Определение № 255 от 06.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 960/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на М. В. М. и Т. В. П., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1092 от 05.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1121/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение № 51 от 15.01.2020 г. по т.д. № 127/2018 г. на Окръжен съд – Враца за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото, до приключване с влязла в сила присъда по НОХД № 73/2019 г. на Окръжен съд – Монтана. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се очевидна неправилност на извода на САС, че ако в хода на висящото наказателно дело се установи, че В. Д., в качеството му на водач на л.а. марка „Опел Астра“ с рег. [рег.номер на МПС], е нарушил правилата за движение по пътища и е реализирал процесното ПТП, то предявените срещу „Армеец“ АД искове на ищците за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди ще следва да се отхвърлят като неоснователни. Частните касатори считат, че право на страните е да изберат срещу кого да насочат исковете си при независимо съизвършителство, а преценката на Окръжна прокуратура – М. срещу кого да внесе обвинителен акт при повече участници в ПТП, съответно, наличието на висящо нак.дело, не съставлява пречка за водене на гражданско дело срещу застрахователя на друг участник в произшествието, а не срещу застрахователя на гражданската отговорност на подсъдимия В. Д.. Искането за допускане на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, е и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли производството по едно гражданско/търговско дело да бъде спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до влизане в сила на присъда по висящо наказателно производство, когато искът за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е насочен срещу лице, което има качеството на свидетел, а не срещу подсъдимия и 2. Присъдата на наказателния съд предпоставка/ пречка ли е за търсене отговорност от лице, което не е имало качеството на обвиняем в наказателното производство. Ответникът по частната касационна жалба ЗАД“Армеец“, чрез процесуален пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита обжалваното определение за правилно. В постъпилия по делото писмен отговор е налице позоваване и на определение за спиране на т.д. № 126/2018 г. на ОС-Враца, образувано по предявени срещу ЗАД“Армеец“ преки искове на други увредени, в резултат на същото ПТП, лица, което е влязло в сила с постановяване на определение по ч.т.д. № 2715/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. за недопускане на касационно обжалване на определението на САС по в.ч.гр.д. № 4327/2019 г. Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗД“Бул инс“ АД, не е заявило становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – София, след преценка на данните по делото, е приел, че: в хода на образуваното НОХД № 73/2019 г. на Окръжен съд – Монтана, с подсъдим В. Д., ще бъдат разрешени спорните въпроси относно механизма на настъпване на произшествието и ако бъде доказано поддържаното спрямо подсъдимия обвинение за извършено престъпление, то това ще е от значение за разрешаването на спора относно отговорността за вреди на ответника, който не е в застрахователно правоотношение с това лице. Това е мотивирало съда да счете за доказани предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и за законосъобразност на първоинстанционното определение. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираните в частната касационна жалба въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. В атакувания съдебен акт съставът на Апелативен съд София не е извел решаващи правни изводи по така поставените въпроси, поради което те не могат да се преценят като обуславящи за изхода на делото. Решаващият извод на въззивния съд за наличие на предпоставките за спиране на образуваното пред ОС – Враца т.д. № 127/2018 г. е основан на образуваното наказателно дело срещу причинителя на произшествието, което е счетено за обуславящо за изхода на спора по предявените преки искове срещу ответния застраховател. Независимо от неустановеността на общата предпоставка за достъп до касация, поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетна. В частната касационна жалба липсва обосновка за значението на въпросите за прилагане на конкретна абстрактна правна норма, нито за необходимост от установяване на точния смисъл на закона. Касационно обжалване не би могло да се допусне и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е очевидно неправилен, съдебният акт следва да страда от особено тежък порок, установим от неговото съдържание, без да е необходимо извършване на касационна проверка за правилност на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Доводите в частната касационна жалба, на които е основано искането по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, не биха могли да се съотнесат към посочените по-горе критерии, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен, а те са изцяло релевантни към правилността на атакуваното определение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение