Определение № 3008 от 11.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4434/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу въззивно решение № 221 от 18.06.2024 год., постановено по в. гр. дело № 236/2024 год. по описа на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 7 от 19.01.2024 год., постановено по гр. дело № 1180/2022 год. по описа на Районен съд – Елин Пелин, с което „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъдено да заплати на В. И. Г. по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 58 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 8 590 лв., представляваща неустойка за неправомерно прекъсване на електрозахранването в имота на ищеца, находящ се в [населено място], общ. Е. П., обл. С., за периода от 07.12.2021 год. до 12.07.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022 год. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че по делото е доказано, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД е пререгистрирало партидата на ищеца на друго лице, а ответникът не може да третира като клиент лице, което няма регистрирана партида при „Електрохолд Продажби“ ЕАД и не е клиент на крайния снабдител. Ответникът нямал лицензия за обществен снабдител, нямал лицензия и за търговец и не можел да замести обществения снабдител в правоотношението и да започне да продава електрическа енергия вместо него. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Може ли след като общественият снабдител /в случая „Електрохолд Продажби“ ЕАД/ пререгистрира партида от един на друг клиент, електроразпределителното дружество да носи отговорност спрямо лицето, което вече не е клиент, за това, че не получава услугите, предоставяни от обществения снабдител /който всъщност снабдява с електрическа енергия потребителите/? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевирано е и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба В. И. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а обжалваното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено по делото въз основа на събраните доказателства, че ищецът е собственик на имот, находящ се в [населено място], [улица]от 1985 год., с клиентски № и абонатен номер [ЕГН], с електромер с фабричен номер №, регистриран е като потребител и клиент на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/ и „ЧЕЗ Електро България“ АД /с ново наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД/ по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия, като до 13.02.2018 год. регулярно е заплащал потреблението на електрическа енергия в имота въз основа на издадени фактури от електроснабдителното дружество. От 2019 год. ищецът спрял да получава фактури за консумирана електроенергия в имота. На 14.02.2018 год. Н. П. – трето за спора лице, подал заявление за продажба на електрическа енергия, като поискал пререгистрация на клиентските данни по партида за обект „къща“ в [населено място] и посочил данни за фабричния номер на съществуващ електромер – и за клиентския номер на партидата –, но посочил друг адрес на клиент – [населено място], [улица]. Крайният снабдител извършил исканата пререгистрация и от 14.02.2018 год. Н. П. бил регистриран като клиент за обекта в [населено място], като преди това било потърсено съдействие от ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за установяване на електромера, обслужващ имота на заявителя, като в резултат на проверката в информационната система на снабдителя договорът с ищеца бил вписан като прекратен и бил сключен договор с Н. П.. Средствата за техническо измерване на консумирана електрическа енергия в обекти на клиенти, находящи се на [улица]в [населено място] били изнесени до или на границата на собственост през 2020 год. Изнасянето било извършено от подизпълнител и от имота на ищеца бил изнесен електромер с фабричен номер №, нерегистриран в клиентската информационна система на ответника, за който нямало абонатен номер и не били открити данни за съществувала „партида“. При изнасянето този електромер бил монтиран в табло с още три електромера и бил свързан с електрическата мрежа. При извършване на периодична проверка на обект в [населено място], с вписан потребител Н. П., служител на мрежовия оператор демонтирал електромер с фабричен номер /по който била начислявана електроенергия за обекта на ищеца/ и на негово място бил монтиран нов електромер с фабричен № с клиентски № и абонатен номер [ЕГН], за което бил съставен констативен протокол № от 26.07.2021 год. При следващ отчетен период било установено, че бил захранен с електрическа енергия електромер, който не фигурирал в клиентската информационна система и за който нямало регистриран клиент и точка на доставка. Поради това на 07.12.2021 год. нерегистрираното устройство с фабричен № било демонтирано и захранването към имота било преустановено, защото не били открити данни имотът да е присъединен към мрежата при спазване на изискванията за това. В архива не били открити данни за „партида“ за този имот. На 08.12.2021 год., след като ищецът посетил център за обслужване на клиенти, била инициирана проверка от КЕВР, по която било потърсено съдействие от ответното електроразпределително дружество, което предоставило информация, че за посочения от ищеца обект няма средство за търговско измерване. Електрозахранването в имота на ищеца било възстановено на 12.07.2022 год. Въззивният съд е приел от правна страна, че е сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и че според клаузата на чл. 58 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ответното дружество, в случай, че клиентите останат без електрозахранване повече от 24 часа по вина на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, дружеството заплаща на клиента неустойка в размер на 30 лева. В случай че преустановяването на електрозахранването е с продължителност над 36 часа, дружеството дължи на клиента допълнително неустойка в размер на 20 лв. за всеки започнал период от 12 часа, през който клиентът е без електрозахранване. Посочил е, че съгласно чл. 56, ал. 1 от Общите есловия, електроразпределителното дружество носи имуществена отговорност за щети, нанесени на клиентите при отказ да предостави услугите „достъп до електроразпределителната мрежа” и „пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“ в нарушение на действащото законодателство и/или на тези Общи условия и при неправомерно прекъсване на преноса на електрическа енергия. В чл. 122, ал. 1 и 2 ЗЕ са предвидени случаите, в които операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа с предварително писмено предизвестие в случаите на планови ремонти, реконструкция или прегледи на съоръжения на електроенергийното предприятие, изискващи обезопасяване чрез изключването им, както и без предизвестие, а според ал. 3 на същата разпоредба, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят присъединяването и на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това и на клиенти, допуснали присъединяването на трето лице до собствените им електрически уредби, без изричното съгласие на енергийното предприятие. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ, според която доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. В този случай операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по искане на съответния доставчик. Само в този случай при изпълнение на това си задължение операторът на електроразпределителна мрежа не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване преноса на електрическа енергия. Счел е, че по делото не е установено наличието на нито една от изброените три хипотези, при които ответното дружество има право да прекъсне снабдяването с електрическа енергия на ищеца. Последният бил присъединен към мрежата още през 1985 год., като за присъединяването не се изисквал писмен договор. Същият имал качеството на битов клиент и за процесния обект имал достъп до електроразпределителната мрежа и закупувал електрическа енергия за собствени нужди за процесния обект в [населено място]. От придобиването на имота, който бил свързан към електропреносната мрежа, ищецът ползвал електрическа енергия, която редовно заплащал, а на 07.12.2021 год. достъпът му до електроразпределителната мрежа бил преустановен едностранно от ответника и електромерът – демонтиран, тъй като ищецът „не бил регистриран в клиентската информационна система“ при ответното дружество. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответника, че не следва да носи отговорност, тъй като пререгистрациите на клиентите се извършват от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, което единствено имало вина за неправилно регистрирани клиентски данни. Хипотезите, в които операторът на електроразпределителната мрежа се освобождавал от отговорност при неправомерно прекъсване на преноса на електрическа енергия, били посочени в чл. 123, ал. 5 ЗЕ и чл. 51, ал. 2 от Общите условия, а именно: когато преносът на електрическа енергия е прекъснат по искане на крайния снабдител, доставчика от последна инстанция или търговеца на електрическа енергия поради неизпълнение на задължението на клиента за своевременно заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, каквито в случая не били налице. Счел е за неоснователно и възражението на ответника, че не е бил уведомен за неправомерното прекъсване на електрозахранването на процесния имот, тъй като на 08.12.2021 год., след като ищецът бил посетил център за обслужване на клиенти, била инициирана проверка от КЕВР, като многократно било търсено съдействие от електроразпределителното дружество. Според показанията на св. Г. непосредствено след изключване на захранването ищецът и свидетелят /негов син/ подали сигнал в ответното дружество, което ги препратило към „ЧЕЗ Електро България“ АД, като изобщо не била извършена проверка кой електромер реално отчитал потреблението на електрическа енергия в имота на ищеца и не било направено необходимото за отстраняване на допуснатата техническа грешка. Въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице по допусната по делото съдебно-счетоводната експертиза, според което за целия период от 215 дни, през който в имота на ищеца не била доставяна електрическа енергия, дължимото обезщетение, определено по правилата в Общите условия на ответното дружество, възлиза на сумата от 8 590 лв. и в обобщение е формирал извода, че релевираната претенция е основателна. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решние, с което е уважен предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: По отношение на поставения от касатора въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е формирал решаващия си извод за основателността на предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, след като е отрекъл да е налице някоя от хипотезите, в които операторът на електроразпределителната мрежа се освобождава от отговорност при неправомерно прекъсване на преноса на електрическа енергия, регламентирани в чл. 123, ал. 5 ЗЕ и чл. 51, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Тези хипотези – чл. 123, ал. 1 и 3 ЗЕ, не включват промяната на титуляра на правото на собственост на електроснабдения имот, респ. законово заместване на страна в правоотношението /наричано от касатора „пререгистриране на партида“/, т.е. дори и при искане на съответния доставчик /краен снабдител/ за преустановяване преноса на електрическа енергия операторът на електроразпределителната мрежа не е задлъжен да го изпълни. Дори, обаче, да се изведе правен въпрос от така поставения, който да е релевантен, то касаторът не е обосновал допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, нито се е позовал на настъпили изменения в законодателството или обществените условия. По основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК: Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесното въззивно решение не страда от пороци с такава тежест, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По отношение на разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение