Определение № 706 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев”, чрез адв. Я. Я., против въззивно решение № 1055/04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 36/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частта му с която е отменено решение № 11490/05.12.2019 г. по гр. д. № 2393/2019 г. на Районен съд - Благоевград и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на Г. Е. П., извършено със заповед № РД 09-1353 от 08.07.2019 г. на директора на Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. Е. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност старши възпитател и Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” е осъдена да заплати на Г. Е. П. сумата 3591,28 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 09.07.2019 г. до 09.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на разноски. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Допустимо ли окръжният съд да приема, че работодателят следва да вземе предвид образование, каквото не е необходимо с оглед на длъжностната характеристика на съответната длъжност и е в повече от необходимото въз основа на нормативите актове?” и 2. „Допустимо ли е БЛОС да преразглежда и сравнява определените от работодателя критерии за подбор, като се определят кои критерии каква тежест следва да имат?”. Твърди, че решението противоречи на приетото в решение № 136/03.05.2012 г. по гр. д. № 1151/2011 г., III г. о. и, че вторият въпрос е разрешен в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение № 137/19.07.2019 г. по гр. д. № 3037/2018 г., III г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Г. Е. П., чрез адв. Ю. А., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменено решение № 11490/05.12.2019 г. по гр. д. № 2393/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на Г. Е. П., извършено със заповед № РД 09-1353 от 08.07.2019 г. на директора на Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. Е. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност старши възпитател и Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” е осъдена да заплати Г. Е. П. сумата 3591,28 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 09.07.2019 г. до 09.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното изплащане и е отхвърлен иска за разликата между присъдените 3591,28 лв. до претендираните 8423,52 лв., тъй като вземането е погасено чрез прихващане с изплатените на Г. Е. П. от Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” суми на обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ и са присъдени съдебни разноски. В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 КТ решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че работодателят Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” е действал недобросъвестно при прекратяването на трудовото правоотношение на Г. Е. П.. Установено е от показанията на свидетелката Г. Г. М. - първа братовчедка на ищеца, че от декември 2018 г. спрямо Г. Е. П. са започнали психоатаки и тормоз от ръководството на ответната гимназия, които са продължили до прекратяването на трудовия му договор. Той е бил притискан да подаде заявление за напускане. След като отказал, е бил заплашен с уволнение, което впоследствие е и направено, макар и завоалирано под формата на подбор. Въззивният съд е приел, че показанията на свидетелката се потвърждават и от кореспонденцията между Г. Е. П. и директора, намираща се в личното му трудово досие и от някои действия на работодателя при определянето на конкретните критерии за извършването на подбора - непредвиждането на точки за притежавано второ висше образование /защото ищецът има такова, а Д. И. - не/, завишаването тежестта на критерия "допълнителни квалификации от обучения" /понеже Д. И. има голямо предимство, което ще компенсира по-малкия му трудов стаж/, сравняването на работата на ищеца през последните 3 години с тази на Д. И. за предходен период от време и завишаването тежестта на критерия "наложени дисциплинарни наказания" /тъй като Г. П. е санкциониран, а Д. И. не е/. Въззвиният съд е изложил и допълнителни мотиви за незаконосъобразността на уволнението.Посочил е,че разпитаните три лица, участвали в комисията по подбора признават, че нямат необходимите преки и непосредствени впечатления от работата на оценяваните възпитатели. Същите са провели подбора изключително и само въз основа на книжата, съдържащи се в личните трудови досиета на служителите, но така и не е станало ясно на кои точно документи от тях са базирали своята преценка. Това не е установено и чрез свидетелските им показания, които са твърде общи, схематични и неконкретни. Ползваните от комисията атестационни формуляри /карти за диференцирано заплащане/ не са изготвени за целите на подбора, специално за служителя Д. И. предхождат подбора с много дълъг период от време и оценките от тях, пренесени в протокола за подбора, без работодателят да е доказал по друг начин съответствието им с фактическото ниво на изпълнение на работата от страна на четиримата възпитатели, не могат да обосноват законосъобразност на процедурата. Изложил е, че таблицата за подбор съдържа само цифрови оценки, някои от които са пренесени от стари атестационни формуляри, но не и необходимата за формирането им информация по показателите за подбора към момента на извършването му. В заключение въззивният съд е приел, че отразените в протокола на комисията данни нямат необходимата достоверност и убедителност и заедно с показанията на членовете на комисията не установяват по несъмнен начин обективното съответствие на получените оценки с действително притежаваните от съпоставените възпитатели квалификация и ниво на работа. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос е общо теоретично зададен и не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение, поради което не може да послужи за общо основание за допускане до касационно обжалване. Поставеният втори въпрос за критериите на подбора по чл. 328 КТ също е неотносим, доколкото се отнася до допълнителните мотиви на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението. Основният аргумент за уважаване на исковете е, че работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение на Г. Е. П. е действал недобросъвестно, което е достатъчно основание да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно. Това обстоятелство е установено по делото от свидетелските показания на Г. Г. М., която свидетелства за психоатаки и тормоз от ръководството на ответната гимназия спрямо Г. Е. П., които са продължили до прекратяването на трудовия му договор. Установено е, че последният бил притискан да подаде заявление за напускане. След като отказал, е бил заплашен с уволнение. Освен това съдът е изложил, че показанията на свидетелката се потвърждават и от кореспонденцията между Г. Е. П. и директора, намираща се в личното му трудово досие и от някои действия на работодателя при определянето на конкретните критерии за извършването на подбора, но не критериите за подбора са били единственият аргумент на съда за установяването на недобросъвестност. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставените въпроси. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски в размер на 950 лв. - адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.