Определение № 1786 от 26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 818/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. К. А. чрез процесуалния му пълномощник – адв. В. Н. срещу решение №124/06.02.2024г. по в.гр.д.№1811/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 164/ 6.04.2023г., постановено по гр.д.№ 560/2022г по описа на Окръжен съд - Перник и е отхвърлен иска на касатора с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК във вр. чл.124, ал.1 от ГПК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за признаване за установено несъществуването като погасено по давност на вземането за сумата в размер на 14 904,47 евро - главница по сключен договор за кредит от 21.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013 г., представляващи остатък от установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г. по описа на СРС, 36-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 г. и е образувано изпълнително дело № 20138380406236 на ЧСИ М. Б..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че изводът на въззивния съд, че били предприемани по изпълнителното дело валидни изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, са неоснователни. Поддържа, че последното изпълнително действие е постъпването на сумата от 167 лв. в резултат на удръжка от трудовото му възнаграждение на 25.11.2016г. и от тази дата до 01.02.2022г. не са предприемани действия, водещи до прекъсване на давността. Твърди, че същинско изпълнително действие е налице само в случай на реално засягане на имуществената сфера на длъжника, в който смисъл според него е и Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че постъпването на бланкетни молби по изпълнителното дело от взискателя, при положение, че не са предприемани действия от съдебния изпълнител, не са довели до прекъсване на давността. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставя следният въпрос:

1. „Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, когато реално действие по принудително изпълнение не е предприето от съдебния изпълнител?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с цитираното Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. на 4 г.о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмен отговор от 15.04.2024г. чрез процесуалния си пълномощник –юриск. Е., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че изпълнително дело № 20138380406236 по описа на ЧСИ М. Б. е образувано по молба на „Банка Пиреос България” АД срещу Х. К. А., по представен изпълнителен лист, издаден на 4.04.2013г. въз основа на заповед за изпълнение по гр.д.№ 9872/2013г. по описа на СРС, за сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от 21.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013 г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013 г. Посочил е, че с молба от 20.07.2016 г. ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представило договор за цесия от 30.06.2016 г., с който е прехвърлено процесното вземане и е направено искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело.

САС е установил, че след датата 26.06.2015г. по изпълнителното дело са постъпвали суми, както следва: на 30.05.2015г. -сумата 390.00лв., на 30.07.2015г. - сумата от 526лв., на 28.08.2015г. - сумата от 513лв, на 25.09.2015г. - сумата от 40лв., на 27.09.2016г. сумата от 382лв.,на 26.10.2016г. - сумата от 470лв. и на 29.11.2016г. - сумата от 167лв. САС е посочил, че на 30.10.2018г. е депозирана молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД по изпълнителното дело за насрочване на оценка и опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, към която е приложено преводно нареждане за заплатена такса, като на Х. А. е изпратено уведомление за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, невръчено му поради напускане на адреса. На 22.06.2020г. длъжникът е заявил, че се е запознал с делото. На 27.07.2020г. взискателят е депозирал молба за извършване на справки за длъжника, а на 28.09.2020г. – нова молба - искане за насрочване на оценка и опис на движими вещи, а на 26.07.2022г. - искане за налагане на запор на сметките на длъжника. На 2.08.2022г. е изпратено запорно съобщение до „Те-Дже З. Банкасъ”-клон София.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 439 от ГПК, като спорният въпрос е настъпила ли е перемпция по изпълнителното дело. Посочил е, че съгласно разпоредбата чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, в сила от 1.03.2008г., изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като прекратяването настъпва по силата на закона, без да е необходимо нарочен акт на съдебния изпълнител. САС е посочил, че с Тълкувателното решение по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането, т.е. докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. САС е приел, че съгласно т.10 от ТР № 2/2013г. на ВКС, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсването на давността е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като са изброени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са същински изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

САС е приел, че е установено, че след 26.06.2015г. взискателят е депозирал молби за извършване на изпълнителни действия, като на 30.10.2018г. е поискано насрочване на оценка и опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, към която молба е приложено преводно нареждане за заплатена такса. Приел е, че на 28.09.2020г. е депозирано ново искане за насрочване на оценка и опис на движими вещи, за което взискателят е заплатил държавна такса, а 22.07.2022г. - искане за налагане на запор на сметките на длъжника, като е изпратено и запорно съобщение. Въззивният съд е приел, че по изпълнителното дело давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, позовавайки се на Решение № 21 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 439/2023 г., III г. о., ГК и др. С оглед изложеното е приел, че не е изтекла погасителната давност, отменил е първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Поставеният от касатора въпрос е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и представлява общо основание за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, но липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, т.е. не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно ТР №2/2013 от 26.06.2015г., т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие, като е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл.18 ЗЧСИ/. Посочено е, че самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността с предприемането му, защото съдебният изпълнителен е длъжен да го приложи. Като примери за такива изпълнителни действия, макар и неизчерпателно, са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. Посочено е, че не са същински изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т.н. Дори и в соченото от касатора решение №37 от 24.02.2021г., гр.д. №1747/2020г., ВКС, IV г.о. се приема, че „ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, то давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство“. С решение № 3 от 04.02.2022г., гр.д. №1722/2021г., ВКС, ІV г.о. е прието, че „валидно изпълнително действие“ по смисъла на горецитираното тълкувателно решение, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т.е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ /чл.18 ЗЧСИ/, вкл. и когато нередовността е била поправена в срок. Въззивният съд не е действал в противоречие, а съгласно горецитираната практика, като е приел, че след като по наложения запор върху трудовото възнаграждение са правени плащания, последното на 29.11.2016г., давността е прекъсната с последващата молба от 30.10.2018г. от новоконституирания взискател – цесионер „ЕОС Матрикс” ЕООД с искане за насрочване на оценка и опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, към която е приложено преводно нареждане за заплатена такса за извършване на исканото действие, а на длъжника е изпратено уведомление за пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, т.е. действието, поискано от съдебния изпълнител е предприето, а това, че не е довело до събиране на суми поради факта, че длъжникът е напуснал адреса и не е посочен нов, е ирелевантно, тъй като действието е предприето, по редовна молба. Съответно на горецитираната практика на ВКС, САС е приел, че след като на 28.09.2020г. е депозирано ново искане за насрочване на оценка и опис на движими вещи, за което взискателят отново е заплатил държавна такса, а на 22.07.2022г. - искане за налагане на запор на сметките на длъжника, то са налице последващи искания за същински изпълнителни действия и погасителната давност не е изтекла в сочения от длъжника период. Противно на твърденията на касатора, че са подавани бланкетни молби от взискателя, САС е констатирал, че са налице редовни искания за изпълнителни действия, предприемани са такива по опис и оценка на движими вещи в периода с насрочването им чрез изпращане на съобщение на длъжника, а това, че същите не са доведени до успешен край и удовлетворяване на кредитора, е ирелевантно. Възприетото от въззивния съд противно на доводите на касатора не е в противоречие, а съответно на ТР и цитираната, включително и от жалбоподателя практика, поради което не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора разноски на касатора не се следват. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е представляван от юрисконсулт при защитата си по касационната жалба. С оглед горното съдът намира, че искането му следва да бъде уважено и да му се присъди сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.