Определение № 1687 от 02.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 161/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Б. В., италиански гражданин със съдебен адрес в [населено място], чрез адвокат К. Л., срещу определение № 2900 от 11.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2889/2024 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение. С атакуваното определение е потвърдено протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.09.2024 г. по т.д. № 468/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на т.д. № 2129/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се претендира отмяната му и връщането на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. На първо място се твърди, че не е налице преюдициалност между двете дела, отнасящи се до решенията за изключване на жалбоподателя като съдружник в „Самков инвест“ ООД, обективирани в два протокола от общо събрание на съдружниците - съответно с дати 13.10.2022 г. и 07.02.2023 г. В тази връзка се прави позоваване на трайна практика на ВКС, съгласно която няма обусловеност между дела, разглеждащи различни решения на общи събрания, дори ако съдържат сходни елементи. На второ място се оспорва извода на съда, че жалбоподателят не притежава активна правна легитимация да атакува решенията от 07.02.2023 г., тъй като с протокола от 13.10.2022 г. е бил изключен като съдружник. Излагат се аргументи в защита на тезата, че жалбоподателят е бил активно легитимиран да заведе спряното по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК т.д. № 468/2023 г. на Софийски градски съд, тъй като това дело касае отмяната на решенията на общото събрание за собственото му изключване. В допълнение се подчертава, че въпросът дали жалбоподателят е бил изключен като съдружник с решение на общото събрание на миноритарните съдружници от 13.10.2022 г. е спорен, с оглед на факта, че с последващо свое решение миноритарните съдружници отново го изключват. На трето място се аргументира, че с тълкуването на „незабавно действие“ на решенията за изключване на съдружник се стига до отнемане от жалбоподателя на имуществени права с висока номинална стойност, без право на предварителен контрол от съд, с което изцяло се нарушават правата му по чл. 56 от Конституцията, както и правото на неприкосновеност на частната му собственост, гарантирано с чл. 17, ал. 3 от Конституцията, и се нарушава закрилата на стопанската дейност и инвестициите съгласно чл. 19, ал. 3 от Конституцията. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 от ГПК, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбоподателят формулира следните въпроси, които според него са включени в предмета на спора и са обусловили правната воля на съда: 1/ Съществува ли обусловеност между решенията, обективирани в два различни протокола на ОСС, когато в двата протокола се касае за изключване на един и същ съдружник? 2/ Налице ли е обусловеност между решенията, обективирани в протокол на ОСС от 13.10.2022 г. и тези от 07.02.2023 г., при условие че двата протокола съдържат напълно идентичен текст, а вторият протокол представлява явен опит за потвърждаване и влизане в сила на същите решения? Във връзка с гореизложените въпроси се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС и с определение № 50003 от 24.04.2024 г. по т.д. № 136/2020 г. на Върховен касационен съд, 2 т.о. - касационно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. 3/ Притежава ли изключеният съдружник (който обжалва решението за изключването си) активна процесуална легитимация да обжалва по реда на чл. 74 от ТЗ последващи решения на ОСС, касаещи повторното му изключване? 4/ Следва ли изключеният съдружник да изчака окончателната отмяна на решенията по първия протокол за изключването му, преди да може да се разглежда производството по втория протокол на ОСС за изключването му? 5/ Какъв е правният ефект, ако междувременно „изключващите“ съдружници подпишат още няколко протокола за изключване, и налага ли това съдружникът да изчаква с години приключването на всяко дело по предходен протокол, за да се защити срещу следващите? 6/ Противоречи ли гореописаната практика на правата на физическите лица на справедлив и навременен съдебен процес, както и на правото на незаконосъобразно изключения съдружник да възстанови своевременно правата си в техния пълен обем преди изключването? По така поставените въпроси - от № 3 до № 6, се посочва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със следните съдебни актове на ВКС: Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, определение № 50003 от 24.04.2024 г. по т.д. № 136/2020г. на ВКС, 2 т.о., определение № 427 от 18.06.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 2476/2013 г., II т.о., определение № 53 от 28.01.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 2791/2019 г., II т.о., определение № 395 от 6.06.2023 г. на ВКС по к.ч.т.д. № 253/2023 г. Във връзка с въпроси № 1 - № 6 се твърди и че изводите на съда са очевидно неправилни по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като допълнително касационно основание общо се посочва и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 7/ Каква е правната и практическа стойност на уредения в чл. 140, ал. 4 от ТЗ „конститутивен“ ефект по отношение на трети лица (външните за дружеството отношения) на решенията на ОСС, когато се намираме в хипотезата на изключване на съдружник? Въпросният „междинен незабавен“ ефект във вътрешните отношения не е ли всъщност окончателният правен ефект? 