Определение № 160 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3172/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на ответника по делото С. С. С. срещу решение № 305/12.06.20г., постановено по в.гр.д. 219/20г. на Великотърновски окръжен съд, с което на основание чл. 45 ЗЗД е осъден да плати на ищеца С. Й. Ж. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 12.11.2017г., заедно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане. В жалбата се твърди, че размерът на обезщетението е завишен, поради което в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно критерия за справедливост при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че по НОХД № 329/2019г. по описа на ГОРС, с Определение от 17.06.2019г. по НОХД № 329/2019г., влязло в законна сила на 17.06.2019г., на основание чл.382,ал.7 от НПК съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, по силата на което подсъдимият и ответник по настоящото дело, се е признал за виновен в това, че на 12.11.2017г. около 04.30 ч. в дискотека „Ралица" в гр. Стражица умишлено причинил средна телесна повреда на ищеца чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото на ищеца, изразяваща се в разместено счупване на втора дланна кост, с което е реализирана медикобиологична характеристика на трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, затруднена хватателна функция на китката за срок около два месеца, поради което и на основание чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК във вр. чл.381,ал.4 от НПК във вр. чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК във вр. чл.42а,ал.2,т.1 и 2 във вр. чл.42б,ал.1 от НК, му е определено наказание „пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза съдът е установил, че в случая се касае за счупване на II метакарпална кост на лявата длан, получено в резултат на директна травма, с дислокация на фрагментите с ъгъл, отворен напред; дислокацията е продиктувана от огъващия момент, вследствие формата на костицата и действието на мускулните сили. Счупването е довело до имобилизация на левия горен крайник за срок от 30 дни, с последващо раздвижване и възстановяване още 30-40 дни, като през тези периоди движението на левия горен крайник е било трайно затруднено, а хватателната функция на пръсти и длан - невъзможна. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид начина и характера на увреждане (умишлено причинена средна телесна повреда), емоционалните страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увреденото лице. ВКС, състав на ІІІ ГО намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно критерия за справедливост при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е отчел всички обстоятелства имащи значение за определяне размера на обезщетението съгласно ППВС №4/68г., включително е квалифицирал начинът на увреждане- чрез умишлено престъпление срещу личността, като обстоятелство водещо до увеличаване размера на обезщетението. От друга страна е отчел и липсата на обстоятелства, които да обосновават по- нисък размер на обезщетението. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО