Определение № 245 от 14.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2682/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на двете страни срещу Решение № 1639 от 29.06.2018г. на Апелативен съд София, ТО, 6 състав. Предмет на жалбата на ищеца „Д. и Ел център“АД е потвърждаване на решението по т.д.№ 8234/2015г. на СОС, ТО, 4 състав за отхвърляне на иска по чл.99 ЗЗД във вр. чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 256 623.72лв. с включен ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани с отчет 14, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г.; за сумата 266 969.09лв.с включен ДДС - част от възнаграждението за изпълнени СМР, актувани с отчет 17, ведно с обезщетение за забавено плащане за същия период; и за сумата 170 708.62лв.с ДДС - възнаграждение за изпълнени СМР, актувани по отчет 18, ведно с обезщетение за забава за същия период по два договора - № 464/22.12.2006г. и № 75/27.02.2009г., сключени след изпълнена процедура по реда на ЗОП /приет 2004г., отм.2016г./, с които МРРБ е възложило на праводателя на ищеца-цедента „Р.“ООД извършване на дейности по укрепване на брега на р.Д. в района на градска част Л.. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството обжалва решението в частта за отмяна на първоинстанционния акт и за осъждането му да заплати на „Д. Ел център“АД сумата 397 767.60лв. с ДДС възнаграждение за изпълнени СМР по отчет 15, за който е издадена фактура № 70/21.12.2010г.; сумата 150 807.72 лв. с ДДС възнаграждение за извършени СМР по отчет 16, за което е издадена фактура № 71/22.12.2010г.; сумата 3 819.74лв. за извършени СМР по отчет 17 в частта по позиция 6 - „доставка на материал за насип от дребен чакъл“ в размер на 72 куб.метра, за които е издадена фактура № 72/23.12.2010г., ведно с обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по трите фактури за периода 16.12.2012г.-15.12.2015г. В касационната жалба ищецът възразява срещу извода на САС за погасяване на отхвърлената част от исковете му по давност. Счита за неправилни съображенията, че началото на давностния срок следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.114,ал.2 ЗЗД и че давността за вземането на изпълнителя за възнаграждение по договор за изработка започва да тече от деня на възникване на вземането. Поддържа се, че приложима за началния момент, определящ течението на давностния срок по чл.266,ал.1 ЗЗД с оглед конкретните уговорки между страните /чл.4 от договорите/ е хипотезата на чл.114,ал.1 ЗЗД - от деня, в който вземането е станало изискуемо. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: 1/ От кой момент тече погасителната давност относно вземането за възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка, когато в него е посочено, че плащането се извършва след представяне от изпълнителя на определени в договора документи и дали договорката за представяне на документи може да се тълкува като договорка за покана по смисъла на чл.114,ал.2 ЗЗД. Въведена е допълнителната предпоставка на т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решенията на състави на ВКС по т.д.№ 68/2009г. на І т.о., 868/2010г. на І т.о., т.д.№ 6/2014г. на ІІ т.о., т.д. № 726/2017 на ІІ т.о. и гр.д.№ 1610/2009г. на І г.о. 2/В случай, че отговорът на първия въпрос е, че е приложима хипотезата на чл.114,ал.2 ЗЗД, се иска допускане на обжалването и по въпроса: От кой момент възниква задължението на възложителя за плащане на възнаграждението по договора за изработка - от момента на приключване на възложените работи или от момента на приемането им. Въведена е същата допълнителна предпоставка с позоваване на решенията на І т.о. на ВКС по т.д.№ 1032/2016г., т.д.№ 1032/2016г., и т.д.№ 2483/2916г. на ГК, І г.о. По поставените въпроси алтернативно е въведена и предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването по касационната жалба на ищеца и нейната основателност. В касационната жалба на ответника МРРБ са въведени доводи за неправилност на извода, че изпълнените при спряното строителство от праводателя на ищеца СМР обслужват именно консервацията на обекта и имат обслужващ изпълнението на договора характер, т.е. не представляват такива, възложени в нарушение на нормата на чл.43 ЗОП-отм. Възразява се, че разходите за консервиране на строежа са на стойност, достатъчна за довършването му, поради което по този начин се променят параметрите на сключения след проведена обществена поръчка договор. Оспорва се правилността на извода за приемане на работата по процесните отчети. Поддържа се, че ако изменението на параметрите на договора за обществена поръчка е допустимо, то вземанията на ищеца са погасени по давност. В изложението на ответника по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Допустимо ли е отклонение от параметрите на обществената поръчка и в този смисъл представляват ли процесните СМР допълнително възлагане в нарушение на забраната на чл.43 ЗОП-отм. Поддържа се противоречие на обжалваното решение с решенията по т.д.№ 658/2010г., т.д. 1121/2011г., т.д.№ 2799/2015г. и № 453/2012г. всичките на I т.о. на ВКС. 2/ Следва ли да се пристъпи към постановяване на решение, когато делото не е напълно изяснено от фактическа страна и следва ли съдът да направи преценка на приета по делото съдебно-техническа експертиза съобразно обосноваността й. Касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение като поддържа, че в решението си САС не е изложил доводи защо по отношение на отчет 15 приема становището на техническата експертиза, а по отношение на отчет 16 присъжда претендираната сума, а не изчислената от вещите лица. Посочва се, че въззивното решение е немотивирано и по отношение на отчет 17, а неизлагането на мотиви е в противоречие с решението по гр.д.№ 1371/2009г. на І г.о. 3/Като материалноправен е поставен въпросът относно момента на възникване на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение по договор за изработка и в тази връзка съставените от страните протоколи от 22.02.2011г. и от 10.03.3011г. представляват ли изявления за приемане на извършената работа и с тях прекъсната ли е давността при допълнителната предпоставка на т.1, предл. последно на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с посочване на решенията по т.д.№ 588/2009г. на II т.о., т.д.№ 133/2010г. на II т.о., т.д.№ 333/2011г. на II т.о., т.д.№ 61341/2016г. на ГК, I г.о., и т.д.№ 1096/2017г. на I т.о. 4/Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимовръзка, да изложи съображения защо ги приема за достоверни, да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички възражения в жалбата при същата допълнителна предпоставка, чието приложно поле е въведено с посочване на решения по чл.290 ГПК. В писмен отговор ищецът оспорва обосноваването на основанията за допускане на обжалването по първи, втори и четвърти въпрос. Не възразява срещу искането за допускане на обжалването по въпроса относно момента на възникване на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение по договор за изработка доколкото същото искане се съдържа и в изложението на търговското дружество. Оспорва основателността на касационната жалба на ответника, включително и основателността на възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Безспорно е, че по силата на два договора - № 464/22.12.2006г. и 75/27.02.2009г., сключени след изпълнена процедура по реда на ЗОП /приет 2004г., отм. 2016г./, МРРБ е възложило на праводателя на ищеца - цедента „Р.“ООД /който с цесия от 06.01.2016г. е прехвърлил процесните вземания за възнаграждение за извършени СМР на ищеца/ извършване на дейности по укрепване на брега на р.Д. в района на градска част гр. Лом. Безспорно е, че поради липса на средства за финансиране на обекта от възложителя, на 26.08.2009г. между възложителя, строителя, проектанта и техническия контрол е съставен акт образец 10 за установяване състоянието на обекта при спиране на строителството, в т.4 на който са описани „необходими работи за осигуряване здравината, пространствената устойчивост и консервирането на строежа“. Предмет на спора е възнаграждението на изпълнителя по съставените от него отчети от № 14 до №18 за извършените видове работи, за които са издадени съответните фактури: № 69/20.12.2010г. за възнаграждение за извършени СМР по отчет 14 в размер на 358 393.20 лв.; № 70/21.12.2010г. за възнаграждение за СМР по отчет 15 в размер на 490 754,17 лв.; № 71/22.12.2010г. за възнаграждение за СМР по отчет 16 в размер на 150 807.72 лв.; № 72/23.12.2010г. за извършени СМР по отчет 17 в размер на 495 103.58 лв.; № 73/23.12.2010г. за възнаграждение за извършени СМР по отчет 18 в размер на 170 708.62 лв. Безспорно е, че отчет № 16 касае дейности, извършени през м.октомври, а останалите отчети са за извършени дейности през м. ноември 2009г - т.е. всичките са съставени след спиране на строителството. Тезата на ищеца е, че процесните СМР, за които претендира заплащане на възнаграждение, са предписани като необходими за осигуряване здравината и пространствената устойчивост при консервирането на строежа при спирането му през м.август 2009г.; че за тяхното извършване ответникът е дал изричното си съгласие за изпълнение именно защото те са били предписани като необходими за консервацията; че изпълнението им е следствие на спирането на строежа по искане на ответника, непосредствена последица на което е необходимостта от изпълнението на тези изрично предписани за изпълнение СМР. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Приел е, че дейностите по процесните отчети не са възложени с двата договора, обект на обществена поръчка и не попадат в обхвата на постигнатото между изпълнителя и възложителя съгласие, че такова валидно съгласие не може да бъде постигнато предвид забраната, наложена с разпоредбата на чл.43 ЗОП-отм. Кредитирайки заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивната инстанция е приела, че претендираното възнаграждение за извършени СМР по представените фактури и отчети към тях от 14 до 18 е за актувани от строителя материали и труд във връзка с изпълнението на изрично указаните в протокол 10/26.08.2009г. като необходими работи за осигуряване здравината, пространствената устойчивост и консервирането на строежа. Не са споделени изводите на първоинстанционния съд и възраженията, които САС е посочил, че са заявени