8/ Възниква въпросът и каква е правната стойност на различен, „междинен“ резултат във вътрешните отношения в дружеството, който освен това може да бъде безпроблемно „прескочен“ или вписан на по-късен етап, съобразно указанията в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС? В подкрепа на тезите му, обосноваващи въпроси № 7 и № 8 жалбоподателят се позовава на определение № 2138 от 02.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1013/2024 г. на САС, част от съдържанието на което е цитирана, и във връзка с което жалбоподателят формулира и следните въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 9/ Съвместимо ли е с чл. 56 от Конституцията тълкуването за „незабавно действие“ на решенията за изключване на съдружник, когато това води до отнемане на имуществени права без предварителен съдебен контрол? 10/ Съответства ли на чл. 17, ал. 3 от Конституцията липсата на правна защита и предварителен контрол върху решенията на Общото събрание за изключване на съдружник, когато тези решения засягат правото на собственост върху дружествени дялове? 11/ В каква степен тълкуването за „незабавно действие“ на решенията на Общото събрание създава противоречие с чл. 19, ал. 3 от Конституцията, относно гарантираната закрила на стопанската дейност и инвестициите? 12/ Може ли решението за изключване на съдружник, прието без предварителен съдебен или регистърен контрол, да бъде основание за отнемане на дружествени дялове и имуществените права на съдружника, без това да нарушава принципите на правовата държава? 13/ Необходимо ли е решение за изключване на съдружник, което накърнява основни конституционни права и създава опасност от злоупотреба с правата на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност, да подлежи на предварителен съдебен контрол? 14/ Противоречи ли тълкуването за „незабавно действие“ на решенията на Общото събрание и постановеното от САС спиране на делото на правата на физическите лица на справедлив и навременен съдебен процес, както и на правото на незаконосъобразно изключения съдружник да възстанови своевременно правата си в техния пълен обем преди изключването? С оглед и на въпроси № 9 - № 14 като допълнителен аргумент се формулира наличието на очевидна неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с твърдението, че въззивният съдебен акт е постановен в нарушение на основни правила на логиката при формиране на правните изводи на съда, както и при прилагане на закона в противоречие с принципите на правовата държава. В два писмени отговора - единият от насрещната страна „Самков инвест“ ООД, [населено място], чрез особен представител адвокат И. Й., а другият - от третите лица - помагачи „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, „Пан Юропиън Истейтс“ ЕАД и В. Й. Д., чрез адвокат А. Г., се оспорват наличието на основания за допускането на касационен контрол по подадената частна касационна жалба, както и основателността й. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства по делото: Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от В. Б. против „Самков инвест“ ООД с искане за отмяна на всички решения на ОС на ответното дружество, проведено на 07.02.2023 г., поради нарушение на процедурата по свикване на събранието. Първото от взетите решения е било такова за изключване на В. Б. като съдружник в дружеството, а останалите касаели уреждане на последиците от това изключване. Въззивният съд е допълнил, че по делото като трети лица помагачи на ответника са встъпили „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД и „Пан Юропиън Истейтс“ ЕАД, които са изразили становище за недопустимост на предявените искове с твърдението, че ищецът е изгубил качеството си на съдружник в дружеството, както поради факта на прехвърляне на притежаваните от него дружествени дялове с договор от 19.04.2022 г., така и поради изключването му като съдружник с решение на ОС на дружеството „Самков инвест“ ООД, проведено на 13.10.2022 г. В становището им е било посочено още, че решенията на това общо събрание са били атакувани по съдебен ред от В. Б. и в тази връзка е било образувано т.д. № 2129/2022 г. на СГС, което производство към момента на подаване на настоящата искова молба е било висящо. Към същото становище са били представени исковата молба, въз основа на която е било образувано т.д. № 2129/2022 г. на СГС и протоколът от проведено ОС на съдружниците в „Самков инвест“ ООД на 13.10.2022 г. С оглед на тези доказателства и от направена служебна справка съдът е установил, че предмет на разглеждане по т.д. № 2129/2022 г. на СГС е иск за прогласяване на нищожността на решенията на ОС на съдружниците в „Самков инвест“ ООД, прието на 13.10.2022 г., с което В. Б. е бил изключен като съдружник в дружеството, както и че производството по този иск е висящо. Въззивният съд е посочил, че с обжалваното пред него първоинстанционно определение е било прието, че изходът от т.д. № 2129/2022 г. на СГС е от значение за преценката относно това дали ищецът е носител на правото на иск в настоящия процес, доколкото по делото е било установено, че същият е бил изключен като съдружник с решение, взето от предходно общо събрание на съдружниците и само ако се приеме, че същото решение е нищожно, и съответно не е породило правни последици, то В. Б. би бил процесуално легитимиран да бъде ищец в производството по т.д. № 468/2023 г. на СГС. Въззивният съд се е позовал на факта, че към момента на произнасянето му по настоящото дело, по т.д. № 2129/22 на СГС вече е било постановено решение, обжалвано с въззивна жалба пред САС, като по образуваното въззивно дело съдебният състав служебно е извършил справка. От същата въззивният съд е установил, че с решение № 691 от 15.05.2024 г. са били отхвърлени исковете за прогласяване за нищожни на решенията на ОС на „Самков инвест“ ООД, но е бил счетен за основателен предявеният евентуален иск за тяхната отмяна. Въззивният съд е подчертал, че въпросното решение е било обжалвано и в двете му части, поради което е заключил, че въпросът за нищожността на решенията на ОС е висящ. Отчитайки тези данни апелативният съд е счел за неоснователна частната жалба, с която е бил сезиран. Съдът се е аргументирал с ТР № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. В допълнение, съдът се е позовал и на разясненията, дадени в мотивите на ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Съдът е уточнил, че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. С оглед на гореизложеното апелативният съд е заключил, че настоящият случай е именно такъв. Въззивният съд е подчертал, че решението за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност има незабавно действие в отношенията между дружеството и съдружника, а уреденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването на изключването на съдружник касае само третите добросъвестни лица. Допълнил е, че отмяната на решението за изключване по реда на чл. 74 от ТЗ има действие занапред, а в периода между вземането и отмяната изключеното лице няма качеството на съдружник в дружеството. Поради това съдът е заключил, че такова лице няма процесуална легитимация да атакува по исков ред решения на ОС, дори с тях повторно да е взето решение за неговото изключване, тъй като не може да бъде изключено лице, което не притежава такова качество. Съдът е посочил и хипотезата, в която се приема, че решението е нищожно, което би означавало, че същото въобще не е породило правно действие и съдружникът не е изгубил това си качество. В тази връзка апелативният съд е достигнал до извода, че с оглед предмета на т.д. № 2129/2022 г. на СГС, а именно - нищожност на предходно решение на ОС за изключване на В. Б., в случая е налице преюдициалност на спора по същото, тъй като разрешението на въпроса относно тази нищожност е обуславящо за преценката, дали ищецът има активна процесуална легитимация да атакува решението на ОС от 07.02.2023 г., предмет на т.д. № 468/2023 г. на СГС. С тези аргументи въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 224, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване на спора по т.д. № 2129/22 г. на СГС с влязло в сила решение, поради което е счел обжалваното пред него определение за правилно и законосъобразно, като го е потвърдил. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или на чл. 280, ал. 2 ГПК, като за наличието на законоустановените в първите две предложения от втория законов текст, основания за допускане на касационно обжалване, касационната инстанция е оправомощена и задължена да следи и служебно. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на съдебния акт до касационен контрол. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно. В практиката на Върховния касационен съд по приложение на същата норма е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният съдебен акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към него, при това – при обикновен прочит, при който порокът на акта също следва да е виден, да е възможно да бъде установен, и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. В случая очевидната неправилност се заявява от жалбоподателя само общо и бланкетно, във връзка с въпроси №№ 1-6 от изложението му, и се обосновава от жалбоподателя с твърдения за явна необоснованост и нарушаване на основни правила на логиката при формиране на правните изводи въз основа на установените факти, свързвано с формулираните от жалбоподателя въпроси №№ 9-14 от изложението, по които въпроси обаче въззивният съд въобще не се е произнасял. При така заявеното, при упражняване на правомощията си по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 от ГПК, и при съобразяване на разкритите в практиката на ВКС белези на очевидната неправилност, така както същите са накратко възпроизведени и непосредствено по-горе в настоящите мотиви, касационният състав намира, че при прочит на обжалваното определение, като единство от диспозитив и мотиви, същото не разкрива белези на такава очевидна неправилност. В случая не са налице нито претендираната от жалбоподателя явна необоснованост, нито грубо нарушаване на правилата на формалната логика или на основни правила на логиката при формиране на правните изводи въз основа на установените факти, които да са видни при обикновен прочит на обжалваното определение, поради което и касационно обжалване на същото не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. За да бъде въобще преценявано наличието на законоустановените в чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК, допълнителни критерии за селектиране на жалбата, жалбоподателят в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК следва да е формулирал правен въпрос, който да съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както същият смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. и в случая поставените от жалбоподателя въпроси не разкриват наличието на такова основание. Всички, поставени от жалбоподателя въпроси са в голяма степен хипотетични, по голяма част от въпросите въззивният съд въобще не се е произнасял или същите са несъответни на действителните изводи на съда, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, видни от мотивите му, като някои от въпросите са и изцяло относими към правилността на въззивния акт, а не към наличието на основания за допускане на касационното му обжалване. Първият, петият, шестият, седмият и осмият въпроси са изцяло хипотетични и, макар и да е възможно да имат някакво доктринално, теоретично значение, не става ясна връзката им с конкретна част от мотивите на въззивния съд, а на първия въпрос не би и могло да се отговори принципно, като на такъв по прилагане на правна норма, институт или принцип на правото, без да се изхожда от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Отговорът на втория въпрос касае пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, с оглед на което засяга правилността на обжалвания съдебен акт, поради което и въпросът би подлежал на разглеждане едва след евентуалното допускане на касационно обжалване на въззивното определение, но същият не съставлява годно общо основание за такова допускане по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Третият и четвъртият въпроси са несъответни на решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция и видни от мотивите му, доколкото същите изводи са базирани на необходимостта от изчакване не на окончателна отмяна по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, на решения по предходен протокол за изключването на ищеца /която отмяна би имала действие занапред, съответно, според съда - е ирелевантна за легитимацията му/, а на решението по иск за прогласяване на същите решения за нищожни, в какъвто случай само според съда ищецът би бил легитимиран по процесния иск, откъдето и според съда произтича необходимостта от визираното във въпроса „изчакване“. На собствено основание четвъртият въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото както е формулиран, отговорът му би зависил изцяло от конкретните обстоятелства по делото – наличието или не на също конкретни и тесни хипотези, в които съобразно практиката на касационната съдебна инстанция /включително цитираната от жалбоподателя такава - задължителна и казуална/, визираната във въпроса легитимация в лицето на ищеца би била или не би била налице. Дори и по отношение на някой или някои от гореизложената група въпроси /наличието основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се твърди по отношение на въпросите №№ 1-6/, след допустимото им, съобразно разрешенията в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. уточняване и конкретизиране от страна на касационния състав, да бъде прието, че отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК /за каквото приемане в случая няма основание/, по отношение на тях не би бил налице претендираният допълнителен критерий за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 от с.з. Изводите на въззивния съд в мотивите му не противоречат както на цитираното в обосноваване на въпросите Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС /процесната материя има връзка с т. 2 от същото и мотивите към нея, където обаче е разгледана друга, съществено различна от процесната хипотеза, а дадените там разрешения са основани на пряката обусловеност на решенията, по отношение на които е прието, че изключеният е легитимиран да атакува, от непосредствено предхождащото ги решение за изключването му по предходна точка на дневния ред, включително и като приети на едно и също заседание на общото събрание на съдружниците/, нито на цитираната от жалбоподателя казуална практика на ВКС, част от която е основана на хипотези, идентични с разгледаната в тълкувателното решение, а останалата част е постановена по случаи, в които приетото за обуславящо /преюдициално/ производство е образувано не, както това е прието от въззивния съд в настоящото производство – по иск за прогласяване нищожността на решения на предходно ОСС, а по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ – за отмяна на такива. По същите съображения и при наличието на цитираната практика на ВКС, по отношение на която според касационния състав не са налице условията, визирани в т. 4 от ТРОСГКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по тези въпроси, не би било налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а твърденията на жалбоподателя за произтичаща от отговорите на тези въпроси, очевидна неправилност на обжалваното определение, са обсъдени по-горе. Въпроси от № 7 до № 14 въззивният съд нито е обсъждал, нито пък въобще се е произнасял по тях, което не позволява отговорите им да бъдат счетени за обуславящи изхода на делото във въззивната инстанция, както това императивно изисква разясненият с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., смисъл на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да им бъде признато качеството на годно общо основание за допускане на касационно обжалване, поради което и такова следва да им бъде отказано. При така приетото по отношение на същите въпроси наличието на претендирания допълнителен критерий за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да се обсъжда, а твърденията за произтичаща от отговорите на същите въпроси, очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт, са обсъдени по-горе в настоящите мотиви. По изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение