУП. При тези обстоятелства СО не е собственик на имота, който е завзела като е реализирала благоустройственото мероприятие, който факт е бил налице към 30.04.08 и е безспорен по делото и установен и от съдебно-техническата експертиза. Ползването от ответника на имота за задоволяване на обществени нужди препятства възможността собствениците лично да го ползват или да го отдават под наем и да реализират имуществена облага. Действително, след провеждане на благоустройственото мероприятие те не са били в състояние да обособят процесните реални части и да ги отдават под наем, но тази невъзможност е обективна. В хипотеза на чл.59 ЗЗД не се изисква установяване на сигурно реализиране на дохода, а единствено препятстване на възможността за реализирането му. Предвид на това, когато обеднялата страна доказва размера на обедняването, това се извършва именно чрез пазарни аналози - най-често с определяне на пазарната наемна цена на имота, от чието ползване е налице неоснователно лишаване /каквато е и разглежданата хипотеза-определянето на наемна цена е въз основа на пазарни аналози за отдаване под наем на сходни имоти в същия район на столицата/.Общият факт-ползването без правно основание от несобственика ответник, на собствения недвижим имот на ищците, е източник на обедняването, което се изразява в лишаването им от възможността да ползват сами собствения си недвижим имот или да го отдават под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за заплащане на равностойно обезщетение. Възражението, че ищците също са ползвали реализираната улица, е намерено за неоснователно, тъй като релевантното ползване е това на собственика с всички правомощия, произтичащи от това, каквито несъмнено те не са имали, след като върху имота им е изградена улица, ползвана от всички. Не е споделен и довода, че собствениците не са имали намерение да извличат плодове от имота, тъй като са подавали молби за изкупуване. Последните са подавани в процедурата по чл.199 ЗУТ, в изпълнение на изискване на закона и с оглед получаване на заместващата облага, каквато СО не е предоставила - поради което и от това действие не може да се направи горния извод. В тази ситуация ответникът дължи заплащане на равностойно парично или имотно обезщетение на ищците, като процедурата по придобиване в собственост на процесната реална част от имота по реда на чл.34 ал.2 ЗОбС, вр. с чл.40 от Наредба за общинската собственост следва да се извърши и зависи изцяло от волята на общината. Доколкото тя не е предприела необходимите действия за приключване на така започнатата процедура, е налице причинно-следствена връзка между бездействието й и обедняването на ищците в размер на дължимото обезщетение, което те не са получили. При тези обстоятелства е заключено, че са налице кумулативните предпоставки на чл.59 ЗЗД и, доколкото размерът на обезщетението за лишаване от ползване за процесния период съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза възлиза на 10 668лв., с оглед принципа на диспозитивното начало е присъден по- ниския претендиран такъв от по 4522лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Налице ли е неоснователно обогатяване за общината в случаите, когато уличната регулация не е приложена по смисъла на пар.22 от ДР на ЗУТ или не е влязла в сила, но фактически улицата е изградена и се ползва и от ищеца по предназначение за обслужване на жилищната му сграда?“; 2.“Дали е достатъчно да има издадено разрешение за изграждане на улица или следва да се докаже осъществена фактическа власт от страна на общината върху част от имота, попадащ под улица? Следва ли да бъде доказано, че общината е финансирала изграждането на улицата, за да се приеме, че е осъществила фактическа власт върху част от имота, или е достатъчно да е издала разрешение за стоеж за изграждане на водопровод и улица?“; 3. „Във всички случаи ли когато уличната регулация не е приложена и общината не е придобила правото на собственост върху частта от имота, попадаща в уличната регулация, но улицата се ползва от ищеца и от неограничен брой субекти, е налице неоснователно обогатяване и разполага ли ищецът с друг иск за защита освен с иска по чл.59 ал.1 ЗЗД? В този случай възпрепятстван ли е ищецът да ползва вещта или следва ли от обективна страна да се приеме, че я използва заедно с ответника, при което не е налице нито обедняваме, нито обогатяване?“; 4. „Възможно ли е част от имота на ищеца, включен в уличната регулация, да бъде самостоятелно ползван и отдаван под наем?“; 5. „Следва ли да се приеме, че когато в интерес на ищеца и с оглед изискването на чл.14 от ЗУТ е изградена улица, обслужваща собствения на ищеца УПИ и сграда, е налице възпрепятстване на последния да ползва имота си по предназначение, съответно налице ли е обедняване от негова страна?“; 6. „Следва ли в случаите, когато общината не е финансирала изграждането на улицата, да се приеме, че е осъществила фактическата власт върху част от вещта, съответно, че я е ползвала и се е обогатила?“ /реш. №.398/6.08.14 по г.д.№.1933/13, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите са конкретни, фактически, свързани с фактите и обстоятелствата по делото /а не общи и абстрактни, каквито визира чл.280 ал.1 ГПК/, като отговора им следва да се даде след разглеждане на спора по същество, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК. Отделно от изложеното, част от тях са и хипотетични /четвърти/ и предпоставят условие /дали общината е финансирала изграждането на улицата/, което не е било предмет на обсъждане от въззивната инстанция и във връзка с което тя не е излагала мотиви предвид въведения от страните предмет на спора /втори и шести въпроси/. При това положение те са неотносими към решаващата й воля, както е неотносима към шестия въпрос и цитираната във връзка със същия практика. Предвид горното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,