с отговора на въззивната жалба на ответника, че процесните СМР са допълнителни, излизащи извън волята на страните по двата сключени между тях договора за строителство. Мотивирала е, че част от възложените на строителя с договорите задължения са и участието му при изготвянето на законовоизискуемите документи за различните етапи от строителството, вкл. и вземане на всички мерки за обезопасяване на строежа в хипотезата на спиране на строителството и за неговата консервация. Обосновано е, че не е необходимо последващо изявление от възложителя към строителя за допълнителното възлагане изпълнението на необходимите във връзка със спирането на строителството СМР, нито пък, че изявлението на възложителя в протокола от 26.08.2009г. следва да бъде тълкувано като сключване на допълнително споразумение в нарушение на нормата на чл. 43 ЗОП - отм. Мотивирано е, че императивната забрана е за изменение на договора, сключен след проведена обществена поръчка, за промяна на съществените му параметри, добавяне на допълнителен предмет, с цел да не бъде допуснато заобикаляне на установената в закона процедура, която гарантира прозрачност и защита на публичния интерес при разходването на публични средства. Счетено е, че в процесния случай е налице спиране на изпълнението по договора по причини на възложителя, който не е осигурил финансиране на строежа; че предвид постановеното спиране на строителството и във връзка с изпълнение на задълженията си по договора за осигуряване безопасност на строежа и консервирането му, строителят е изпълнил процесните СМР с изричното съгласие на възложителя; че действията на строителя не излизат извън процесните договори, а са именно в тяхно изпълнение. Анализирайки практиката на ВКС по чл.290 ГПК / решенията по т.д. № 60211/2016г. ГК, III г.о., т.д. № 658/2010г. I т.о., т.д. № 1121/2011г. на I т.о./ съставът на САС приел, че е в конкретния случай не се касае за изменение на постигнатото съгласие по договора за обществена поръчка; че е налице хипотеза, при която в хода на изпълнението се установи необходимост от извършване на допълнителни работи за дейности с обслужващо предназначение. Отречено е в конкретния случай да е налице изменение на процесните договори, сключени след проведена обществена поръчка, тъй като не се засяга никой от съществените елементи - параметрите при които е открита, проведена и приключена поръчката; не са възложени допълнителни работи извън първоначалния и предмет - укрепване на брега на река Д. в конкретния участък; не е изменена цената по договора или друг негов съществен елемент. Обосновано е като краен извод, че изпълнените от ищеца дейности имат обслужващ изпълнението на договора характер и не представляват допълнително възлагане на СМР в нарушение нормата на чл. 43 ЗОП-отм. независимо от размера на разходите. Прието е, че актуваните СМР с процесните протоколи са и реално извършени и установени от: писмените доказателства, СТЕ, двете допълнителни СТЕ и ССчЕ и са пряко свързани с установените като необходими за консервиране на обекта СМР, за които изпълнителят има право на възнаграждение като за СМР, извършени по процесните договори, доколкото дейностите обслужват изпълнението им. Акцентирано е, че предвид нормата на чл. 264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа; че с оглед приетото за установено изпълнение на актуваните с отчети от 14 до 18 видове СМР, възложителят не може да черпи права от неизпълнение на собственото си задължение за приемане на изработеното съобразно договора. По тези съображения е счетено за ирелеватно отсъствието на положен подпис от страна на ответника по предоставените му от ищеца отчети, количествено стойностни сметки и фактури. Въз основа на заключението на съдебно техническата експертиза, съобразено с установените в договора единични цени и механизъм за определяне им и заключението на счетоводната експертиза, претенциите са счетени за доказани по отчет 14 за 213 853.10лв. без ДДС; по отчет 15 - 331 473 лв. без ДДС; по отчет 16 - 125 673.10 лв.; по отчет 17 - 225 657.34 лв.; и по отчет 18 - 142 257.18 лв. По отношетние на отчет 16 е не е кредитирано приетото от вещите лица количество при изпълнения насип. За релевантно е счетено признатото от ответника и строителния надзор количество в протокола от работната среща от 22.02.2011г. между възложител, строител, проектант и наздор, съгласно който „влагането в насипа на материали - всичките 3 888.38 куб метра по отчет 16, се признава”. Предвид тези изводи е разгледано възражението на ответника за погасяване на иска по давност. Счетено е че срокът е общият петгодишен. Посочено е, че с нормата на чл. 114 ЗЗД е уреден началният момент, от който започва да тече давностният срок - от деня, в който вземането е станало изискуемо, а при уговорка за изискуемост след покана, от момента на възникването му. Обсъдено е, че в двата договора /чл.4/ страните са уговорили, че възложителят заплаща по банков път изпълнените СМР в срок от 10 дни срещу представени: отчет за действително извършените разходи на СМР, подписан от възложителя, изпълнителя и строителния надзор; сметка за изплащане на СМР, подписана от възложителя; оригинална фактура на стойност равна на стойността на сметката. Изразеното в чл. 4 е тълкувано като воля за дължимост на възнаграждението след покана от изпълнителя поради което е прието, че давностният срок досежно процесните претенции за възнаграждение по договорите тече от възникване на вземанията. Прието е, че вземанията са възникнали в месеца на реалното извършване на СМР, които са изпълнени съгласно отразеното в отчетите в периода м. октомври - м. ноември 2009г. и броен от 30.11.2009г., общият давностен срок е изтекъл по отношение на всички претендирани с исковата молба вземания към датата на предявяване на иска 16.12.2015г. Като ирелевантни за началото на давностния срок са счетени действията на ищеца по издаване на документи за отчет и данъчни фактури в по-късен период, както и действията на ответника по отказ да подпише фактурите. Изложени са съображения относно наличието на предпоставките за прекъсване или спиране на давността. Прието е, че с изявленията по протоколи от 22.02.2011г. и 10.03.2011г. министерството чрез определения от него координатор на проекта е признал дължимостта на възнаграждението за изпълнените СМР, актувани с отчет 15 и отчет 16, както и частично е признато задължението по отчет 17 по позиция 6 /доставка на материал за насип/. Тези изводи по приложението на разпоредбата на чл.116,б.”а”ЗЗД са обусловили уважаването на иска за заплащане на възнаграждение за дейностите, актувани в отчет 15 и 16 и частично по отчет 17 и потвърждаване на решението на отхвърляне на иска в останалата част за заплащане на възнаграждение за дейностите по отчет 14, 18 и частично по отчет 17. Съставът на ВКС счита за неоснователно искането за допускане на касационното обжалване по първия посочен в изложението на ответника въпрос: Първата част на въпроса - допустимо ли е отклонение от параметрите на обществената поръчка е некоректно поставена, тъй като не кореспондира на изводите в обжалваното решение, с които изрично е отречена възможността при приложимата за спора редакция на разпоредбата на чл.43,ал.1 от отменения ЗОП, страните да изменят договора за обществена поръчка. В съответствие с формираната практика на ВКС - решението по т.д.№ 658/2010г. на І т.о. в обжалвания акт е проведено разграничение между изменение на постигнатото съгласие - условията, параметрите на обществената поръчка /условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й/ и установена в хода на изпълнението на договора необходимост от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове, в който случай не би било налице изменение на постигнатото съгласие, а се касае за извършване на дейности с обслужващо предназначение. Изводите на САС не са и в отклонение от даденото разрешение на състава на І т.о. на ВКС в решението по т.д.№ 2799/2015г., че изменението на инвестиционния проект, за чието изпълнение е сключен договорът, също съставлява изменение на параметрите на поръчката и когато е извършено по инициатива на страните, без да е наложено от обективни пречки за изпълнението на проекта, следва да се разглежда като недопустимо заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Даденото разрешение от състава на САС е съобразено и с практиката на ВКС, обобщена в Решение № 10 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53083/2015 г., IV г.о, съгласно която, въпросът за допустимото или недопустимо изменение на договор за обществена поръчка и за спазването за забраната по чл. 43, ал. 1 ЗОП от 2004 г. следва да се разрешава в зависимост от конкретните факти и обстоятелства по изпълнението му и, че не всички договори, сключени в нарушение на установените от ЗОП правила са нищожни. Когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат от изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени от обективни обстоятелства, споразумението е валидно и поражда целените последици. Решението по т.д.№ 453/2012г. на І т.о., на което касаторът също се позовава, е неприложимо към спора предвид разпоредбата на чл.42а от отменения ЗОП, приета ДВ бр.40/2014г. и придаденото й обратно действие и по отношение на договорите, сключени до влизане в сила на това изменение /пар.115,ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗОП/, а същевременно цесията, от която ищецът черпи правата си към възложителя, е сключена на 06.01.2015г. Въззивната инстанция изрично е акцентирала, че дейностите по консервация на извършеното строителство, при наложено спиране на строителните дейности е в рамките на параметрите на поръчката и тези дейности имат необходима, наложена от обстоятелствата обслужваща функция - да бъде осигурено съхранението на изградения етап и безопасността на спрения строеж. В този смисъл първата част на въпроса като некореспондираща на правните доводи на САС не е обуславяща за изхода на спора, а хипотетична. Следователно, неосъществена е както общата, така и допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по първата част на въпроса, а втората част - представляват ли процесните СМР допълнително възлагане в нарушение на забраната на чл.43 ЗОП-отм. няма правна характеристика, а е по правилността на решението. При формулиране на искането за допускане на обжалването по този първи въпрос касаторът не държи сметка и за същественото обстоятелство, че той като ответник не е въвел в предмета на спора в преклузивните срокове възражението, че процесните СМР са извън обхвата на договарянето при условията на обществената поръчка, че са допълнителни, излизащи извън волята на страните по двата договора за строителство, обект на обществена поръчка. Ответникът е оспорвал единствено изпълнението на процесните СМР, възражение за недействителност на основание чл.43,ал.1 ЗОП от 2004г. по отношение на тяхното възлагане за изпълнение на ищеца не е въведено в преклузивните срокове. Д. е заявен едва с отговора на въззивната жалба, както е отразено и в решението на САС. С решението по т.д. № 4123/2013г. на ІІ т.о. на ВКС като отговор на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато е дадено разрешението, че при иск за присъждане на възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР, сключен по реда на ЗОП, съответно по реда на НВМОП /отм./, респективно споразумение към него, въпросът за валидността на договора, респективно споразумението и противоречието му с определени правни норми от ЗОП, съответно НВМОП /отм./ следва да бъде разгледан, доколкото ответникът е оспорил действителността му и е посочил фактите и обстоятелствата, от които извежда противоречие на договора, респективно на споразумението с конкретна императивна правна норма от ЗОП, съответно НВМОП /отм./ с правоизключващо възражение или с инцидентен установителен иск. Обосновано е от състава на ВКС, че възражението за нищожност на договора поради противоречие със закона представлява правоизключващо възражение, с което ответникът твърди факти, осуетяващи възникване правото на ищеца, поради което следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, предвид преклузията на чл. 133 ГПК. Касаторът не държи сметка и за обстоятелството, че съгласно чл.3,ал.2 от договора от 27.02.2009г. страните изрично са предвидили при ценообразуването възможност от възникване на непредвидени разходи, за които е договорена самостоятелна сума, както и че в двата договора е постигнато съгласие за заплащане на възнаграждение на изпълнителя и при спиране на строителството при липса на средства у възложителя. Вторият и четвъртият въпрос в изложението на МРРБ не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването тъй като съставляват касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които са ирелевантни за първата фаза, имаща за предмет произнасянето по допускане на факултативния касационен контрол. Въведеното основание в изложението на ответника по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК за допускане на обжалването поради очевидна неправилност на въззивния акт е изцяло необосновано, а и твърдението за немотивираност на изводите на съда не попада в приложното поле на тази специална предпоставка. Въведеното оплакване за нео боснованост на въззивното решение може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК - при формулиране на въпрос с правна характеристика като общо изискване за осъществяване на факултативния касационен контрол. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е видна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата и обстойна преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Отсъстват основания въззивно решение да бъде квалифицирано като очевидно неправилно поради видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, породена от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК. Отделен е въпросът, че САС е изложил подробни аргументи при кредитиране на техническата експертиза във връзка отговорите на вещото лице във връзка с остойностяването на СМР по отчет 15 и отчет 16. Настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения от двете страни въпрос за приложението на разпоредбата на чл.114 ЗЗД по отношение на вземането на изпълнителя по договор за изработка. Той е обусловил изхода на спора - частичното уважаване, съотв.частичното отхвърляне на иска. Въпросът следва да бъде преформулиран с оглед правомощията на касационната инстанция /т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/: за началния момент, от който тече погасителната давност за възнаграждението по договор за изработка, когато плащането е дължимо след представяне от строителя на съставени от него документи при допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1, предл. последно ГПК - за преценка съответствието на дадения в обжалваното решение отговор с практиката по чл.290 ГПК, на която двете страни се позовават. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по втория въпрос от изложението на касатора-ищец също касаещ началото на давностния срок. Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по частта от третия въпрос в изложението на ответника „дали съставените от страните протоколи представляват изявление за приемане на работата и с тях прекъсната ли е давността”. Всяка една от страните следва да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК: ищецът сумата - 20 666 лв., а ответникът - сумата 14 416.62лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.