Определение № 3 от 06.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2725/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. С. С. Й., в качеството си на наследник на С. Й. М. и Д. С. М., лично и като наследник на С. Й. М., последната чрез адвокат Н. К., обжалват определение № 247 от 11.05.2021 г. по т.д. 1879/20 г., по описа на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, в частта, с която насрещната касационна жалба на Д. С. М. и С. Й. М. е оставена без разглеждане. Излагат съображения, че са предявили искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. С. Й., настъпила в пътно-транспортно произшествие, като исковете им са насочени срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпване на произшествието водач на автомобил. Сочат, че изрично обжалват приетия процент съпричиняване в размер на 50 % в обжалваното решение, като искането им било за присъждане на по 10 000 лв, допълнително, на всеки от първоначалните ищци. Била налице отделна насрещна касационна жалба, с която се иска промяна в процента на съпричиняване на пострадалия от 50 % на 40 %. Това било изцяло видно в обстоятелствата на насрещната касационна жалба. Правят сравнение, че имало предявен иск и от Т. Г. И., който бил относно същото правоотношение и претендирала обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. Й.. По иска на тази ищца било прието съпричиняване в размер на 40 %. Считат, че е несправедливо да има различен процент на съпричиняване по исковете на различните легитимирани лица да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Д. Й., причинена в пътно-транспортно произшествие. Излагат съображения за приетите доказателства по двете дела. Също така излагат съображения по същество на спора. Считат, че следва да илюстрират правния въпрос относно съпричиняването със следния пример: „при взрив на самолет, ако касетка била поставена на място на пътническа седалка, която била застрахована, щяло да се установи, че независимо от това е щял да загине пътникът и не бил известен процентът на съпричиняване, но вероятно щял да бъде колкото искат 40 %.“ Молят да се допусне до разглеждане насрещната касационна жалба. Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД оспорва касационната жалба. Проследявайки предмета на обжалване на първоинстанционното и въззивното решение, ответникът сочи, че с насрещната касационна жалба се цели преразглеждане на първоинстнационното решение, което било влязло в законна сила. Моли да се потвърди обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на жалбоподателите на 01.06.2022 г. Частната жалба е подадена на 04.06.2022 г. Следователно е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срок. Постъпило е допълнение към частната жалба от 10.11.2022 г., което е подадено след предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срок. Съставът на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане насрещната касационна жалба на Д. С. М. и С. Й. М. (първоначален жалбоподател, починал в хода на процеса) срещу решение № 988от 05.05.2020 г. по в.гр.д. 2160/19 г. по описа на Апелативен съд – София. С определението в обжалваната част, съставът на Върховния касационен съд, е приел, че обективираната в отговора на касационната жалба на Д. М. и С. М. „насрещна касационна жалба“ е недопустима. Направен е извод, че чрез нея касаторите целели присъждане на допълнителни обезщетения от по 10 000 лв, в случай на отмяна на въззивното решение, в обжалваната от касатора - ответник осъдителна част, какъвто правен резултат, не можел да бъде постигнат. В определението е прието, че касационната жалба на Д. М. и С. М., в частта, с която е обжалвано решението на въззивния съд за разликите над 60 000 лв до 100 000 лв не следва да се допуска до касационно обжалване. Касационно обжалване на въззивното съдебно решение е допуснато, в частта, с която е потвърдено решение № 7826 от 12.12.2018 г. по гр.д. 29/16 г., СГС, в частта за осъждане на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. на Д. М. и С. М. обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 12.05.2015 г. смърт на Д. Й. в размер на разликите над сумите 50 000 лв. до сумите 60 000 лв. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД в частта, за присъдените обезщетения на всеки от ищците за разликите над 50 000 лв до 60 000 лв, на всеки от ищците, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по процесуално-правния въпрос за правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269 от ГПК и пределите на допустимата проверка на правилността на първоинстанционното решение, предвид ограничението на чл. 269, изр. 2 от ГПК. С определение № 50 286 от 14.11.2022 г. е установено, че жалбоподателят С. М. е починал, установени са наследниците му и са конституирани, на основание чл. 227 от ГПК, като страни в процеса, както е посочено - Д. С. М. и С. С. Й.. С оглед предмета на частната жалба в настоящето производство, за да се определи правилността на обжалваното определение, на преценка подлежи допустимостта на насрещна касационна жалба на ищците Д. М., лично и в качеството й на наследник на С. М. и на С. С. Й., като наследник на С. М., подадена в срока за отговор на касационната жалба на ответника по иска, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. Видно е от данните по делото, че Д. М. и С. М., въззиваеми, са подали касационна жалба срещу въззивното съдебно решение № 988 от 05.05.2020 г. по гр.д. 2160/19 г., ВКС, ГО, 8 състав, в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), за разликата над 60 000 лв до 100 000 лв на всеки от тях. Срещу това решение е постъпила и касационна жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, въззивник, в частта, с която е потвърдено решението на въззивния съд за присъждане на обезщетения на всеки от ищците за разликите над присъдените суми от по 50 000 лв на всеки от ищците. В отговора на тази касационна жалба е обективирана насрещна касационна жалба, като е формулирано искане от Д. С. М. и С. М. за присъждане на допълнително още 10 000 лв, над сумите, за които искат да бъде отменено решението във вече подадената от тях касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която са засегнати. С оглед така посочените данни, следва изцяло да се възприеме извода на състава на Върховния касационен съд, II ТО. Подадената насрещна касационна жалба от Д. М. и С. М. (чийто правоприемници са конституирани в процесау в срока за отговор на касационната жалба на въззивника-ответник, е недопустима, след като вече е подадена касационна жалба. Обжалването на постановените от въззивния съд съдебни решения, се извършва само по реда, предвиден в ГПК. Съгласно чл. 283 от ГПК, страната във въззивното производство, може да обжалва с касационна жалба решението на въззивния съд, в частта, с която се засягат правата й, в посочения в тази норма срок. Подаването на насрещна касационна жалба, на основание чл. 287, ал. 2 от ГПК, може да се извърши само при неупражнено право на касационна жалба, в срок. То е корективно право на страната, да сезира съда, с насрещна касационна жалба срещу решението в частите, които я засягат. Изводът е, че не е допустимо при упражнено право на касационна жалба, същото да бъде упражнено и по реда на подаване на насрещна касационна жалба. Правото на касационна жалба може да се упражни само срещу неправилното въззивно съдебно решение, когато се засягат правата на жалбоподателя от постановения акт, като не може да разшири предмета на въззивното производство, обективиран във възивното съдебно решение. Когато решението на въззивния съд е обжалвано частично, предмет на касационното обжалване, не може да бъде необжалваното първоинстанционно решение. В случая при частично отхвърляне на исковете на ищците и липса на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в тази част, предмет на въззивното производство е само въззивната жалба на застрахователя срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, в частта, с която на двамата ищци са били присъдени обезщетения от по 100 000 лв. Извън този предмет на въззивното решение, е недопустимо да има последващо обжалване, по ред, непредвиден в закона. Изводът на състава на ВКС, че целта на обжалване чрез насрещната касационна жалба цели правен резултат, който не може да бъде постигнат, е съответен на посочените правни норми и предвидения инстанционен контрол върху постановените съдебни решения. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка, съобразно задължението на съда, така както е разяснено в Тълкувателно решение 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/17 г. на ОСГТК на ВКС, не се установиха нарушения на процесуалните правила, които да обосновават основание за отмяна на обжалваното определение. С оглед изложеното, изцяло следва да се потвърди определението на състава на ВКС. Върховният касационен съд на Р България