Определение № 5397 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 795/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. П. чрез пълномощника й адвокат М. М. против решение № 185 от 14.10.2024 г., постановено по гр. д. № 279 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 300 от 15.05.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. на Районен съд - Разград в частта за отхвърляне на предявения от Р. В. П. против П. М. П. при условията на мл. 346 ГПК иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег. [рег.номер на МПС] за периода 11.03.2019 г. – 29.02.2024 г. П. М. П. не е изразил становище по касационната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е посочил, че влязлото в сила решение по допускане на делбата установява, че страните са съсобственици на процесния лек автомобил при равни права в съсобствеността. Приел е за установено, че с покана от 13.08.2018 г. ищцата е поискала писмено от ответника да й заплаща обезщетение за ползването на 1/2 част от съсобствения автомобил в размер 100 лв. месечно, считано от 1.07.2018 г. Ответникът й отговорил писмено на 20.08.2018 г., че не й дължи обезщетение, защото никога не й е пречил да ползва автомобила и я поканил да го ползва, без да ограничава неговото право на ползване, като поеме половината от разходите за управление и поддръжка на вещта. Съдът е обсъдил и събраните във връзка с ползването на МПС гласни доказателства. Счел е, че от показанията на св. Ж. Б., сестра на ищцата и Й. Х., майка на ответника, се установява, че страните обитавали семейното жилище до 2021г., след който момент ищцата заживяла в гр.София. Автомобилът се намирал в двора на къщата и до него живущите в имота имали безпрепятствен достъп. Ключът за возилото се намирал в жилището на страните. Свидетелите не са присъствали на отказ на ответника да предостави автомобила на ищцата. Ищцата управлявала служебен автомобил, вкл. и за лични нужди, а процесното МПС го управлявал ответникът и понякога техния син. При така установените факти въззивният съд е приел, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователен, тъй като не е установено ищцата да не е допусната от ответника и така да е лишена от ползването на автомобила. На отправената от ищцата покана ответникът е отговорил, че я кани да ползва вещта. Тази покана не е под условие, в какъвто смисъл ищцата нтерпретира искането на ответника да не се ограничава неговото право на ползване, както и ищцата да плаща разходите за поддръжка. Изискванията представляват зачитане на правата на всеки от съсобствениците по чл. 30q ал. 3 и чл. 31 ал. 1 ЗС и не са средство за ограничаване на достъпа на ищцата до автомобила. Съдът е посочил, че правото на обезщетение не възниква, когато на неползващия съсобственик е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с другия съсобственик, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Налице е бездействие на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, тъй като ищцата не е приела предложението да й бъде предоставен достъп до автомобила и не е изявила желание за ползване. Установява се от гласните доказателства, че в по-голямата част от процесния период, от неговото начало до 2021 г. Р. П. е живяла в семейния имот, в който е съхраняван и лекият автомобил, и ключът за него се е намирал в жилището, не й е отказван достъп до него, но тя самата е ползвала служебния си автомобил, вкл. и за лични нужди. След като при така установените конкретни обстоятелства ищцата не е приела поканата на ответника да ползва съсобствения лек автомобил, за нея не е възникнало правото на обезщетение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. В. П. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) достатъчно ли е съсобственика към когото е отправена покана за предоставяне на ползването на съсобствена вещ, да заяви, че кани отправилия поканата да ползва вещта, без да е предоставил реално възможност за ползване на същата, за да бъде освободен от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС; 2) налице ли е лично ползване на съсобствена вещ от един съсобственик по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС когато само той държи ключовете на вещта; 3) следва ли да е налице изричен отказ за ползване на съсобствената вещ от претендиращия съсобственик, за да бъде отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС; 4) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи подробни мотиви и съображения във въззивното решение; 5) длъжен ли е въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 172 ГПК при оценка и анализ на свидетелските показания на майката на ответника. Касационният съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е обоснован с тезата, че вещта се е намирала през целия период единствено във владение на ответника, разположена в имота на неговите родители, който се заключва; автомобилът е регистриран на името на ответника и свидетелството за регистрация е издадено на негово име; ключовете за МПС са били у ответника; заявеното от него желание да предостави ползването на автомобила не е безусловно, а са предоставени допълнителни условия, което е равнозначно на отказ да се предостави ползването; не е предоставен ключ, няма предаване на свидетелство за регистрация и пълномощно за управление на МПС; ползването на различни помещения в имота е пречка ищцата да има достъп до ключовете от автомобила. При посочената обосновка липсва основание за допускане на касационно обжалване за преценка дали въззивното решение не противоречи на т. 4 и т. 5 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. по т. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС. Доводите на касаторката са насочени към оспорване на фактическите изводи на въззивния съд, но тяхната обоснованост не може да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК, а поставения материалноправен въпрос не може да се свърже с извода в мотивите на съда, че ответникът е предоставил възможност за ползване на автомобила, но ищцата не се е възползвала от нея. По същите съображения липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос. Следва само да се посочи, че е необоснована тезата на касаторката, че ответникът е следвало реално да й предостави ключ от автомобила, доколкото така той би се лишил изцяло от ползването му. По третия въпрос не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От една страна решение № 721 от 28.10.1992 г. по гр. д. № 580/1992 г., І г. о. не е постановено по реда на чл. 290 ГПК и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в който смисъл са и разясненията по т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. От друга страна в посоченото решение липсва извод, че отказът на претендиращия обезщетение съсобственик следва да е изричен. Четвъртият въпрос е свързан с доводите, че съдът е ценил неправилно събрания по делото доказателствен материал и не е извършил анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, като отново са повторени доводите какво съдът е следвало да приеме, с които са обоснован първия и втория въпроси. Липсват твърдения за необсъдено конкретно съображение на ищцата. Следователно съображенията, поради които липсва основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, са изцяло относими и към липсата на основание за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос. Петият въпрос е обоснован с довода, че съдът е следвало изключително прецизно да изследва показанията на свидетелката Й. Х., майка на ответника, доколкото в поканата на ответника от 13.08.2018 г. няма данни за предоставяне на ключ от автомобила, което е условие за неговото ползване и тази доказателствена недостатъчност е попълнена чрез показанията на свидетелката Х., че ключовете за автомобила са се намирали в жилището, без са уточнява, че в сградата има два етажа, от които тя, съпругът й и синът й са обитавали първия етаж, а ищцата и децата са обитавали втория етаж и ищцата не е имала достъп до първия етаж. Показанията на свидетелката противоречат и на останалите доказателства по делото и на изявленията на ответника, който не само е оспорил правото на собственост на ищцата, но упорито е отказвал да предаде автомобила, което наложило намеса на съдебен изпълнител, като не е предал ключовете и документите, необходими за управление на МПС. И този въпрос е обоснован с тезата на касаторката какво съдът е следвало да приеме за установено (включително и обстоятелства, за които по делото липсват доказателства, като това на колко етажа е къщата, в която е било семейното жилище, кой какви помещения е ползвал и имал ли е достъп до другите, заключвал ли се е дворът, в който е бил автомобилът и др.). При тази обосновка липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по този въпрос, като съдът е формирал изводите си въз основа на показанията и на двамата заинтересовани свидетели, ангажирани от всяка от страните и доколкото конкретните установени от тях обстоятелства, не са в противоречие с установеното от останалия доказателствен материал. Отново следва да се посочи, че непредаването на ключовете и документите на автомобила, не означава отказ да се предостави ползването, тъй като с подобно действие ответникът би се лишил от възможността като съсобственик на ползва автомобила. В подобна хипотеза следва да се установи конкретно поведение, при което съсобственикът в чиято фактическа власт е вещта, е отказал на конкретно искане за ползването й. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение