Определение № 145 от 09.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2019 г.

Производството по делото, което с правно основание чл.288 от ГПК, е приключило с определение № 95 от 5.02.2020г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 94 от 13.06.2019г. по в.гр.д. № 185 по описа за 2019г. на Пловдивски апелативен съд. Постъпила е молба с вх.№ 1227 от 6.02.2020г. от С. М. С., с искане за изменение на постановения акт в частта за разноските, като присъдената сума от 3 000лв. бъде намалена като прекомерна до размера на минималния размер за дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /наричана за краткост по-долу Наредбата/, който за изготвяне на отговор на касационна жалба е ¾ от възнаграждението по чл.7 или чл.8. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, в предоставения срок, е постъпило становище от ответната страна „ЗЕТ-Т” ЕООД, представлявано от управителя Т., чрез процесуалния представител адвокат Б., което е в следния смисъл: Молбата е недопустима поради подаването й от ненадлежна страна, тъй като не е подписана от адвокат и възражението за прекомерност, като направено след постановяване на акта, е несвоевремено. По същество, счита молбата за неоснователна. Посочва, че цената на иска по данъчна оценка е 68 058лв., а по пазарна, съгласно приетото по делото заключение възлиза на 445 900лв. Изчислен, съобразно правилото на чл.9, ал.3, във вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, не може да е по-нисък от 1 929лв. /¾ от 2 572лв./ Производството пред ВКС, макар и само във фазата на допускане, е било със сериозна фактическа и правна сложност, доколкото в касационната жалба са били поставени три въпроса, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изискващи подробен и задълбочен отговор. Същият е изисквал задълбочен анализ на нормалните пазарни отношения, за да бъде изведен извод за неоснователност на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, поради нищожност на процесната сделка, поради явна и значителна нееквивалетност на престациите, в разрез със справедливостта като обществена ценност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: При постановяване на определение № 95, съдебният състав с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, е приел, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 3 000лв. Доколкото, искането за присъждане на разноски е направено от ответната страна след подаване на касационната жалба, производство по реда на чл.288 ГПК е безприсъствено, като допустимостта на жалбата се преценя в закрито заседание, без да се разменят книжа между страните пред касацационната инстанция, практиката приема, че е допустимо възражението за прекомерност да бъде направено след произнасяне на акта от съда, по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановения акт в частта му за разноските. На това основание възражението за несвоевременност на искането не може да бъде споделено. Неоснователно е и възражението за недопустимост на искането поради подаването му от ненадлежна страна. В цитираната норма на чл.248 ГПК е посочено, че съдът се произнася по искане на страната, като в същата не се съдържа изискване, идентично на тези в чл.284, ал.2 и ал.3, т.3 ГПК за приподписване от адвокат и прилагане на пълномощно. Разгледана по същество, молбата за изменение на постановения акт в частта за разноските е неоснователна. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, съдът може /без да е длъжен/, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на реално установените като направени разноски само, ако заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай, извършвайки самостоятелната си преценка, при съобразяване на изискванията на т.3 от ТР по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав счита, че посочените предпоставки не са налице. Независимо, че в производството по чл.288 ГПК, касационната инстанция не преценява ангажираните по делото доказателства /които по делото са в обем от три тома/ и не се произнася по съществото на спора, се дължи разрешение на повдигнатите правни въпроси по чл.280 ГПК, преценка на конкретния случай съобразно установената задължителната съдебна практика и отговор. Съобразявайки видът, характерът и обемът на направената преценка по реда на чл.288 ГПК, съставът не счита, че делото е с такава правна и фактическа сложност, че да следва извод за несъответствие между размера на заплатеното от страната възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, обуславящ намаление на платения адвокатски хонорар от 3 000лв. При следващ от цената на иска /от 68 058.20лв./ минимален размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата от 1 928.80лв. /3/4 от определения по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата размер от 2 571.74лв./ и действителната фактическа и правна сложност на делото, разноските в размер на 3 000лв. не са прекомерни, по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд