Определение № 348 от 08.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Ж. лично и като управител на [фирма] с адрес на управление в [населено място], чрез пълномощника адв. Х. М. срещу определение №920 от 5.04.2012г., постановено по ч.гр.д.№464/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №8914/2011г. на БРС за сумата от 10 650 лв., неустойка по споразумение от 18.03.2010г. ведно със законната лихва. Жалбоподателите навеждат доводи за неговата незаконосъобразност поради нарушение на чл.417, т.3 и чл.418, ал.2 ГПК - кога едно вземане подлежи на изпълнение – дали сумите трябва да са посочени като конкретна сума и точно определен падеж, или е достатъчно те да са определяеми. Ответниците Т. С. Г. и К. С. Г., чрез адв. Я. Д. в писмен отговор излага съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, алтернативно за неоснователност на частната касационна жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от страна в заповедното производство. При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС,ТК състав на първо отделение приема следното: С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл. 419 ГПК, е потвърдено разпореждане в обжалваната му част, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.3 ГПК. В обжалваната част съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед и издаване на изпълнителен лист, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на Бургаския окръжен съд е изчерпан инстанционния контрол за обжалване. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав