Определение № 50159 от 09.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1667/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т. – Н. и А. А. Т. /ответници по делото/ и по касационна жалба на В. А. Ж. – лично и като собственик и представляващ ЕТ „В. Ж. - Шанс“ /ищец/, чрез процесуални представители, против Решение № 143 от 29.03.2022г. по в.гр.д. № 1004/ 2021г. на Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното решение е отменено Решение № 8520 от 08.10.2021г., постановено по гр.д. № 1628/2019г. на РС-Гоце Делчев, в частта, с която искът по чл.59 ЗЗД на В. А. Ж. – лично и като ЕТ „В. Ж. - Шанс“ е отхвърлен за сумата от 7 805,13 лв., както и в частта, с която искът му по чл. 439 ГПК е уважен за сумата от 2 289, 55 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 4 500 лв., дължима за периода 24.8.2012г. - 24.8.2017г., като вместо това е отхвърлен искът по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неправомерно задържане и ежедневни загуби от непредаване на товарен автомобил „Шкода Европа 100“ Е 3901 DN за периода от 02.06.2011г. до 23.12.2019г. в размер на по 1 951,28 лв. от всеки един от ответниците, поради основателност на направеното от тях възражение за прихващане със сумата от 322, 50 лв., със сумата от 6 981,72 лв. - размер на законната лихва върху сумата от 4 500 лв. за периода от 25.09.2007г. до 02.02.2022г. и със сумата от 500,91 лв., представляваща част от 4 500 лв., за които суми на ответниците е издаден ИЛ на 01.04.2015г. по гр.д. 883/2006г. на Районен съд – Гоце Делчев. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявеният от В. А. Ж., лично и като ЕТ „В. Ж.-Шанс“,против ответниците Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т. – Н. и А. А. Т. иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че вземането им за законна лихва върху сумата 4 500 лв„ считано от 25.09.2007г., по влязло в сила на 02.06.2011г. съдебно решение по гр. д. № 883/2006 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев за периода 24.08.2012г. - 24.08.2017г. в размер на 2 289, 55 лв., е погасено по давност, като в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. В касационната жалба на Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т. – Н. и А. А. Т. се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и като последица от това - отхвърляне изцяло на предявените от В. А. Ж. искове. Претендира се присъждане на направените от тях разноски за всички съдебни инстанции. Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани девет материалноправни и процесуалноправни въпроси. Ответникът по касационната жалба В. А. Ж. – лично и като ЕТ „В. Ж. - Шанс“, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор. В касационната жалба на В. А. Ж. – лично и като ЕТ „В. Ж. - Шанс“, се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неправомерно задържане и ежедневни загуби от непредаването на товарен автомобил „Шкода Европа 100“ за периода 02.06.2011 г. до 23.12.2019 г., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът по чл.439 ГПК за сумата от 2 289.55 лв. Допускането на касационното обжалване този касатор обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК са формулирани три материалноправни и процесуалноправни въпроси. Ответниците по касационната жалба Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т. – Н. и А. А. Т., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представят отговор, с който изразяват становище за неустановяване на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за изготвен отговор по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационните жалби по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, приема следното: Постановеното от Окръжен съд – Благоевград Решение № 143 от 29.03.2022г. по в.гр.д. № 1004/ 2021г. не подлежи на касационно обжалване. Производството по гр.д. № 1628/19г. пред Районен съд – Гоце Делчев е образувано по искова молба на В. А. Ж. – лично и като ЕТ „В. Ж. - Шанс“ против Ю. К. Т., Е. К. Т., Н. К. Т. – Н. и А. А. Т. по иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на товарен автомобил „Шкода Европа 100“ Е 3901 DN за периода от 02.06.2011г. до 23.12.2019г. и по иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответниците вземането им за законна лихва върху сумата 4 500 лв„ считано от 25.09.2007 г., по влязло в сила на 02.06.2011 г. съдебно решение по гр. д. № 883/2006 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев за периода 24.08.2012г. - 24.08.2017г., в размер на 4 930.43лв. По съображения, че и по двата иска претендираните права не произтичат от търговска сделка или от посочените в чл.365 ГПК правоотношения, делото следва да бъде квалифицирано като гражданско по смисъла на 280, ал.3,т.1 ГПК. Независимо, че с иска по чл.59 ЗЗД се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят обезщетение в размер на 15 000 лв., в случая е налице субективно съединяване на искове срещу всеки от четиримата ответника, тъй като се претендира обезщетение от неизпълнено от общия им наследодател К. Ю. Т. задължение за предаване на товарен автомобил. При положение, че отговорността произтича от наследяване, приложима е разпоредбата на чл.60, ал.1 Закона за наследството, съгласно която наследниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават. Следва да се отбележи, че въззивният съд е изложил съображения, че въпросът за солидарността е материалноправен и че наследяването не я обосновава, вследствие на което по осъдителния иск се е произнесъл спрямо всеки от ответниците поотделно, срещу който извод няма касационен довод. Предвид законово уредената разделна отговорност, следва да се приеме, че предявените в условията на субективно съединяване срещу всеки от ответниците искове по чл.59 ЗЗД са в размер на по 3 750 лв., представляващ ј от общо заявената претенция от 15 000 лв., съответен на дела от общото им наследство. Цената на всеки от субективно съединените искове по чл.59 ЗЗД - по 3 750 лв. срещу всеки ответник, както и цената на иска по чл.439 ГПК от 4 930.43лв. не надхвърлят законодателно определения праг от 5 000 лева на необжалваемост на въззивните решения на основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК. Следователно, касационното производство е недопустимо, поради което касационните жалби срещу обжалваното решение на Благоевградски окръжен съд следва да се оставят без разглеждане. С оглед приетата недопустимост на касационното обжалване и по двете касационни жалби, подадени от насрещните за спора страни, разноски не следва да се присъждат. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК